На 30 май 2009 година една тъжна новина кръстоса надлъж и шир България. Тя дойде много отдалеч от остров Карамоан край Филипините. Починал е Нончо Воденичаров, гласеше краткото съобщение. Всичко е станало много неочаквано. За тридесет секунди процеждаше информацията. Тогава 53-годишният кмет на град Раднево бе участник в шоуто „Сървайвър”. Официалната версия беше масивен инфаркт. А по това време резултатите от здравните изследвания преди всяко състезание на Нончо са отлични. Слуховете в града, който той управляваше, говореха, че ухапване от силно отровна змия, е станало причина да се стигне до печалния край. Така или иначе многото въпроси, около гибелта на Нончо, не стигнаха до верния отговор. Около него има спорове и днес. Осем години след трагичния предпоследен ден на май.
Нончо Воденичаров е роден е на 6 ноември 1955 година в Копривщица. Човек с разностранни таланти, като млад той е участвал като каскадьор в повече от четиридесет филма. Пословична е смелостта му, твърдят негови колеги от онова време. Той е на коня при всеки рисков номер. Ходи по ръба на бръснача цели осем години. Играе си на котка и мишка с живота и читавостта си. Именно Нончо е един от ездачите във филма „Аспарух”, когато на режисьора Людмил Стайков му хрумва „да спъне” тридесет препускащи жребци и ужасът от това да влезе в кадър от филма. Според вестник „ШОУ” каскадата е толкова страшна, че дори самият Воденичаров се чудил как е приел да участва. Година след края Нончо Воденичаров още носи белег от конска подкова на едно от рамената си и спомена от две счупвания и безброй натъртвания, които били в реда на нещата щом си се захванал с подобна лудост. 

 В родното кино Нончо Воденичаров си е записал името си като каскадьор в общо четиридесет филма, между които: „Слънчев удар”, „Златният век”, "Юлия Вревская”, „Мъжки времена”, „Капитан Петко войвода”, „Допълнение към закона за защита на държавата". Отказва се, когато страхът започнал да го тресе. А за каскадьора това вече е пагубно: Ще паднеш. А паднеш ли, може и да не станеш, казваше приживе.

Авантюрист, делови мъж, бизнесмен, Нончо Воденичаров в различни периоди е шеф на бензиностанция, президент на футболен клуб, собственик на голямо рибовъдно стопанство. А за това, какъв кмет е бил, може да се съди по факта, че на местните избори през есента на 2007 година в Раднево печели със 72% от гласовете на първи тур.

Друг един талант подреди градоначалника сред звездите попфолк изпълнители. Той издава няколко албума, прави дуети със: Силвия, Ивайло Гюров, Милко Кавалджиев. Неговите предизборни кампании не бяха от речи, а от песни, спомнят си очевидци. Затова печелеше с лекота, а родната му Копривщица го прави свой почетен свой гражданин.



В часовете и дните след гибелта на Нончо Воденичаров вестник „ШОУ” направи свое разследване. Ето какво разкри тогава тигърът на печата: Много скрити неща има около смъртта на радневския кмет. Според официалната версия трагедията настъпила след поредното състезание, включващо катерене по въже, което племето на 53-годишния кмет на Раднево изгубило. С последните си думи Воденичаров окуражил съотборниците си, след това се хванал за сърцето, паднал и издъхнал. Драмата се разиграла пред очите на сървайвърите и на екипа на шоуто, който включвал и двама лекари.” Те двадесет минути се опитвали да му помогнат. За съжаление безуспешно.

Трагичният инцидент е укриван близо 24 часа. Оправданието е, че искали първо да кажат на близките му лично. Много се говореше тогава дали здравословното състояние на певеца е било наистина такова, че да издържи на едно такова екстремно преживяване като участие в „Сървайвър”. Той много пъти говорел, че много иска да сподели тази авантюра. Това за него било повече от мечта. Дори се носят слухове, че си е платил, за да тръгне. Причините: не отговарял на изискванията, в последните месеци бил доста отслабнал, въпреки че се стараел да поддържа в много добро състояние фигурата си. Това, разбира се, едва ли е вярно. И все пак, когато в Раднево разбрали, че техният кмет е участник в „Сървайвър”, имало хора, които се запитали: Как ще издържи. Бурната му младост била вече доста назад. На петдесет и три години човек е по-уязвим от външните фактори.

Съвсем друго разказа тогава пред „ШОУ” певицата Юнона, с която кметът имаше тригодишна връзка, приключила с неговата смърт. На въпроса: Имал ли е по-сериозни здравословни проблеми Нончо, оплаквал ли се е? – тя отговаря: Не, категорично нямаше никакви здравословни проблеми, даже се радваше, че е минал през всички тези изследвания, защото иначе нямал кога да отдели време за това. Здрав беше. И за мен е загадка този инфаркт, който го връхлетя така изведнъж. 

 Според сървайвърите фолкпевецът е можел да бъде спасен. Той се оплакал дни преди смъртта си, че не се чувства добре и изпитва неразположение. Никой обаче не му обърнал внимание. Малко след това фаталният резултат вече е налице. Ако медицинският екип на шоуто е закарал Нончо Воденичаров навреме в болницата, той можеше още да бъде жив. Преди да замине за Филипините, физическото му състояние било много добро и като каскадьор кметът на Раднево бил здрав като бик.

Осем години от тогава. Близките на Нончо сигурно често говорят за него. Юнона му посвети песен, построиха чешма, приятелите му създадоха сдружение в негова памет. Животът продължава, а споменът за един достойно изживян, изпълнен с любов, авантюри и музика живот не помръква.


Писателят Антон Дончев искрено се възхищаваше на Нончо Воденичаров

Антон Дончев : Имаше душа на кръстоносец

„Нончо Воденичаров имаше душа на кръстоносец. Не от ония, тръгнали уж да освобождават Божи гроб, а отдадени на грабеж и печалба. Той имаше душата на тези, които са коленичели със свален шлем в левицата, а с десницата са забивали мечовете си в земята, за да освободят ръка да направят с непокрита глава кръстен знак пред сърцата си. Не оня изправен от вяра знак, който виждаме всеки ден да правят в черквите, а знакът, обет пред Бога, че ще вървиш до смърт по пътя към Голгота. Нончо Воденичаров умееше и успяваше и в най-трудните мигове, и в най-обърканата блъсканица да остане сам, да създаде силово поле, което го отделяше от временното, нетрайното и неважното. Да го кажа по-точно - той оставаше сам, заедно с оная сила, която свързва видимото и невидимото, която е навсякъде, а това означава и в нас. Нончо можеше да я повика - и тя идваше при него.“ 

„ШОУ”