Разтърсващо послание обикаля от дни социалната мрежа. В няколко думи, някой описа първите страшни минути от жестокия инцидент в Благоевград, разтърсил хиляди семейства в региона и страната.
Смъртта на 19-годишната Фатиме, прегазена от камион на пешеходна пътека, стана национална трагедия, защото Фатиме бе част от хилядите студенти, разпръснали се из цялата страна, далеч от семействата си. Фатиме бе най-хубавата част от бъдещето ни, пише struma.com.

Във връзка с огромната трагедия, на страницата си във Фейсбук младо момиче, което също учи в Благоевград, сподели: " Днес ми се обади татко: притеснен и разтревожен: Наред ли е всичко тате?! Чух, че е загинала студентка в Благоевград. На пешеходна пътека. Уплаших се. - "Всичко е наред, тати, не се притеснявай. Обичам, те, обади се на мама и затворих......... така започва поста си на Гергана Спасова. Разтърсващо и жестоко.

Трагедията с Фатиме докосна стотици хиляди, защото всеки може да е на нейно място, на мястото на нейните родители и близки..... И след смъртта си Фатиме продължава да живее! - Смъртта на едно момиче обедини хората, разтърси бездушните, докосна сърцата ни. Разплака ни за дни напред. Съпреживяхме я! Дано сме си научили урока-всички без изключение..... Жалко е, че загубихме едно дете, за да ударим главите си в стената: За къде бързаме - наистина и защо сме истерици и безумци на пътя.. Дано няма повече разплакани семейства и нелепо загубени деца..

Вижте посланието:

Днес ми се обади татко- притеснен и разтревожен: "Наред ли е всичко, тате? Гледам, че е загинала студентка в Благоевград. На пешеходна пътека. Уплаших се." 
-"Всичко е наред, тати. Не се притеснявай. Обичам те, обади се на мама." И затворих. Бързах. За къде бързам бе? 
Животът е обидно кратък. Не знаеш къде ще си в следващата минута, не знаеш какво ще се случи и какво ще те сполети. Не знаеш коя ще е последната прегръдка, последната усмивка, последния смях. Не знаеш кое "Обичам те" ще е последно. Не знаеш коя досадна заръка на майка ти от рода на "Пази се, маме!" ще чуеш за последен път, или думите на баща ти: "Обади се като пристигнеш". И понякога не пристигаш. И понякога боли зверски, защото не знаеш кой ще реши, че днес ще си играе на Господ и ще очерни дните на близките ти, а твоя път ще приключи безвъзвратно, болезнено и несправедливо. Спрете да се тровите за преходни неща! Спрете да причинявате болка! Простете и искайте прошка. "Мирните" времена са най-тежки и нека Господ ни пази, защото ние явно не можем...