Баща ми ген. Добри Джуров има активно участие в свалянето на Живков. Даже бих казал и водещо участие. Това историята ще го докаже един ден. Това каза синът на армейския генерал - офицерът от резерва Спартак пред "България Днес".
„Джуров и Живков са имали няколко по-специални срещи преди това. Тогава татко му е казвал, че е време да се оттегли. Живков се е съгласявал с него. На лични срещи двамата си говореха на партизански имена. Янко е партизанското име на Живков, а Лазар - на баща ми”, разкрива още Спартак.

„Та Живков казвал: „Да, всичко, което казваш е вярно, Лазаре. Но ми трябва още малко време. Трябва още някои неща да свърша...“ Но това „още малко“ на Живков започва да се проточва. твърди синът на армейския генерал.

- Г-н Джуров, вашият баща и Тодор Живков изминават дълъг път заедно. От партизанските движения преди 9 септември 1944 г. до върховете на властта след това. Какви бяха отношенията между тях?

- Тодор Живков не е бил партизанин преди 9 септември. Той заедно със Здравко Георгиев са били ръководители на т.нар. Първа военна оперативна зона на България. Двамата са отговаряли за действията на няколко партизански отряди и бригади. Една от тях е „Чавдар“, баща ми е бил военният командир на тази бригада. Живков се е отчитал директно на Георги Димитров и Коминтерна в Москва. Той и Георгиев са прокарвали основната политическа линия в партизанското движение - антифашизма. Само в един период Живков командва бригадата „Чавдар“. По това време баща ми е бил ранен. Още оттогава те са се познавали много добре. След това, когато Живков управляваше държавата, а Джуров – армията, и двамата запазиха голямо уважение един към друг. Но не са били чак толкова близки, че да си ходят на гости семейно. Общуването им е било най-често професионално. Всеки е гледал своята област.

- Какво точно се случи на 10 ноември? Основната версия си остава, че Живков е свален с активното участие на Добри Джуров.

- Да, наистина баща ми има активно участие в свалянето на Живков. Даже бих казал и водещо участие. Това историята ще го докаже един ден. Джуров и Живков са имали няколко по-специални срещи преди това. Тогава татко му е казвал, че е време да се оттегли. Живков се е съгласявал с него. На лични срещи двамата си говореха на партизански имена. Янко е партизанското име на Живков, а Лазар - на баща ми. Та Живков казвал: „Да, всичко, което казваш е вярно, Лазаре. Но ми трябва още малко време. Трябва още някои неща да свърша...“

Но това „още малко“ на Живков започва да се проточва. Затова се сформира група, която да го свали от власт, без да се допуска употреба на сила. Целта е била смяна на партийното и държавното ръководство. Но не и смяна на политическата система. Интересното е, че в разговори с баща ми в края на 80-те години аз също съм му казвал, че е време да се оттегли от поста си. И той на мен ми отговаряше: „Още малко.“ Това „малко“ е било свалянето на Живков.

- В годините след това баща ви съжаляваше ли, че е участвал в свалянето на Живков?

- Не. Но не одобряваше начина, по който се разправиха с Живков след 10 ноември. Не одобряваше съдебните дела, процесите срещу него... Защото Живков никога не е злоупотребявал финансово с властта си. Не е забогатявал за сметка на държавата. Да сте чули за негови имоти или капитали? Процесите срещу Живков бяха непочтени.

- Животът на Добри Джуров е бил свързан, както с политическият лидер на България Тодор Живков, така и с духовния водач - патриарх Максим. Разкажете повече за познанството му с патриарха.

- Баща ми и бъдещият патриарх Максим учат заедно в Духовната семинария. Светското име на Максим е Марин. С баща ми са от съседни села в Троянския край. Максим е бил по-голям от татко и в училище се е опитвал да му помага с опита си. Както се прави за земляк. През целия си живот имаха уважение един към друг. Срещаха се и имаха какво да си кажат. Баща ми не беше вярващ. Но имаше изключително уважение към църквата като институция. Аз също не съм религиозен. Но вярвам, че именно църквата е спасила българската нация от претопяване по време на петвековното турско робство.

- Как продължи животът на баща ви, след като той подаде оставка като народен представител и се оттегли от обществения живот през 1991 г.?

- Потресен беше от начина, по който се разправиха с армията. Това го съсипа! Веднъж видя бивш командващ армия, това е генерал с три звезди, да рови в кофите за боклук! Беше му много болно. Чувстваше се лично отговорен за кадрите, които беше създал. До края на живота си обичаше да ходи на мачове на ЦСКА. Като дете ме е водил и мен, но аз не съм толкова запален по спорта.

- Какъв баща беше Добри Джуров?

- Беше строг. Често отсъстваше от вкъщи заради работата си. Не допускаше по никакъв начин да парадираме с това, че той е на висок пост. По същата причина ни прати да учим с брат ми във военно училище в тогавашния СССР. Казваше, че в България ще ни пишат лесно шестиците и нищо няма да научим. Моето военно училище в Ленинград, сега Санкт Петербург, е създадено лично от цар Петър I. И се ръководеше по изключително строги правила, въведени лично от царя.

- Разкажете за някои от тези правила.

- В устава е записано: „Всеки военнослужещ има право на 8 часа сън.“ И уточнение - но не по-малко от 4 часа. И така вечер си лягахме след отбой, а веднага след това свиреше тревога. Вдигаха ни от леглата да разтоварваме вагони. По четирима човека на един вагон. Свършваш си работата и отиваш в автобуса. Пълни се автобусът и се връщате в училището. И така всяка вечер в продължение на три години. Спартански режим. Трудно е, но учи на издръжливост.

- Хареса ли ви военният парад на 6 май в София?

- От доста време не беше показвана военна техника. Стана ми приятно да видя, че част от въоръжението на Българската армия все още го има. Лошото е, че войниците ни просто не умееха да маршируват. Независимо че си личеше колко голямо старание е положено в подготовката. Марширувал съм в старата армия и мога да направя сравнение. Сега нито стойката им е стойка, нито ходовата стъпка. Много добре се представи командващият на парада адм. М. Петев. С него сме служили заедно, беше ми подчинен. Изключително качествен офицер.

- Трябва ли да се върне задължителната военна служба?

- Това би било много труден процес. Нужни са изключителна воля и огромна подготовка. Трудно е да се възстанови нещо толкова мащабно, след като вече е съсипано. Ако държавата реши да го прави, ще бъде много дълъг процес.

- С какво се занимавате сега?

- Работя в кораборемонтен завод „Одесос“ във Варна. Служител съм по сигурността, това е една от военните ми специалности.

- Синът ви Добри увлича ли се по военно дело?

- Не. Той има особено отношение към изкуството. Рисува много добре. Завърши в Англия компютърна графика и сега работи там.