Шефът на СДВР старши комисар Ивайло Иванов даде интервю за в. "Телеграф". Той разкри подробности около ареста на Йордан Исаев, който хвърли бомбичка и рани двама полицейски служители по време на мача ЦСКА - "Левски". Експертът посочи какви са били първите думи на задържания и как се е решил да се предаде. Ето какво още каза за инцидента старши комисар Ивайло Иванов:
- Г-н старши комисар, стана ясно, че арестуваният е Йордан Исаев. Как го провокирахте да дойде при вас в СДВР и на практика да се предаде?
- Това е точната дума-провокирахме го да дойде. Той беше установен още в петък. Ние потърсихме негови близки, роднини, приятели. Постарахме се да му стане ясно, че за нас самоличността му не е тайна. Бяхме проверили всички адреси, на които пребивава, но го нямаше.

- На колко адреси е пребивавал?
- На един, но знаехме всички адреси, на които има близки и приятели. Проверихме ги, той се беше покрил, знаеше, че го издирваме. Направихме контакт с него и го убедихме, че за него е по-добре да се предаде.

- Как?
- Свързахме се по телефона и говорихме директно с него.

- Къде се укриваше?
- В провинцията при близки на приятелката му. Направихме връзка по телефона и му казахме, че е въпрос на време да бъде задържан. Той имаше притеснения относно неговото задържане, казахме му, че няма проблем да дойде с адвокат. Гарантирахме му, че нищо няма да се случи, поехме тази гаранция и успяхме в течение на няколко разговора да го убедим. Първоначалното му намерение беше във вторник (б.р.утре) да се предаде, но му казахме, че няма как да стане. Известно ни е къде се укрива и е въпрос на време да пристигнем там.

- Казано на полицейски жаргон „елате вие, за да не дойдем ние“?
- Горе – долу така беше (смее се).

- Да разбирам, че Йордан се е страхувал да не бъде бит, защото е ранил ваша колежка, така ли е?
- Най-вероятно, той се притесняваше, след като беше видял каква е обществената реакция, какво е мнението на останалите фенове, на футболното общество. Това бе осъдено много остро навсякъде, в цяла България, а и няма как да бъде иначе. Ние обаче сме държавна институция и следваме законите.

- Казахте, че е признал пред свои близки за бомбата. Какво им е казал и те защо са мълчали?
- Той не само пред свои близки е направил самопризнания, а и пред нас по време на разпита в събота вечерта. Каза, че съжалява за постъпката си, няма логично обяснение защо я е направил. Твърди, че непознат за него му е дал бомбата и дрехите. На наш въпрос защо я е хвърлил-не дава логично обяснение, не знае и няма обяснение.

- От адреналин може би?
- Знаете, че тези хора стъпвайки на стадиона, коренно се преобразяват.

- С какво се занимава Йордан Исаев?
- Има собствен бизнес за производство на изкуствени торове и продава цветя.

- Човекът, хвърлил бомба срещу полицай, продава цветя. Не ви ли е странно?
- От опита, който имаме, хората, които извършват такива прояви са най-различни. Казах ви и преди малко, стъпвайки на стадиона, под въздействието на атмосферата, стават различни. Имали сме случаи на хора с много добро положение в обществото, с много добри професии, много добро образование, гледайки после записите какво са извършили, не могат да повярват.

- Кога Йордан е признал пред близките си, че е ранил полицайката Гергана Зашева?
- Още вечерта след мача. Мълчали са, все пак това е техен роднина и знаете, че самото законодателство позволява на родителите по права линия да защитят детето си. От една страна донякъде ги разбирам, че се опитват да защитят сина си, но от друга -това е много тежко деяние, имаше реална опасност за колежката да остане без око. А и няма значение дали е полицай или човек от публиката или от терена, става въпрос за човек. Ако не е било стъклото, не знам при такова директно попадение какво щеше да стане. Не разбирам такова поведение. Викай, скачай, радвай се, но да мяташ самоделно взривно устройство....Аз лично го оприличавам на това да насочиш пистолет срещу хора и да не знаеш дали ще уличиш, за мен деянието е едно и също, въпреки че нямаш умисъл да убиваш.

- Казахте, че са намерени дрехите, с които Йордан е бил по време на нападението-маска, военен панталон, суитчър. Къде ги открихте?
- В един бус, който се ползва от лицето, близо до работното му място. Най-вероятно са скрити. На стадиона задържания, с цел да не бъде разпознат, слага маска. Използвал е няколко суитчъра, за които твърди, че ги е взел от непознат човек. Преоблякъл се е, хвърлил е бомбата и ги съблякъл.

- На стадиона ли се е преобличал?
- Да, на стадиона. Панталона не, но суитчърите ги е преобличал. Той първоначално е бил по тениска, а после взима няколко блузи, една облича, друга връзва на кръста.

- Кой дава дрехи на непознати хора?
- Това по принцип не е толкова странно, а дори бих казал практика в агитките. Не можем да обвиним обаче никой от тези хора, защото нямаме доказателства кои точно са дали дрехите и знаели ли са какво е сторил. Разследването продължава и се надявам да стигнем до всички. По време на обиските на различни адреси не открихме дрехите. Предприехме процесуално-следствени действия спрямо автомобилите, които е по лзвал, и така стигнахме до буса с дрехите, а задържания потвърди, че са негови.

- Йордан с родителите или с приятелката си живее?
- С приятелката под наем.

- Казахте, че първите му думи са били „Съжалявам, че хвърлих бомбата“, а после какво каза?
- Че е бил много притеснен от случилото се, че действително много съжалява и че три дни нито е ял, нито е пил. Като е видял какъв е отзвука в обществото, сред феновете на футболните клубове, вероятно се е замислил какво е можело да стане. Оказваше ни съдействие, фактът че направи самопризнания, иска да се мине по процедурата и да си понесе последствията.

- 64 души са били разпитани. Някой от феновете посочи ли Йордан като извършител?
- Имаме много свидетелски показания, но това са неща от досъдебното производство. По-важното е, че от феновете, с които бесдевахме, получихме много сигнали за различни лица. Имаше няколко версии по различни хора, всеки се кълнеше едва ли не, че еди кой си е хвърлил бомбата. Трябваше да изчистим всички хипотези, да проверим фактите. Само при него се засякоха всички източници, информации и доказателства.

- Казахте, че Йордан няма татуировки. Какво е характерното за него?
- Усъмнихме се първо в лице с татуировки почти веднага след хвърлянето на бомбата. Но огромния брой записи, които изгледахме, показаха, че не е той. Вече в последствие, преглеждайки все по-голям брой записи и снимки, стигнахме до лицето. Започнахме да следим движението му в сектора и лека-полека беше изчистен. Най-накрая го видяхме без маската и суитчърите. Съпоставяйки с информация от беседите и източниците, се оформиха нещата. Въпреки всичко направихме анализ, постарахме се да проследим цялото му движение. Най-вероятно след хвърлянето на бомбата, веднага е напуснал стадиона, затова и не е бил сред задържаните.

- Обмисляте да се въведат поименни билети за мачовете. Феновете обаче се обидиха. Това ще ви помогне ли при разкриване на подобни престъпления?
- Не знам защо го приемат като обида при положение, че това е практиката навсякъде в Европа и по света. Нашето предложение не е да се купува срещу лична карта, а да е ясно кое лице го купува и кое влиза на стадиона с въпросния билет. За нас ще е много по-лесно и когато има качествено видеонаблюдение, което снима постоянно всички сектори, когато е добра резолюцията. На стадионите ходят и много спортни хора, за да подкрепят отбора си. Чух някъде ваш колега питаше фен-“вие на война ли отивате“. Когато феновете отиват на война, не е хубаво. За мен е удоволствие да гледам западните първенства - как хората са като на театър, а не тук да се молим някой да не хвърли бомба или факла. Не го разбирам това, не разбирам тази емоция като видиш твои приятели, кумири, любимци как вкарват гол, да гръмнеш бомба от радост.

- Все пак сме на Балканите...
- Все пак сме на Балканите, но трябва да имаме култура.

- Вие също сте пазил мачове години наред. Бил ли сте раняван от факли, бомбички?
- За щастие, тежко не, но много удари съм отнесъл и много счупени седалки са ме уцелвали. Тогава само оборудването ме е спасявало. Едва ли има полицай, който е охранявал футболни мачове, и да не е пострадал макар и леко. Няма такъв да не е удрян, целен с бомбичка или с камъни.

Източник: Виктория Пенкова, "Телеграф"