Началникът на отделение “А” при прочулата се с жестоки инквизиции служба “Обществена безопасност” Никола Гешев е една от най-загадъчните личности в българската история. На младини с едва ли не комунистически, социалистически, а може би и анархистични възгледи, Никола, вдишал въздуха на Ленинова територия, е можел да стане дисциплиниран войник на Партията, но се случва другото, необяснимото: странен обрат в действията.

Никола Гешев се прочува като вярното полицейско куче на властващия режим, който с умни ходове и жестоки похвати разплита и разбива нелегални ядки, стигайки и до централния комитет на “червената” партия. На Девети септември стотици “клиенти” на суперполицая го търсят под дърво и камък, за да го окачат на някой стълб, но от леко мургавото и широкоплещесто страшилище няма нито дъх, нито лъх: бившият социалистически фен не е посмял да дочака своите някогашни другари, преметнал измекярски на ръкава червената лента с надпис “Отечествен фронт”...

Никола Гешев изчезва. Годините преминават и затрупват лека-полека една от големите загадки къде е отишъл, кой му е помогнал да се покрие, как е преминал евентуално по-нататъшният му живот. 
Има и други логични версии, които дават храна на фантазиите. Ако е останал жив, значи е съумял навреме да си осигури куфарче с вълшебни документи, гримове, адреси на верни приятели. И да се преобрази на скромен овчар нейде из джендемите. Ако е решил да надхитри света и остави враговете си с празни ръце, е могъл да отиде с туба бензин в дълбока карлуковска пещера, която да погълне обезобразено и неразпознаваемо тяло. Версията за помощ от приятел е несъстоятелна, имайки предвид чудесната способност на българите да издават всякакви тайни. Но... има и други “приятели”, които произвеждат, отглеждат и съхраняват тайни. Възможно е в часовете на деветосептемврийската буря някоя врата на легация да се е открехнала съзаклятнически и да е вкарала в сейфовете си важни и ценни документи относно бъдещото развитие на България и нравите и способностите на бъдещите й политици с ударение върху специфичните им слабости...


Снимка от архива на великотърновеца арх. Георги Петков, отляво на дясно седнали учителят по цигулка Патрунчев и пианистката Елена Гешева, права най-вдясно Стефка Гешева

Ако Никола Гешев е избягал, посоките са две: на Запад или, колкото да е чудно - на Изток. Държавна сигурност не е сборище на фанатици и глупаци. Когато се издирва някой, спецслужбите залагат невидими капани. Под наблюдение са обекти, където преследваният може да потърси връзка или за помощ, или по сантиментални подбуди. Най-близките роднини на суперполицая на “Обществена безопасност” Гешев са поставени под лупа. Свидетелство за това е документ в архива на МВР и ДС, на който случайно попада преди години мой познат от службите. Според разказа на бившия офицер от сигурността документът доказва специфичния интерес към пребиваването в Търново на две от сестрите - Стефка и Елена Гешеви

Препратени са в старата престолнина може би по метода на въдворяването. Източници от социалната мрежа сочат за местопребиваването на сестрите неназовано търновско село, но в документа на ДС категорично е определено Търново, улицата, къщата и номерът. Както и имената на хазяите и съседите.

Преди няколко години бях отведен на адреса и ми бе посочена къщата. Нямаше смисъл да опитам да изровя от архива на МВР във Велико Търново писмения материал, моят познат случайно бе попаднал на него, търсейки следите на войник, награден за проявен “героизъм” при рязането на глави на партизаните от отряд “Антон Иванов”. В най-добрия случай в МВР щяха да ме разтакават или да ме пратят за “зелен хайвер”. Тръгнах по други преки пътеки. Позвъних на комшийски врати с предварителната информация, че след толкова години може би ще има само един човек, познавал сестрите на Гешев.


28 септември 2018 г. Съседката Мариана Орозова посочва стаята, където е посещавала Елена и Стефка

Съдбата ми помогна. Натиснах първия звънец и намерих точно жената, която като дете е виждала и посещавала Стефка и Елена. Спомня си, че в стаята им на стената е висял голям портрет на красивата Елена. Неслучайно тя имала високо отличие на конкурс за красавици в София. С музикално образование, Елена била пианистка, издържала себе си и сестра си с изящните си пръсти, като давала уроци по пиано. Намерих снимка, предадена преди година в Централния военен архив във Велико Търново, която доказва пребиваването на сестрите в града и близостта на пианистката с музиканти. Снимката е направена през 1966 г., показва, че Гешеви не са загубили контакт с Велико Търново, което напускат, съгласно МВР, веднага след смъртта на Сталин...

Вероятно тези редове ще бъдат любопитни с две неща. За пръв път може би категорично е посочено, че сестрите на Гешев Елена и Стефка са били препратени (въдворени?) в тогавашното Търново.
В мъглата около фамилията и най-вече около това на кой господ е служил Никола Гешев, беден лъч хвърля написаното в документа на МВР и ДС: в Търново на адреса на сестрите е идвал човек, който редовно е носел торби и кашони.

Сигурно хранителни продукти, консумативи, дрехи. Но кой ги е изпращал и с чие позволение и благоволение са пристигали при най-близките на полицейския копой?
Дали тези пратки са съдържали шоколад, дъвки и кока-кола, или са намирисвали на водка и сельодка...

Борислав КОСТОВ
/вестник "Над 55"/