Тед Кочев, който през март 2016 г. получи официално българско гражданство, е роден като Величко Тодор (ов) Кочев (Цочев) в Торонто, Канада, на 7 април 1931 г. Потомък е на български емигранти: баща му е от Пловдив, а майка му е от Въмбел, Южна Македония, но след Илинденското въстание семейството й бяга в България. Тя израства във Варна. Родителите на Тед се запознават в Канада по време на демонстрация през Великата депресия и по-късно сключват брак. Кочев започва да режисира за канадската телевизия на 24 г. Оттам тръгва възходящата му кариера. Женил се е два пъти, първия за Силвия Кей, втория за Лаифън Чунг. Има 5 деца – Томас, Джошуа, Арън, Катрина и Александра.
- Най-известният ви филм у нас е „Първа кръв”. Какво щеше да се случи с Рамбо, ако беше останал жив, а не беше се превърнал в пластмасовия герой от следващите серии? 
- Моят филм разказва за това, което се случваше на ветераните от Виетнам след завръщането им в Щатите – те бяха мразени от десните, защото са загубили войната, докато хората с леви убеждения ги смятаха за убийци на деца. Повечето от тях не са искали да отидат във Виетнам, били са мобилизирани и са вярвали, че служат на страната си. Според статистиката само през 1980-а всеки месец 1000 ветерани правят опит за самоубийство, а 350 от тях успяват! Затова първоначалният вариант на филма завършва със самоубийството на Рамбо.

- Защо го променихте? 
- Силвестър Сталоун дойде при мен и ми каза: „Тед, публиката ще ни намрази в червата. Подложихме този човек на такива изпитания – преследваха го с кучета, стреляха по него, скачаше от скали, за да се измъкне. И накрая решаваме да го убием. Това означава, че тези тъпанари са успели и злото е победило”. Така заснехме нов финал, в който Рамбо остава жив.


Тед Кочев и Силвестър Сталоун  по време на снимки 

- Какво мислите за трите продължения? 
- Във втория филм Рамбо е психопат, който убива 74 души. В моя той не убива никого, защото му е дошло до гуша от цялото това насилие и кръв, в които е газил във Виетнам. Заради тази промяна в образа отказах да режисирам продължението, което вероятно щеше да ме направи наистина богат! Моята утешителна награда сега е, че всеки ми казва, че първият филм е най-силен.

- Кой е най-добрият актьор, с когото сте работили? 
- Джин Хекман, защото не играе роля, а се превръща в героя. Истинско удоволствие е да се работи с него, можеш да му кажеш: “Застани на главата си и чети Библията” и той ще го направи убедително.

- Какво мислите за Доналд Тръмп? Каква филмова роля бихте му дали? 
- Защо ми задавате този ужасен въпрос? Не понасям Tръмп – той е вулгарен, недодялан глупак. Каква роля ли? Може би Хитлер!!

- Как започнахте да се занимавате с кино?
- Първоначално исках да стана поет, дори успях да издам три стихосбирки. Баща ми обаче все повтаряше: „Тед, в поезията няма никакви пари!” На което отвръщах: „Знам, но и в парите няма никаква поезия”. През 1952-ра в Канада пуснаха първия телевизионен канал и той ме посъветва да проверя дали не им трябват хора с усет към писането. Взеха ме и един ден изпълнителният продуцент Сидни Нюман ми каза: „Знаеш ли какво, Тед? Ти си доста добър писач. Не си велик, но си доста добър. Знаеш ли обаче в какво можеш да бъдеш велик? Имаш всички заложби да станеш прекрасен режисьор. Ето какво ще направим – ще ти дам да режисираш една пиеса. Ако ми хареса, ще подпиша едногодишен договор с теб. Ако не я харесам – изхвърчаш директно на улицата.

- Кои са най-значимите моменти от живота ви?
- Моето детство е много интересно. Когато бях дете, живеехме в Торонто и два пъти бях много близо до смъртта. Аз съм българин – в моето сърце и душа аз съм българин. Все още имам много роднини, които живеят в България, в Пловдив. Баща ми беше от Пловдив. България ме интересува, вълнувам се какво става тук.

- Какво виждате, когато сте в България?
- Аз не обичах комунистите... София прилича сега на голям европейски град. Изглежда, че хората са по-заможни, но не знам дали тези от работническата класа получават правилното отношение или не. От различни доклади разбирам, че хората от работническата класа са обслужвани от сегашното правителство по същия начин, по който са работили по времето на последното комунистическо правителство. Затова не знам дали това, което ми беше казано, е вярно или не. 


Младото семейство Милен и Александра заедно с  майката на красавицата

- Как бихте описали себе си?
- На първо място, като българин. На второ, бих казал, че се интересувам от всички сфери на културата. Пиша поезия, публикувал съм три тома, пиша четвърти. Обичам да пиша поезия, но съм заинтересуван от всички аспекти на съществуването. Поглеждам света понякога и осъзнавам колко много красиви неща има и се питам - кой е създал всички тези прекрасни неща и защо? Мистерия е. Самият живот е една безкрайна мистерия, на която открай време се опитвам да открия отговор, но все не успявам.

- Каква е следващата ви мечта? Има ли нещо, което сте искали и все още не сте постигнали?
- Моята мечта сега е да направя филм за цар Борис III, който спасил всички български евреи. Мисля, че това е много важна история, защото ако повече хора са имали неговия морал и кураж, за да направят това, което е направил той, това би било много по-добро място. Най-вероятно изобщо не би имало масово унищожение. Всички са се пречупили пред Хитлер, но не и този човек. Той не се е интересувал, направил е това, в което е вярвал. Нещо, което аз смятам за изключително важна тема, че човек трябва да се бори за каузите, в които вярва. И той го е направил с цената на живота си. Знаел е, че може да бъде убит заради това, което е направил. Обожавам тази история заради моралната смелост, която е проявил.

Омъжи дъщеря си за нашенец

През март м.г. Тед Кочев получи личната си карта, с която стана най-новият жител на Пловдив. Това се случи на церемония в тържествената зала на общината. Кметът Иван Тотев му подари тениски със слогана “Заедно” на европейска столица на културата. Адресната регистрация на режисьора се води на ул. “Кап. Райчо”, където живеят негови роднини. 
По-късно световният режисьор и сценарист направи в Пловдив тракийска сватба на дъщеря си Александра, която е от втория му брак с китайка. Ритуалът се състоя навръх Голяма Богородица на сцената на Античния театър. Събитието протече при голяма дискретност. “Изрично помолиха да не се разгласява”, признаха от управление “Старинен Пловдив”. Театърът бил нает за час и половина от 18 до 19,30 ч., за което Кочев платил 1200 лева.
150-те гости били разположени на сцената. Целият ансамбъл “Тракия” бил ангажиран. Музиканти, певци и танцьори забавлявали сватбарите, които били от различни националности. Домакините помолили присъстващите да не правят снимки. Единствено телевизионна камера и дрон “запечатали” тържеството.
Булката Александра и младоженецът Милен Ангелов били в народни носии. Държали на автентичен тракийски ритуал. Сцената била украсена. Музиканти разказаха, че гостите останали зашеметени.
“Двете майки - на булката и на младоженеца, се разплакаха”, разкриха певици.
Ритуалът започнал със забулване на момата и извеждането й от дома. Свекървата захранила младоженците с пита и мед. В продължение на час се вили кръшни хора и ръченици. Чуждите гости останали смаяни. Накрая ритуалът приключил с тракийско хоро, на което се хванали всички присъстващи.
“Беше абсолютно семейно и много дискретно. В нито едно интервю Кочев не разкри, че ще прави сватба на дъщеря си в Пловдив”, казаха от “Старинен Пловдив”. Античният театър бил затворен часове преди церемонията. Сценаристът избрал Града на тепетата, тъй като дедите му са от Пловдив, а също така и младоженецът. Тъщата много харесвала Милен, признаха близки до семейството.