Награда за най-добър детски филм получи българският филм „Смартфонът беглец“ в Кан. Режисьор на тийнейджърския филм е Максим Генчев; продуцент и сценарист на лентата е доктор Златина Филипова. Филмът бе селектиран в конкурсната програма на АРТИЗАН, който се провежда в рамките и под егидата на фестивала във френската Ревиера. В американския павилион във фестивалното градче бяха връчени общо пет награди на филми с принос към световния хуманитаризъм. Сред призьорите е и легендата Джеф Бриджис за филма му „Да живееш в миналото бъдеще“. За първи път обаче наградата отива при детски филм, в лицето на българския екип. “Децата са нашата надежда за бъдещето!” С тези думи принцеса Анжелик Моне е връчила наградата на създателите на „Смартфонът беглец” Максим Генчев e български актьор и режисьор. Роден на 28 септември 1954 г. в гр. Видин. Завършва ВИТИЗ през 1980, в класа на проф. Крикор Азарян. Работи в Драматичен театър-Пловдив, ДКТ-Пазарджик, Театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, гастролира в Народен театър „Иван Вазов“, Военен театър, театър 199 и Театър „Сълза и смях“. Има над 60 театрални роли, с три национални награди, през 1984 г., 1987 г., 1989 г., и номинация за Аскеер през 1998 г. Той е и с над 25 роли в чуждестранни игрални филми и български телевизионни сериали.
- Г-н Генчев, какво трябва да се случи, за да може един филм от малка България, да стигне до Кан и въобще да отиде на престижен фестивал?
- В света има над 300 фестивала, значи почти всеки ден, някъде нещо се прави. И всеки от тях си има тарифа. От 15 до 150 долара. Толкова трябва да платиш, за да ти видят филма.

- Не е чак толкова много?
-  Напротив.Сумата никак не е малка, защото, ако пратим лентата си на сто места, вече струва много. Излиза, че, за да бъде забелязан един филм, за това трябва да се плаща и пак няма никаква гаранция, че ще бъде видян. В крайна сметка ръководствата на фестивалите има думата кой ще бъде приет и кой отпада. А само малка част от тях дават обратен отговор. Най-тъжното обаче е, че обикновено изпратените филми не се гледат. Приятелството в този случай много помага. Познавате се, срещали ли сте се по фестивала с някои от факторите и филмът ви отива.

- Е как тогава вашият „Смартфонът беглец” успя да се класира и дори взе награда? 
- При детските филми нещата се различават рязко. Има глад по света за този жанр. Темата е привлекателна, там - се гледа по -  внимателно. Така попаднахме на най-големия германски фестивал „КиКи фест” . Влязохме в състезателната програма, заедно с друг български филм „Лили и рибката”. Мястото на събитието е малко градче до Щутгарт, където през Втората световна война не е паднала нито една бомба. Сградите са напълно запазени . А ситуацията е, като че ли се пренесохме в комунизма. Пет дни ядохме и пихме и когато продуцентката на филма ни доктор Златина Филипова поиска да си платим: за таксито, хотела , храната , германците оглупяха. „Това е невъзможно”-ни казаха- „Ние ви каним”. И от този отговор Златина доста се обиди. Та там приеха „Смартфонът беглец” за разпространение във всички немскоговорящи страни в продължение на две години. Вече повече от месец, филмът е по тяхната мрежа.

- А какво се случи през годините с „Дякона Левски”?
- Отиде на много места: В САЩ, Англия, Белгия , взе приз в Индия... Там филмът бе награден за операторско майсторство, за най-добър млад актьор бе отличен Симеон Филипов имаме приз и за монтаж, за който тук най-много ме оплюваха. 

- Филмът ви за Васил Левски предлаган ли е в Кан?
- Не. Там харесват социални, тематични филми. Например: Две жени и едно дете... Едната му е биологична майка, другата го е отгледала. Детето познава истинската си майка и започва драмата.

- А как филмите ви бяха приети в другите страни? Все пак те носят българската история и дух. Това едва ли интересува толкова много чужденците?
- Филмът ми „На педя от земята” бе забранен в Германия, защото има свастики, нацистки символи, пречупен кръст. Руснаците също отказаха да го разпространяват  заради една сцена с руски офицер, за която твърдят, че е подигравателна . В САЩ обаче го харесаха . Мениджърът се оказа с украински корен, любопитен към студената война и периода на сталинизма. Мнението му е, че произведението е много стойностно..

- Очаквахте ли признанието за „Смартфона...” в Кан?
- Ние бяхме в съпътстващия фестивал - „Артизан” , насочен към новите поколение. Оглавява го една дама, Анжелик Моне, чийто баща е първият чернокож сенатор в Щатите. Филмите в този фестивал са с хуманна насоченост, без перверзии извратености, посоката е към доброто. Та връчиха ни тържествено наградата, но не ни признават за български филм, защото ние не сме взели и лев от държавата. Известно е, че снимаме всичко с наши средства.

- Какво представлява Кан по време на кинофестивала. Докъде е истината и докъде легендата? Имахте ли възможност да ходите навсякъде?  
- Като си платиш баджа от триста евро, ще влизаш като у дома си. Но преди това трябва да си се бръкнал дълбоко за самолетни билети, за хотел и т.н. Нашият екип вече четири години присъства неизменно на форума. И това не е суета . Там е пазарът. Плащаш си за прожекцията, каниш хора и показваш. Те идват, гледат, харесват или не. Всъщност на тези прожекции, които са чисто търговски, могат да се видят истинските, хубавите филм. В селекцията са снобски, политически, извратени. Например: Човешки крак в чиния и героят с нож и вилица го яде. Това е филмът „Кучета”. Или двама братя се любят, баща им ги хваща и те го убиват. 
Във филмите бившият социалистически лагер е показан като всемирния ад. Там и хората и животът са безобразни. Сега това много се търси.


Кан: принцеса Анжелик Моне връчва наградата на продуцентката д-р  Златина Филипова

- Вие минахте ли по този прочут червен килим?
 - Получих подарък-един безплатен билет за корейски филм, който взе награда. Дадоха ми го, защото съм режисьор и вече четири години съм там. Познават ме вече. Та тогава можех да мина, но за целта трябваше да си купя смокинг, папионка, обувки, и да се лиша от продуцентите и екипа си, с които съм отишъл там. Перспективата да се изтъпанча пред непознати хора и да се разхождам, никак не ми хареса. Не ми е там мястото. Може и да се спъна в килима.

- И този ценен билет изгоря?
- Не. По време на фестивала има огромни тълпи чакащи хора, които търсят билети. Изкрещях, че подарявам един, някой веднага го сграбчи от ръка ми и избяг, без да ми благодари. След това може и да го е продал.

- Какви са хората, които окупират Кан в тези няколко дни?
- Какво да ти кажа. Суета и снобария. Пълно е с хора, които ходят на кино само по време на фестивала.  В другото време салоните са празни. На пристанищата са закотвени огромни луксозни яхти , но достъпът до тях струва много пари. Там са най-големите баровци, вечер те се събират, събуват си обувките, пият, прегръщат се и правят сделки за филмите си.

- Вие опитахте ли се, да попаднете на някои от тези луксозни съдове? 
- Там звездите са примамката. Заради тях се ходи. За да отидеш на партито в яхтата, в която е Леонардо ди  Каприо например, трябва да платиш 8500 евро. Билетът ти дава права и да вземеш автограф. Лео беше най-скъпият. Има и по-  евтини за по 1200 евро. Офертата пристигна още докато бяхме в България. Преди да тръгнем. 
През дните на форума в Кан е пълно с артисти. Почти момчета и момичета, главно американци.. Като прочетат баджа, видят режисьор и тръгват след него. Търсят работа. Мъже като Шварценегер, спират те на улицата, хвърлят се в краката ти . 


Сцена от „Дякон Левски”

- Кои други звезди бяха там? 
- Не знам. Това не ме интересува . Запознах се с една дама. Гайя- от Щатите Искам да я взема за един филм. Красавицата е двойничка на Шарън Стоун. Има зад гърба си участия в пет-шест сериала. 

- Кой е филмът ви,  ако не е тайна?
- Филмът е за Дънов. 

- Дамата едва ли знае  кой е той.
 - Напротив много добре знае. Дори го нарече съвременния Христос. Известно е, че Мадона му е фен, дори има слухове, че идва всяка година и поставя цветя на гроба му . 

- Казвате, че работата ви по филма за Петър Дънов е в доста напреднала фаза. Решихте ли вече, кой ще играе ролята на Учителя? Може би вие?
- Не. Ще поканим Джеф  Бриджис. Трябва ни световна звезда. Иначе ще си го гледаме само в София.

- Бихте ли разказали малко за съдържанието?
 - Сценарият е написан от Митко Калев, доцент, лекар и дъновист от четиридесет години.  Филмът не е за целия живот на Дънов, а само за една случка през 1936 година, когато го удря мутра, изпратена от министър - председателя Александър Цанков . Ударът е по главата , нанесен е в момента,когато Учителят свири на цигулка. Това се случва на 5 май и Дънов получава инсулт. След три месеца обаче отново оживява. 

- Защо Цанков е искал смъртта му?
- Защото е опасен за него. Дънов съветва царя. Настоява за спасяването на евреите. Говори, че не трябва да се допуска такъв позор. Може би това бе причината и един американски продуцент- евреин да прояви желание да направим коопродукция 

- Той от къде знае за филмите ви?
- На прожекцията на „Смартфонът беглец” поканихме много хора и представихме цялата си продукция както и следващия си проект. Въпросният мъж е професор по кино и като видя, че става въпрос за Дънов, каза, че ще поеме хонорара на звездата, която ще изиграе главната роля?

- Ако българин трябва да е в ролята на Дънов, на кого ще се спрете?
- Аз дори го бях избрал - Руси Чанев 

- Страхотно решение?
-  Да, но той преработи сценария основно. Донесе нов. Казах му, че става, но за театър. Той е атеист. Подготвя се три месеца. Всичко знае. Но не се разбрахме. 

- Доколко ще бъде измислицата във филма ви и доколко документът?
- Сценарият се базира изцяло на фактите. Те са изследвани по дати и часове. Има епизод, в който докато група хора  чака изгрева, завалява дъжд. Всички са мокри с изключение на Дънов. Тогава той е на двадесет години. А в случката, която е в основата на филма, е, когато вече е на 63. Тогава получава инсулта , възстановява се и умира на 80. 

- Достатъчно ли е това, за да стане филм?
- Според Кончаловски филм може да се направи и от телефонния указател. В случая има драматургия. 

- Колко са главните герои?
- Четири и 72-ма ученика.

- Кои са те?
- Побойникът Райко. Негова майка е певицата Цветана, реален човек, дъновистка. Синът я ревнува, че е насочила чувствата си към Учителя. Цанков не напразно е избрал за килър точно този човек. Ролята ще изиграе Симеон Филипов, който, докато дойде време за снимките, ще е в най-подходящата възраст за този герой. . Друг интересен персонаж е учителят Добрев от Велико Търново , чийто дете пада в казан с вряла вода и умира. И този човек започва да живее с чувства за вина. Съсипан е . Един порядъчен човек се сгромолясва и Дънов му обяснява защо няма вина и не трябва да страда. За тази роля ще взема Иван Юруков.

- Как понесохте критиките след филма ви за Левски?
- Те наистина бяха много жестоки. Тогава се казваше, че трябва да ми се забрани да правя филми. Че не мога. Сега нещата поутихнаха. Критикът, който най - много ме оплюваше, дори ми се извини. Каза че , тогава не бил гледал филма. Говорил наизуст, защото така поискали. След като видял лентата , си променил мнението.
С новия филм  ще бъде същото. Този път и църквата ще скочи. За нея Петър Дънов и Ванга са пророци и предтечи на Антихриста. Учителят е отлъчен от лоното й още през 1916 година. 

Едно интервю на Исак ГОЗЕС