В нощта на 26 срещу 27 юли 1955 г. два български самолета МиГ-15 свалят с ракета международен пътнически самолет по маршрута Лондон – Тел Авив със спирки във Виена и Истанбул. Поваленият летателен апарат се разбива северно от град Петрич, на няколко километра от границата с Югославия и Гърция. Всички 51 пътници на борда и 7-членният екипаж загиват. 

Това е първият случай в историята, когато военни изтребители свалят пътнически самолет. И българското комунистическо правителство, и засегнатите от инцидента други правителства възприемат трагичния случай като провокация в разгара на Студената война.

През 1955 г. полетът „El Al Flight 402“ всяка седмица изпълнява този маршрут, но в нощта на 26 срещу 27 юли самолетът се отклонява от въздушния си коридор и навлиза на българска територия край Трън. Над България прелита разстояние от общо 200 км, докато е свален малко преди да навлезе в Гърция.

Никога не се установява защо летателният апарат се е отклонил от предвидения му маршрут, след като излита в 3 часа през нощта от летището във Виена и се отправя Истанбул. Израелските и българските разследващи излагат съвсем различни мнения за инцидента, който се случва на фона на силно усложнени отношения между Източния блок и Запада.

Какво се знае за инцидента

В малките часове на 27 юли самолетът от Лондон до Тел Авив е засечен да прелита над Трън, като два военни самолета МИГ-15 излитат от летището в Доброславци, за да го проследят. Военните изстрелват два последователни предупредителни сигнала към пътническия самолет. По сведения на двамата пилоти, самолетът първоначално се преструвал, че следва инструкциите. Според тях е разгърнал флагоните и е спуснал колелата за кацане. Но малко след това внезапно се устремява към Гърция, опитвайки се да избяга от военните МИГ-ове. Впоследствие обяснението на пилотите е оспорено, като се смята, че те са придружили самолета до границата с Гърция. Местоположението на катастрофата, а именно почти до границата с Гърция - предполага, че пътническият самолет би следвало да е бил придружен до там от военните свръхзвукови самолети.

Твърди се, че последната заповед за свалянето на самолета е подадена от заместник-главния командир на "Въздушна отбрана". Смята се, че той е наредил самолетът да бъде свален, в случай че напуска нашето въздушно пространство, не се подчинява на заповедите и няма време за повече предупреждения.

Основното предположение за свалянето на пътническия самолет е, че моделът му много прилича визуално на бомбардировач, като военните не са могли да забележат, че е цивилен. А като основна грешка се спряга фактът, че българските наземни станции не са осъществили радиовръзка с екипажа на самолета, за да уведомят пилота, че трябва да кацне на най-близкото летище. Не е потърсен контакт и с летищата в съседните държави, за да се установи какъв е самолетът.

Първите предположения за инцидента в западната преса са, че самолетът е бил свален с ракета земя-въздух. Два дни по-късно обаче правителството признава, че самолетът е свален от въздушната отбрана. Властите изразяват съжаление и организират официално разследване, но не допускат в разследването участието на екип от шестима израелски следователи.

Изводите от разследването в България гласят, че самолетът е паднал поради експлозия, причинена от ракети, ударили дясното и вероятно лявото крило на самолета.

Последната връзка, осъществена с фаталния самолет, е от 7,30 ч. сутринта. Гръцко летище улавя SOS съобщение от борда на самолета, което гласи: „Спускаме се запалени, ще опитаме кацане“.

След инцидента Израел повдига обвинение срещу България в Международния съд в Хага. Властта в София първоначално заявява, че вината за инцидента е на нарушилия въздушното пространство пътнически самолет, но в знак на добри чувства ще заплати компенсации. Впоследствие обаче правителството заявява, че пилотите на военните самолети са стреляли прибързано и се съгласяват да платят компенсации на семействата на жертвите. Макар и да са действали по заповед – военните пилоти са лишени от свобода. През 1964 г. съдът в Хага дава възможност двете страни да уредят доброволно уреждането на спора, като на практика България плаща минимални цени за всяка от жертвите.

Случаят с разбития край Петрич военен самолет е първият в историята такъв. Но през следващите десетилетия се случват още няколко такива инциденти, в които пътнически самолети са сваляни от военни – от страна на съветски, щатски и украински военни, съответно през 1983, 1991 и 2001 г.

Източник: Офнюз