Село Шипка няма да го откриете на картата. На пръсти се броят хората, които знаят как се стига до селото в Родопите. Дотам пътища няма, ток няма, канализация няма, а дивите животни са със стотици повече от хората. Село Шипка обаче е домът на Румен, който никога през живота си не е имал ток, телефон, течаща вода, лекар, пише Нова телевизия.

Румен живее с жена си Надежда и сина си Росен. Най-близкото населено място е на минимум 7 часа път и то по опасна скална пътека.

Румен и жена му имат контакт с други хора само 2-3 пъти годишно и то през топлите месеци. А синът им знае как да се бие с мечките, които идват нощем на гости и как да пази родителите си и овцете от вълците…

Румен не знае кога селото е заличено от картата на България. Няма и адресна регистрация. Адресна регистрация тримата имат в село Планинско, което се намира на 4-5 километра и до него пътят може да се измине единствено с магарета. Те обаче не живеят там. "Живеем тук от 73-та година, тук сме си изкарали почти целия живот", казва Румен, който преди години е изкарвал хляба си с отглеждането на тютюн - поминък, отдавна умрял в селото. 



В селото, в което никога не е имало ток, тримата са сами от 1977-а година. Готвят си на газ, която носят на гръб. Пътят е 15 километра.

През лятото идват само туристи, но за два-три часа. "Хубаво е тук, но да си през лятото. През зимата тука да не си", признава още Румен. "Ако има болен, много лошо. Ако починеш, няма кой да разбере. Може месец-два да не се разбере. Снегът през зимата стига до два метра", разказва още за живота си отшелникът. 

Румен, съпругата и синът му ядат животните, които отглеждат, пият вода от изворите в района, ако не са пресъхнали, както става през лятото. Къпят се рядко, евентуално с дъжда. Но борбата с експерти, кметове и социални се оказва още по-жестока, отколкото тази за оцеляване, разказва още той.