Д-р Георги Попгеоргиев е един от редките български авантюристи, които освен, че се занимават със сериозна наука, правят и неща, които другите намират за странни и неприемливи. Като ловенето на змии, например, съобщава „Марица”. Попгеоргиев е един от малкото херпетолози, които прекарват летата си в експедиции, за да проучват влечуги, птици и редки животински видове.
Един от последните му големи проекти е да лови и идентифицира по люспите различните змии. &bdquo;Понеже са като пръстови отпечатъци и са напълно уникални, те могат да покажат колко богато е биологичното ни разнообразие&rdquo;, казва той. <br /> <br /> Георги Попгеоргиев уловил първата си змия, когато бил на 7-годишна възраст. &bdquo;Беше водна и съвсем безопасна. Ходих с баща ми често за риба и така се запалих по херпетологията&rdquo;, казва той. <br /> <br /> 30 години по-късно признава, че е уловил с голи ръце може би над хиляда змии. И никога досега не е хапан от нито една от тях. &bdquo;Когато излезем на терен, ловим змиите с голи ръце. Не използваме метални щипки или железа&rdquo;, обяснява той. А точно това се харесва много на чуждестранните туристи, които често го следват по петите. <br /> <br /> Това е новият вид туризъм, който той развива. По света това се нарича херпетоложки туризъм. На него ходят ентусиасти, които искат местни специалисти да ги водят по чукарите и да ловят пред очите им змии. <br /> <br /> Влечугите, разбира се, не се убиват, а се измерват, идентифицират и снимат със скъпи камери. Самият Попгеоргиев притежава вече 1000 снимки на заснети влечуги. <br /> <br /> &bdquo;Има голям потенциал в този вид туризъм. Той е много подобен на орнитоложкия. Обикновено тези, които си падат по птиците се увличат и по змии&rdquo;, казва зоологът. <br /> <br /> Гърция бил абсолютен хит сред херпетуристите. Климатът е такъв, че там Големите стрелци, които са най-едрият вид смокове, растат повече от тези у нас. <br /> <br /> Другото търсено място са Турция и Хърватия. В Хърватско дават луди пари, за да им показват прочутия вид пещерен протей. Става въпрос за малко, грозно и люспесто хайванче, което е нещо средно между змия и гущер. <br /> <br /> Британци и холандци са най-запалените по херпетологията. Пристигат със скъпи фотоапарати и събират змийските снимки, все едно са пощенски марки. Много били доволни, че тук могат да видят за един ден до 20 вида различни змии. <br /> <br /> &bdquo;Човек може да прекара целия си живот в Холандия, търсейки змии и пак да не открие такова количество&rdquo;, обобщава д-р Попгеоргиев. <br /> <br /> Как един специалист може да намери толкова редки животни за един ден? &bdquo;С много обръщане на камъни и познания, къде можеш да ги откриеш&rdquo;, обяснява зоологът. <br /> <br /> Това, което липсва на родния херпетоложки туризъм, е съответната инфраструктура. На местата, където има находища на змии, няма нито подходящи хотели, нито дори туристически спални. <br /> <br /> &bdquo;Цял ден ги водим по баирите да гледат змии и накрая винаги завършваме в ресторанта на близкото село. А тези хора могат да оставят пари и за услуги, и спане на тези места&rdquo;, обяснява Попгеоргиев. <br /> <br /> Когато някъде в Пловдив или околностите някой намери змия в дома си, обикновено докторът е този, който ходи да я лови и транспортира след това на безопасно място. Наскоро намерил Голям стрелец в шахтата на водомера на една къща. Това е най-големия вид смок у нас. Около него витаят и най-много легенди. <br /> <br /> &bdquo;Фолклорните приказки започват с това, че Големият стрелец има косми на опашката. Глупост, и нищо повече. Другата легенда за него е, че е дълъг 3-4-5 метра. Тялото му може да стане дебело като дирек! Нищо подобно! Най-големият уловен и документиран Голям стрелец у нас е дълъг 2,02 метра. Може да има по големи, но те ще са по-дълги само с 5-6 сантиметра. В Гърция, заради климата може да са и малко по-дълги&rdquo;, обяснява специалистът. <br /> <br /> Друг интересен случай с Голям стрелец е отпреди няколко години. Тогава змия от този вид се вмъкнала да се поохлади в тоалетните на ректората на Аграрния университет. Животното било много уплашено и стресирано. Било се свряло в ъгъла на една тоалетна и само чакало, как да изкара акъла на някоя отнесена асистентка. <br /> <br /> &bdquo;В България всички разбират от три неща - политика, футбол и медицина. Покрай тях поназнайват много и за змиите и самолеченията от техни ухапвания&rdquo;, припомня на шега Докторът по зоология. <br /> <br /> Нещата се навързват така - някой видял змия, после като разкаже за нея, винаги добавя някой друг сантиметър към разказа си. Така, когато историята се превърти от 4-5 души, накрая излиза, че един 2-метров смок, може накрая да стане и 4-5 метров. &bdquo;Всеки добавя по поне 50 санта в спомените си. Това е рибарски комплекс&rdquo;, казва Попгеоргиев. <br /> <br /> Точно така бил извикан в село Тополово, където местните твърдели, че в гробището им скитосва &bdquo;огромна змия&rdquo;. Херпетологът обърнал мястото камък по камък и не открил нищо. Не видял и следи от такова животно. <br /> <br /> &bdquo;Змии сигурно е имало, но не и огромен смок, както твърдяха местните хора. Оказа се, че на едно от погребенията някой видял змия между надгробните плочи. Нищо сензационно! Къде другаде да види такова животно? Само че докато стигне тази новина до другия край на селото, вече всички говорели за &bdquo;огромна змия&rdquo;, която дебне&rdquo;, разказва зоологът. <br /> <br /> Двете най-красиви и ценни български змии са леопардовият смок и турската боа. Над Асеновград има документирано леговище на смока. &bdquo;Тази змия има червени петна по тялото си и това я прави страшно красива&rdquo;, казва Попгеоргиев. <br /> <br /> Единственото местообитание за турската боа у нас, пък било до Харманли. Вече не съществува, защото мястото било заравнено с багери, за да се направи там Соларен парк. От ония, с безумно скъпия ток./БЛИЦ <br />