Сливен е на път да стане поредната жертва на „зеления рекет“, който спира инвестиции за милиони в България и спъва развитието на икономиката на страната. Близо 13 000 души в града са застрашени да останат без парно, след като три „екологични“ организации обжалват издаденото ново разрешително за работа на местната „Топлофикация“, пише "Труд" след направена проверка.

Така „зелените“ искат да спрат дейността й. Документът е от Изпълнителната агенция по околна среда, но Институтът за зелена политика, Сдружение за дива природа „Балкани“ и „За земята – достъп до правосъдие“ подали жалба. Зад тези организации стоят добре познати лица, показа проверка на „Труд“.

Ковачев е и в Комитета за наблюдение на строежа на автомагистрала „Струма“, където прокарва интересите на псевдоекологините организации. Именно те бавят изграждането на лот 3.2 от аутобана, който трябва да мине през Кресненското дефиле. В момента пътят там е един от най-смъртоносните в България – всяка година на него десетки губят живота си в катастрофи.

В Управителния съвет на СДП „Балкани“ са Катерина Раковска и Андрей Ралев. Раковска е съпруга на друг лидер на протестите – Андрей Ковачев. Тя е в българския клон на швейцарската офшрока WWF. А Андрей Ралев отговаряше за финансите на партия „Зелените“, която дефакто е едно с коалицията „За да остане природа в България“. В това обединение са СДП „Балкани“ и WWF-България. Ралев е и неуспял кандидат за депутат от ПП „Зелените“ на последните парламентарни избори. В управата на третата организация – „За земята – достъп до правосъдие“ е Ивайло Попов, който като Ралев, бе в зелените листи на последния вот за НС.

Сдружението също е част от „За да остане природа в България“, а Попов за последно бе сниман как крещи „Оставка“ на конференцията за екоиновации, провела се в София на 5-6 февруари. Той е протестиращ уж в защита на Пирин и по време на конференцията реши да се покаже пред гостите от цяла Европа, които не му обърнаха внимание. Трите организации на практика са оплетени помежду си и действат по изпитаната схема за зелен рекет, каквато са жалбите. За да бъде прекъсната тази практика е необходимо да бъдат продължени промените в Закона за околната среда, с които обжалването на ОВОС за обекти от национално значение вече става само на една инстанция. В корекциите трябва да се включат и обектите от първостепенно общинско значение и инвестициите клас А.

Заместник-кметът Румен Иванов пред „Труд“: Общината изцяло застава зад местната „Топлофикация“ „Общинското ръководство изцяло застава зад Топлофикация- Сливен. Дружеството е жизнено важно за гражданите на Сливен, осигурява им качествено парно отопление на най- ниски цени в страната, мрежата постоянно се разширява. Разбира се, законодателството и всички екологични норми трябва да се спазват. Ние сме информирани, че това е така.

Пещта за изгаряне на отпадъци е от полза и за общината, тъй като при възможност да я използваме бихме могли да намалим разходите, свързани с отпадъците“ – това заяви заместник-кметът на Сливен Румен Иванов. Добър пример Топлофикация-Сливен, редом с Топлофикация-Пловдив (собственост на австрийската EVN) и Топлофикация-Варна (собственост на френската Веолиа) е една от малкото топлофикации в страната и единствената обществена такава, която работи на печалба.

Не само това, но и тя непрекъснато увеличава абонатите си, тъй като ефективното управление и инвестиции водят и до ниски цени на топлоенергията. Следствие на последното пък е изключително висока събираемост – за 2016 г. са издадени само 102 заповеди за парично издължаване по чл. 410 от ГПК, като търсените суми са едва около 100 000 хил. лв.

Този успешен резултат е съизмерим с постигнатото във Варна, където френският собственик е интегрирал някои от най-добрите системи за отчитане и обслужване на клиенти и контрастира ярко с провала на Топлофикация София, където де факто всяка пета сметка е просрочена.