Разказът на затворник, помагащ на нацистите е бил най-после възстановен, благодарение на работата на изследователите и на компютърното моделиране.
Марсел Наджари пише историята за живота си в известния лагер на смъртта през 1944 г. и го скрива в термос. Записките са направени на гръцки език и са били намерени през 1980 г., но в продължение на 36 години хартията е била повредена от влагата и можела да бъде прочетена само малка част от написаното. Възстановяването на писмения разказ е станало възможно с помощта на компютърно моделиране едва след почти 40 години.

От записаното става ясно, че Наджар е бил един от близо 2200-те членове на Sonderkommando - еврейски затворници, които са били използвани от СС, за да придружат съотечествениците си в газовите камери.



"Често съм си мислил за това да тръгна заедно с другите и всичко да приключи. Но всеки път мисълта за възмездието ме спира. Исках и искам да живея, да отмъстя за смъртта на баща ми, майка ми и скъпата ми сестра", пише Марсел.

Написаното Наджари скрил в близост до крематориума на Освиенцим, а за самото място разказвал следното: "Крематориумът - това е голяма сграда с широк комин и 15 пещи Има две огромни мазета. В едното от тях хората се събличат, а в другото се намира камерата на смъртта. Хората влизат в нея наведнъж по три хиляди, затварят ги и включват газта. След шест или седем минути мъчения те умират".



В своите ръкописи той разказва и как нацистите вкарват тръби в помещението, за да може газовата камера да изглежда като душ. Той пише, че "контейнерите с газ винаги се докарват с кола на германския Червен кръст, придружен от двама есесовци". Също така в бележките му се казва, че пепелта след изгарянето на тялото на жертва обикновено тежи около 640 грама.

"Те разтоварват контейнерите и след час и половина започваме. Плъзгаме телата на тези невинни жени и деца в асансьора, който ги вкарва в пещта"

Преди да зарови записките си, Наджари написал предговор на немски, полски и френски, в които се обръща към човека, който намери ръкописа с молба да го предаде на гръцкото посолство на името на неговия приятел Димитрос Стефанидис.



Марсел Наджар е гръцки евреин и свидетел на отчаяното въстание на членовете на Sonderkommando под ръководството на съветските военнопленници, които се опитали да взривят най-малко един от петте крематориуми, използвайки откраднати взривни вещества. Бунтът е потушен от нацистите и тъй като Наджар не бил сред участниците, той оцелява. Също така, той е оцелял по чудо и последвалото депортиране в Маутхаузен - лагер в Австрия, - когато Третия райх се срива. Наджари е починал през 1971 г., девет години преди бележките му да бъдат открити.

Превод и редакция: БЛИЦ