Аз пия кафе с канела и кардамон. Отидох на гости на най-добрата си приятелка. Не бяхме се виждали месеци. Да кажа, че ми е хубаво с нея, ще е малко - тя е най-близкият ми човек, с нея съм автентична и искрена, уязвима и смела. Тя не ми спестява нито една истина. Дава ми пространство да съм това, което съм, изслушва ме. Има силата да понесе болката ми, да сподели радостите ми. Така че предстоящата ни среща беше и желана, и дълго чакана. И започна с чаша кафе, разбира се. Когато отвори шкафа, за да направи кафе, аз изстрелях въпроса: “Имаш ли канела, че я обичам в кафето?”. Погледна ме тя с много любов и с поглед, който казваше: “А още някаква заврънтулщина искаш ли?”, и аз, разбира се, величествено добавих: “Е, и кардамон!...”.

Очите й светнаха, извади една чуждоземска кутия и каза: “Не можеш да си представиш какво имам тук! Кафе с кардамон! Ето ти и канела!”. Как обаче реагирах аз?! Отговорих чепато: “Това кафе сигурно е слабо, не го искам!”. Ех... И двете заговорихме една през друга: “Откъде знаеш, като не си го опитала?”, “Не може да е като това, което си го правя!”, “Нека ти направя само да го пробваш!”, “Не ща да си развалям кефа сега!”, “Опитай го дееееее, на хората казваш да “не секат във въздуха и да опитват”, а какво правиш сега?!”. 

Така е. На хората казвам, а когато реалността ми поднесе с лекота нещо, което харесвам, го отсвирвам недоверчиво и категорично.

Kaкво още разказва психологът Борянка Борисова за вярванията “Не можеш да знаеш повече от мен!”, “Аз се справям сама!”, баба й и партньора четете на най-полезния здравен сайт zdrave.to