Председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов взе отношение по шумно обсъжданата Истанбулска конвенция.
Бившият културен министър има своя позиция по случая и предпочете да я ретранслира към обществото чрез най-четената електронна медия.

Публикуваме мнението му за Истанбулската конвенция без редакторска намеса:
 
"Странно е,че днес сме изправени пред една дилема, която всеки по своему трябва да тълкува.  Това е спорът за биологичния пол и всичко онова, което от съществуването на света се нарича  личен избор, начин на живот и отклонения от биологията.

Безспорно има два биологични пола – мъжки и женски. Тази даденост е водила еволюцията на човечеството.
Днес човешката наивност е едва ли не в позицията  да заеме ролята на Бог. Но трябва да приемем поне това, че никой не е по-голям от природата. Замислям се дали бъдещето няма да ни предложи изненадата в духовните храмове да рисуваме по стенописите Адам и Ева заедно с някой джендър между тях?! Или модерните икони да бъдат нарисувани със самоопределил се мустакат и брадат незнаен пол  с Младенеца в ръце, заченат незнайно как.

Господ е създал мъжа и жената не с цел да си доставят само удоволствие, а със свещената мисъл тези два пола да възпроизвеждат човешкия род. А в живия живот кой какво прави под юргана е личен избор в една чисто интимна сфера, към което всеки трябва да гледа с толерантност и разбиране. Аз лично гледам така.
 
Смятам, че в  Истанбулската конвенция има  спекулация. Прикритието зад повода да се защити справедливата борба с домашното насилие над жените , е параван за прикриване на тази налудничавост, за която говоря. Когато в една държава има ясни закони и те работят, всеки човек трябва да се чувства защитен. Глупаво е в едно семейство да се говори за слаб  и силен пол. По тази логика можем да наречем слаб пол и децата, и старците, дори и мъжа. Защото малтретирането не е свързано единствено с груба сила, а и с психически тормоз, който понякога е по-опасен от физическия.  Дълбоко в себе си смятам, че когато става дума за основната клетка на обществото –семейството, насилие може да има както към жената,така и към децата, към беззащитните старци, а много често и към мъжа. Затова трябва да има закон, който да забранява насилието върху целия човешки род. Така наречения хомо сапиенс.

В обяснителния доклад към Конвенцията няма нито една дума за най-естественото право на жената – майчинството. Няма нито един ред в защита на това право! Откакто съществува вярата, човек се кръсти пред иконата на Дева Мария с Младенеца. Когато Богородица ражда Младенеца става светица.  Майчинството е свято.

Но според джендър идеологията на Джудит Бътлър, която е в основата на Истанбулската конвенция, философията е децата да не се зачеват, а да се проектират и тяхното раждане да става в епруветки чрез даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация. Няма да се учудя, ако махнем щастието на майката, която е родила, ако игнорираме детството, за да става отглеждането на децата по някакъв друг начин – дистанционно може би?!А това, че в образованието трябва да обясняваме на хората, че е възможно да са родени в грешно тяло, ще направи така, че това интимно чувство, интимният избор ще се превърне в най-ниското стъпало на човечеството. Да избереш какъв да бъдеш е личен избор, от който никой не е лишен и за това не е необходим закон.
Останалото е  самоунижение на обществото.