Някога в София, обикновено по Великден, на голямото, голо и неравно поле, почти веднага след новата Централна гара, изниквали множество шатри и бараки. Циркът! Освен обичайните циркови номера се предлагали и други любопитни спектакли и гледки като: паноптикум, феномени, “говорящата глава или глава без тяло”, менажерия, жената, която гледа на карти или на боб, цирк на бълхи, овцата с пет крака, морското чудовище и прочее атракции.
Не минавало без кебапчета, пуканки, захарен памук, стрелбища, бозаджии, певачки и дим от огньовете, на които се пекат разни лакомства... Казано най-общо за всичко това, 
циркът траел обикновено десетина дни, а след 

това на това място 
пасели стада овце 

Първата професионална акробатическа трупа, която пристига в София, е японска, годината е 1886-а. Не се задържа задълго, явно интересът не е голям. Българинът все още гледа на зрелищата като на нещо излишно (харчат се пари!), опасно за бъдещето на подрастващите (току-виж са хукнали да стават и те циркаджии!) и не на последно място, след появата и на жени на арената - срамно, развращаващо, неприлично. 

Две години по-късно идва трупата на Анжело Пизи,  която включва “разни трикове с дресиран кон и други животни”.

Дълги години тази трупа играе в т.нар. цирк-театър “Анжело  Пизи” - дървена барака на ъгъла на “Мария Луиза” и “Цар Симеон”. Там в един и същи спектакъл се редуват и сценки, и кратки пиеси, и музикални изпълнения, и циркови номера. 


Лазар Добрич на арената

Хумористичен коментар на този театър ни е оставил в своите спомени Георги Каназирски-Верин:
“Най-често... в дъсчения театър Анжело Пизи играеха двама Ибиш Ага (комедиен персонаж, подобен на Хитър Петър - б.а.) - арменецът Белиян и гъркът Атанас Вая. По едно време в трупата на Вая се подвизаваше красивата българка Ирина, която пееше български и турски песни с много приятен глас. Тя привличаше голям брой офицери, особено от кавалерията. Освен турските фарсове с вечния герой Ибиш, който се прави на абдал, а надлъгва всичките, и единствената турска оперетка “Леблебеджи Хорхор Ага”, Ибишовци играеха от време на време Шекспировата “Отело” на турски език. От трагедия това Шекспирово произведение се превръщаше в най-смешния фарс, особено когато турският Отело се провикваше: “Дездемона, хей гьонлюм Дездемона, Бана хер шей сьойле иопса сени богаръм бойле, бойле, динини скитим!”. А тя му отговаря: “Вай, Отело керата! Не пис бу миллет кабахат бенде йоктур, хей йолдаш”. А когато Отело се самоубива и крещи “Иоли йорум ей джиджи кузум!”, 

публиката 
умираше от смях 

На тия ибишовски представления присъстваха много чужденци, а един от редовните посетители беше нашият народен поет Иван Вазов”.

Тогава българите навярно за първи път виждат и “циркаджийка”, това е дъщерята на Пизи, която танцува върху опъната тел. 

В същия цирк вземат за помагач едно 14-годишно момче, Петър Панайотов. Готов е да върши всичко, само и само да бъде в цирка. А когато е свободен, се опитва да изпълни някои от номерата на артистите. Млад, силен, упорит - нищо чудно, че собственикът на цирка го насърчава и дори започва да го посвещава в тайните на занаята. Дъщерята на Пизи също харесва българчето. 
Отначало Петър Панайотов е включен в комична сценка. Скоро започва да изпълнява и акробатична фигура заедно с връстника си Коста Шалганов. Публиката ги посреща със спонтанна радост и ръкопляскания. А Пизи дори му дава по 50 стотинки за всеки номер, долу-горе колкото самун хляб, плюс една супа...

Когато италианецът решава да напусне България поради материални затруднения (за последно дава спектакли през 1892-ра по време на Първото българско земеделско-промишлено изложение), той предлага съдружие на младия Панайотов. Май че го е харесал за зет, но способният юноша отказва и никога по-късно не съжалява.

През пролетта на 1897 г. Великденският панаир срещу Централната гара в София идва с нещо ново: откриването на първия български цирк. Името му е дълго: “Първа българска гимнастическа, акробатическа и комична трупа “Българско знаме”. Между двете мачти на цирка наистина се развява българският трибагреник. В определения час откъм града се стичат тълпи. По това време прочутият Лазар Добрич, който години след това ще има своя трупа и свой цирк, е 16-годишен. Той разказва, че очакването е за “нещо необикновено”. Ето че най-после гръмва маршова музика. Иззад червената завеса излизат един по един артистите. Облечени са в блестящи и разноцветни “премени” и се нареждат на високата външна естрада. Мъжете са в тънки гимнастически трика. 

Но има и жени, полуразголени! 

Пресата на другия ден се надпреварва да описва външността и екипите им: “Облеклото на жените артистки беше още по-интересно. Блузи от копринен плат, с широко (но не дълбоко) деколте почти до края на раменете, без ръкави, със съвършено голи ръце, с къси копринени панталонки, пристегнати с ластик над коленете, а надолу само едни чорапи покриват голите им крака”. В това описание, между редовете, се усеща възмутеният обществен морализатор, който не може да понесе гледката на голи женски колена. Всъщност такава е и реакцията на публиката: “Някои жени от публиката стеснително извръщаха погледи...”. Не е превземане, такова е времето, и мъжете не са по-различни. Когато на сцената на някогашната “Славянска беседа” гостувала трупата “Глоб Тротер” с френска пиеса и се налагало артистът и артистката да легнат в едно легло, от залата се чул възмутен глас: Срам! Позор! Вие кощунствате! 

Вие позорите храма на нашето изкуство! 

Оказало се, че това е актьорът Матей Икономов, който не можал да понесе тази “извратеност” на сцената. В залата бил градоначалникът Басмаджиев. И за негов хатър изхвърлили актьора - блюстител на морала, с помощта на стражари. Но да се върнем към откриването на първия български цирк.



Пред впечатляващата редица от стройни тела излиза млад гимнастик, който любезно съобщава на навалицата, че който иска да гледа представлението - да побърза да си купи билет от касите. Това е Петър Панайотов, някогашното слугуващо момче при Пизи. Той всъщност е собственик и директор на първия български цирк. Гръмва музика - маршът се изпълнява от духовия оркестър, съставен от неколцина лясковски цигани. Артистите, махайки за поздрав, слизат от естрадата. Публиката се юрва към касите. За кратко време всички места се разпродават. Оркестърът също се прибира вътре. След малко оттам долитат звуците на “Шуми Марица”.

Трупата има огромен успех. 
Петър Панайотов 
основава и своя школа, първата у нас, 

там израстват няколко поколения бъдещи циркови знаменитости. 

Тепърва ще имаме световноизвестни трупи и циркови артисти, които ще обират овации и награди, тепърва ще се появят цирк “Левски”, цирк “Европа”, цирк “Роял-Добрич”, цирк “Балкански”, цирк “Родина”... Но в нашия езиков фонд трайно ще остане изразът “Този (тази) прави едни циркове...”, което значи - държи се глупаво, демонстративно, евтино, неприлично... 

Петя АЛЕКСАНДРОВА
/вестник "Над 55"/