Много са писателите мъже в току-що освободена България. А жените? Повечето българки тогава са неграмотни, пък за поезия се искат и познания, и самочувствие, и кураж. Нравите били такива, че на жената с книга (а не с хурка или бебе на ръце) обществото гледало укоризнено като на нещо необяснимо и укорително.
В 1835 г. в едно разградско село се родило момиченце, Станка. След години ще й викат Станка Николица, по името на мъжа й (Никола Икономов), но тя вироглаво и скандално ще прибави към мъжовото име имената на баща си и майка си. И 

ще се подписва навсякъде Станка Николица Спасо-Еленина

Ей такава ербап жена била една от първите български поетеси и първа преводачка (от сръбски) - будна, независима, горда и сърцата. Доживяла до 85 г. Още 15-годишна се омъжила за своя учител - Никола Икономов от Жеравна, учител, свещеник и участник в народните борби. Родила девет деца и била първата учителка в девическото училище. А в преведените от нея части от творбата на Доситей Обрадович “Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца” става дума не за какво да е, а за еманципацията на жената. На гърба на изданието е нейното може би първо римувано четиристишие:

Малка книжка за жените,
Дето им показва бодро
Да са пазат от злините
И да са относат модро.

Колкото и да не е за вярване, 

трезвомислещите шопи също имат своя майсторица на 

изящната реч!


Найден Геров

Наричала се Катерина Божилова, по всяка вероятност е родена през 1847 г. в софийското село Драгалевци. На вид - обикновена селянка, забрадена с тъмна кърпа, не особено красива и интелигентна на лице. Вестник “Марица” през 1878 г. публикува нейна творба, епическа по характер и дълга - 62 строфи! 

Катерина Божилова пеела и рецитирала своите куплети, подобно онези певци с латерни по панаирите и пазарите. Тя имала един възторжен почитател и земляк - Манол, който държал пивница в Ючбунар, София. Бил буен човек, бивш пандурин, заведението му било украсено с пищови, а щом някой споменавал думата “отечество”, той скоквал върху едно буре и почвал да рецитира високо, та да го чуе и живеещият на тавана турчин. Веднъж при такова представление, когато кръчмарят рецитирал стиховете на Катерина, сред слушателите се оказал и Марин Дринов. Без да губи време, той се качва на един кон и отива в Драгалевци да търси авторката. Случил на ден, когато на мегдана се виело хоро, а

Катерина рецитирала (или пеела?) своите творби пред съселяните си.

Марин Дринов записва стихотворението и го изпраща на в. “Марица”, като замолва да не я редактират. Той нямал никакво съмнение в авторството й: “Когато запитах песнопойката де е научила тази песен, она ми отговори: “Насън ми доде”. В поемата ставало дума за селянин на име Марко, който подбуждал за съпротива срещу робството. В края на поемата идат войските на Гурко, които:

Със калпаци 
стрехи изтрошиха,
с маждраци 
чаршии разбиха,
със ботуши калдаръм 
строшиха.
Ка видоха 
проклетите турци
се бегаха 
у дол Саръмеше...

Публикацията не променила живота на Катерина, тя продължила да си живее в Драгалевци и да чака да й “додат” насън стиховете. Едва ли е узнала, че поемата е преведена дори и на руски, а Марин Дринов е удивен от богатия й речник, който според него представлява “паметник за запознаване с езика на софийските българе”. Една кратка патриотична песен за Драгалевския манастир, където се е крил и Левски, се смята, че също е нейна:

Левове държат ти трона,
фърка огин върху тех,
за войводи си корона!
Драги левци - на успех!

Това “драги левци” би трябвало да означава “драги лъвове”, т.е. юнаци, храбреци. От това обръщение навярно идва и името на манастира - Драгалевски.

Когато става дума за първите български поетеси, името на Елена Мутева не може да бъде пропуснато. Тя е родена в Калофер в 1829 г. Израства и учи в Одеса, където заможното й семейство емигрира. Тук Елена се наслаждава на високоинтелигентна среда, под закрилата и вниманието на тримата си братя - Христо, Никола и Димитър, получили най-високо образование за времето си. Домът им на ул. “Греческа” е и “литературен салон“. Тук се събират както писатели, така и учители, журналисти, студенти, млади и образовани хора. 

Ето какво пише в дневника си след запознанството си с Елена проф. Виктор Григорович: “Тази среща ме възнагради за всички неудоволствия (имал неприятности в Одеса - б.а.). Миловидна, естествена... привързана към родината си... Тази среща трябва да бъде паметна”. 

При това първо виждане Елена му доказала, в пламенен спор,

че не е прав Венелин, като твърди, че българският разговорен език не става за поезия!

А била само на 15 години! Найден Геров, който бил в Одеса по същото време, съчинява - в отговор на тези спорове, поемата си “Стоян и Рада”. Тя е посрещната с възхищение и разпръсква всякакви съмнения, че езикът ни е неблагозвучен. 


Елена Мутева (вляво) и Станка Николица (вдясно)

Младият Найден Геров, който тепърва ще се върне в България, ще стане руски консул в Пловдив, ще направи своя прочут речник... да, този Найден Геров, още 22-23-годишен посвещава тази поема на красивата си сънародничка. Посвещението е всъщност стихотворение от три куплета и откровено любовно признание, при това в идеален четиристъпен ямб (за първи път в нашата поезия):

Метни ти мене 
очи ясни,
към мен си 
сърце обърни,
за да запеем 
песни красни,
на весели 
щастливи дни!

От Елена Мутева са останали само две стихотворения - “Бог” и “Басня”, публикувани в сп. “Български книжици”, и текст за песента “Тиха нощ! Свята нощ”, който всъщност е оригинален, а не превод. Приживе успяла да се порадва на добронамерения отзвук от преведената от нея “Райна, блъгарска царкиня” от А.Ф. Велтман и да приготви сборник турски приказки. Специалистите намират, че поезията й се отличава с естественост, мелодичност, оригинални мотиви и добър език. 

Влюбеният в нея Найден Геров продължава да й пише и от България, но обещаващата връзка приключва с нейната смърт от туберкулоза през 1854 г. 
През 1930 г. ще бъде основан Клуб на българските писателки към Дружеството на жените с висше образование, в който участват и Дора Габе, и Елисавета Багряна, и Яна Язова, и Евгения Марс... Все знакови имена в нашата поезия, която отдавна вече не се дели на “мъжка” и “дамска”. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА