Роден е на 25 февруари 1946 г. в Горна Оряховица. От малък изучава пиано, на 20 години печели право на стипендия в Римската музикална академия “Санта Чечилия”. Завършва Националната музикална академия “Панчо Владигеров” в София. Професор е по камерна музика и преподавател в НАТФИЗ. Два мандата е председател на Съюза на композиторите в България (1999 - 2005). Творбите му се изпълняват в над 16 страни в Европа, Азия и Латинска Америка. Автор е на някои от най-обичаните детски песни, като “Химн на сътворението” и “Дъга”.

Виктор Чучков e световноизвестен пианист и композитор, когото музикалната критика нарича “поет на звука, виртуоз, вълнуващ интерпретатор на Моцарт, Лист, Шопен”, според Енио Мориконе: “Музиката извира от всичките му клетки”. Чучков има двама синове и четирима внуци.

- Музиката е магия. Няма спор. Нито сте първият, нито последният, който е обсебен. Всичко си има начало, моля, припомнете ни как беше при вас? 
- Моята връзка с нейно величество Музиката започна от крехкото ми детство в Горна Оряховица. И продължава до днес. Тя, музиката, наистина е като Магия. Тук искам специално да спомена за моята първа учителка по пиано в музикалната школа в Горна Оряховица Луиза Мумджиева. С нея направих моите първи стъпки на пианото, а това не се забравя. Първите уроци по хармония получих от Николай Обрешков. Специално съм благодарен и на маестро Ганчо Михов. Това бяха големи музиканти и педагози. 

- Вече на 72 г., а изглеждате енергичен и много-много вдъхновен. Кой като вас и защо не? Изнасяли сте концерти в най-прочутите зали в света. И продължавате...
- Така е. А залите са “Виктория Хол” - Женева, “Театро Мунисипал” - Сан Пауло, Филхармоничната зала - Санкт Петербург, зала “Верди” - Милано, Кремълска зала - Нижни Новгород, “Театро Нуово” - Сполето, и др. Бил съм солист на оркестри в Италия, Холандия, Швейцария, Бразилия, Русия, САЩ, Малайзия, Македония, Гърция и т.н. Когато се занимавам с музика, съм най-щастлив. Това е една любов, която няма възраст в интерпретацията, даже с напредването на годините се узрява повече. Така че човек като мен може да бъде повече полезен на младите и да даде повече на публиката. Посланието на сцената е едно от най-важните неща. Егоизмът е точно обратното на това, на което трябва да се служи на красивата музика. И мисля, че и любовта към колегите е много важна или поне уважението към колегите. Е, амбицията е хубаво нещо за даровитите или по-малко даровитите, но понякога е и вредна. Така че погледът на младите към чужбина е естествен, защото музикантът трябва да се чувства част от света. И особено при нови срещи, нови колеги, концерти, концерти - това е прекрасно. 

- А вашите планове?
- Разбира се, че планирам концерти, фиксират се дати - нещо обикновено, имам срокове, когато трябва да пиша филмова музика например, и трябва да бъдат удовлетворени изискванията на режисьорите. Във филмовата музика композиторът е подчинен на режисьора, не може иначе. Първите документални филми, за които написах музика, бяха в Италия. Знаете за моята творческа дружба с големия режисьор Христо Христов, светла му памет.

- За вашите пътувания в различните континенти ще споделите ли?
- Ако говорим за спомени, това са моите пътувания в различни континенти. И като камерен музикант, което също е моя любов. Камерната музика за мен е скъпоценност, бижу. Имал съм прекрасни моменти като изпълнител и се надявам на още. И в Европа, и в Южна Америка, в Щатите и в Русия. Но най-отговорно е да се свири пред българска публика. Вълнението е по-голямо тук, макар че общуването в чужбина те обогатява много. Имам планове да събера в един комплект - издавам първо на вас тази идея, серия компактдискове, които обаче не са с комерсиална цел, което ще бъде една моя цялостна равносметка на това, което имам и съм. От много малък, в присъствието на големия наш композитор Боян Икономов, от 16-годишен правя записи в БНР. 

- Кой е любимият ви композитор или май не е един?
- Ех, може би Моцарт, но и Шопен, пък и много други. Свирил съм и съвременна музика. 


С внуците

- А публиката как ви приема и как ви изглежда, как се променя?
- На последните ми концерти така стана, че изпълних няколко биса, което означава, че ме харесва, нали! Не мога да се оплача в никакъв случай!

- Знам, че сте добър шофьор, пътувате ли си често до Горна Оряховица?
- За мен е много скъпо родното гнездо, свързано е с майка ми и баща ми. Връщам се там, но все по-рядко, посещавам и гроба на баба ми и дядо ми, в близост до църквата на града. От Горна Оряховица са тръгнали много музиканти. Радвам се, че и в днешно време моят град е център на много музикални събития. 

- Кажете си сега за клана Чучкови - много успешен?
- Така е, ха-ха, страшни сме, но не в лошия смисъл. Съпругата ми Елена Чучкова спря вече от доста години да свири, а имаме много записи с нея, жертва се заради фамилията. Реши, че двама пианисти в една къща са много. Това е. Аз се радвам, че моите синове имат музикална култура, те се отдадоха на киното, на актьорството и продуцентството. Внучетата ми, които са четири, също ме изпълват с надежди, музикални са, свирят на пиано. При нас това е много естествено. Идват на моите концерти и даже не закъсняват. Аз много държа не толкова на тяхното присъствие, но повече на тяхната оценка. Съпругата ми, ще си кажа, че е много критична. 

- Вие сте и преподавател в Музикалната академия и в НАТФИЗ, продължавате...
- В Музикалната академия все още преподавам камерна музика, а в НАТФИЗ - филмова. Не ми тежи. С годините човек започва да си преброява концертите, майсторските класове, младите, с които е работил, и се оказва, че са над 900 млади музиканти, а може и да са повече.

- Подкрепили сте в кариерата и цигуларката Мила Георгиева?
- Просто я представих на влиятелни хора. Тя е прекрасна цигуларка, да! И е родена през февруари като мен, само че на 21-ви. Имаме много общо. Мила вече е майка на три деца, при нея има много стабилно музициране и висок инструментализъм, примесен с нейния безспорен талант. Тя беше 10-12-годишна, когато аз я представих на публиката. Нейните родители също са добри музиканти и това й помогна много. Подавал съм ръка, доколкото ми е било възможно, на много български таланти. В името на музиката. 

- Били сте на два пъти (от 1999 до 2005 г.) председател на Съюза на композиторите в България. Сега не се говори много за съюзите... 
- Има промяна и това е естествено. Съюзите бяха свързани с едно друго време и сега наистина намалява тяхната роля. Трябва да има композитори, за да има съюз, а не обратното. Ще се изкажа най-критично по отношение на възнагражденията на музикантите. Повечето са започнали да се занимават с музика от 5-годишни и накрая какво? Свирят в елитни оркестри, а получават обидни възнаграждения. И затова немалко от тях сменят професията си, защото и в чужбина не ги чакат с отворени обятия. А ние имаме десетки дарования, на които трябва да се подаде ръка. Но кой?

- А вие пътувате ли сега, както преди, или...?
- Изявите ми са по-малко, но посещавам Италия, Холандия, Австрия. В София обаче успявам да си реализирам идеите, доволен съм. Чувствам се добре, свиря по два-три часа на ден, музиката не изморява, тя дава. 

- Поддържате ли все още контакти с Енио Мориконе, бяхте добри приятели?
- О, да. Мориконе навърши неотдавна 90 години, не се предава, с пълна сила дирижира, пише, чуваме се по телефона, дори му се иска просто да си говорим по-дълго и по-дълго. Изцяло е отдаден на работата си, много е плодовит, живее си в Рим, не го напуска. Ще остане в историята на филмовата музика като един от най-големите, макар че има блестящи постижения и в други музикални жанрове.

- Последно, какво още ви се иска?
- В момента ми се иска само да свиря красива музика. Не само заради мен, а и заради публиката. И да напиша музиката за филма на синовете ми “18 % сиво”, който те снимат по романа на Захари Карабашлиев. Това е. За твореца няма възраст!

Елена КОЦЕВА
/вестник "Над 55"/