Със смях, жизненост и усмивки стартира 2019-а в Софийската опера - проф. Светозар Донев уцели десетката с постановката на мелодичния шедьовър “Дон Паскуале” на Гаетано Доницети. Традиционните оперни страсти, свързани с несподелена любов, отмъщение и военни конфликти, отстъпиха място на забавна любовна история в духа на “Севилският бръснар”.

Премиерата на една от най-популярните и обичани комични опери на Доницети достави истинска наслада на меломаните. Композиторът сърцевед умело пресъздава добре познатия и вечен житейски сюжет - за любовта и перипетиите, през които преминава тя, особено когато става дума за богатство и наследници. 

Светозар Донев е привърженик на реалистичния театър - ето защо зрелището, режисирано от него, е ярко, завладяващо, достъпно и разбираемо за публиката. Той така е раздвижил актьорския състав, че дори незапознатите със сюжета не се нуждаят от субтитри на български, за да са в час с интригата. Над всичко е комичният персонаж на самия дон Паскуале, старик, решил да си вземе млада и хубава жена. Тя обаче му създава куп неприятности с големите харчове. На финала побеждава любовта - дон Паскуале се разделя с палавата Норина, която остава при любимия си Ернесто. 

На премиерата в ролята на дон Паскуале видяхме колоритния Николай Петров - и фигура, и глас, които пасват чудесно на ролята. Изненадата дойде на втория спектакъл, когато сравнително младият бас Стефан Димитров извая същата роля със собствен щрих, ентусиазъм и овладяна звукова емисия. Явно чувството за хумор никак не е чуждо на този надежден певец, който за първи път застъпва централна роля. 


След представлението целият екип сподели радостта си от успеха.

Специалното участие на артистите от Корея Джеонгхйеок Сео и Сеонкйонг Ева Джонг - ученици от майсторския клас на примата Райна Кабаиванска, превърна премиерата в празник. На втория спектакъл очарователното сопрано Диана Василева покри с майсторство и изящество трудната партия на Норина. В комбина със Стефан Димитров, Диана Василева постига и ярки комични ефекти, които радват зрителите. Адмирации и за Добромир Момеков - много убедителен в ролята на д-р Малатеста, който всъщност дърпа конците на сюжетната линия. С творческите си задачи на висота се справиха и Георги Султанов, Илия Илиев, Хрисимир Дамянов. Явно младият певчески екип е влязъл в отличен синхрон с режисьора, откликнал е на професионалните му изисквания за театралност, която не пречи на пеенето. На пулта е един вече доказал се майстор на палката - Жорж Димитров. Той умее да диша с певците, овладява оркестъра и заживява с магията на операта. Диригент, който не изтъква себе си, а се стреми да служи вярно на музиката. От зрителната зала критично го наблюдаваше майка му - известната музикантка Светла Рачева, за която няма тайни в музикално-сценичните изкуства и която не прощава грешки. Сценографията, решена в червено, черно и бяло, радва очите с предизвикателното сърце в средата на сцената, което се движи, а в един момент се счупва. А костюмите са истински дизайнерски бижута - особено ефектните рокли на Норина. Явно художничката Нела Стоянова е усетила по най-добрия начин духа на творбата. Хорът, ръководен от Виолета Димитрова, звучи перфектно, раздвижен е на сцената, което е заслуга на хореографа Риолина Топалова.

“Дон Паскуале” се играе за първи път през януари 1843 г. в Париж и оттогава до днес се радва на огромен интерес по целия свят. Нейната първа постановка в България е през далечната 1932 г. в Софийската опера. 

Елиана МИТОВА 
/вестник "Над 55"/