Месец и половина преди началото на новата кампания за прием в първи клас, правилата още не са напълно ясни, но в общи линии се знае посоката, която беше поета от миналата година – критерият "уседналост" става водещ, въвежда се абсолютно предимство за притежателите на адресна регистрация повече от 3 години на едно място. С аргумента, че иска да бори сегрегацията, Националното сдружение на общините предлага уседналостта да е задължителна за всички, но не и за ромите,съобщава БНР.
Отпада критерият "месторабота", който беше сред водещите миналата година. Вече не е предимство, че по-голямото дете учи в дадено училище, това ще носи точки едва ако остане място след приема по уседналост.
 
Заместник-министър Таня Михайлова обясни: „Винаги, когато има критерии, когато съответно се прилагат критерии за подбор или за каквото и да е, винаги ще има една страна, на която ще бъдат удовлетворени желанията, и друга страна, на която няма да бъдат удовлетворени желанията, и втората страна - че няма да е съгласна с това, което се случва“.
 
Забележки към нормативната уредба имат и училищните директори. Три училища, които биха обобщили проблемите, с които се сблъскват кандидат-първокласниците и техните родители в София.
 
35-о училище се намира в квартал "Лозенец", смятан за престижен, 32-ро е сред училищата в Топ 10 по успеваемост на матури, разположено е в широкия център. Недалеч от него и също в широкия център е 136-о основно училище, което обаче едва запълва паралелките си и в което учат основно ромчета. Едно и също качество ли предлагат училищата в София?
 
Какво предлага 136-о училище, обяснява директорът Галина Сахиева: „Общообразователна подготовка, от 1-ви клас приемът си е с избираеми предмети – български, математика. От 2-ри клас влиза чуждият език в начален етап при нас, защото децата са предимно от ромския етнос и за тях е важно първо да усвоят книжовния български език“.
 
„Нашата иновация е точно в учебния план и организацията – разделяме ги първите класове на две групи по езика, с повече часове в учебния план точно с тази цел“, добави тя.
 
Една улица дели района на това училище и съседното – който живее отляво, ще-не ще, ще се учи на майчиния си език в първи клас. Който живее отдясно, получава шанса да усвоява два чужди езика още в начален етап. Така стигаме до проблем номер 2 – ще се запази ли спецификата на училищата и съответно досегашното им ниво и може ли само фактът, че родителите ти живеят в даден квартал, да гарантира, че детето ще издържи на натоварването.
 
Директорът на 35-о СОУ Анна Калчева посочва: „При нас се вярва още един допълнителен проблем, който още не знам как ще решим по новите правила. Това е, че ние предлагаме обучение по три езика от 1-ви клас – английски, немски и френски. И не знам точно по новите правила как точно ще се получи разпределението на учениците“.
 
И тревогите на директора на 32-ро СОУ Нели Костова: „Наистина при нас е много интензивно обучението и понякога някои от дечицата малко по-трудно се справят с двата чужди езика. Вторият чужд език при нас се въвежда от 2-ри клас, така че понякога родителите решават да ги преместят в малко по-спокойна атмосфера и не толкова интензивно обучение“.
 
Проблем номер 3 е самата идея за местожителството като единствен критерий и отпадане на допълнителните показатели. Проблемът е, че макар да изглежда добре на теория, когато се отнесе до конкретен случай, лъсват недостатъци.
 
Проблем номер 4 е предложението на Националното сдружение на общините за ромските деца да не важи критерият уседналост, задължителен за всички останали. За някои това е обратна дискриминация и ще внесе хаос.