Преди 70 г. войските на 3-и Украински фронт окупират България

Трети Украински фронт настъпва основно през Добруджа със силите на три общовойскови армии: на десния фланг с 46 А, в центъра с 57 А и с лявофланговата 37 А. Последната с ускорен марш се дислоцира в района на Бургас, Казанлък и Ямбол, с цел да замести полковете на 3-та пехотна Балканска дивизия на Прикриващия фронт срещу Турция. До края на окупацията през декември 1947 г. 37 А е основната окупационна войска у нас.<br /> <br /> Твърденията, че българският народ отива да посрещне руските войски само от любопитство, както е направило през април 1941 г. при навлизане на германците, не са верни. Първо, по онова време народът все още е настроен русофилски, а не германофилски; Второ, народът по време на войната е оголял и обосял &ndash; германските задължения за изнесени български стоки по клирингови взаимоотношения надхвърлят тогавашни 100 млн. долара; Трето, частите на Съветската армия са посрещнати с цветя от ликуващ народ, който се надява на положителни промени.<br /> <br /> Настава период в историята ни, който според някои е освобождение на страната от монархофашизма, а за други е равнозначен на трета национална катастрофа. Но от сегашната дистанция на времето на събитията би могло да се погледне и по-безпристрастно.<br /> <br /> <strong>Неизбежната окупация</strong><br /> <br /> Основният фактор за започналата на 8 септември съветска окупация на България и последвалите след това процеси в страната е изцяло геополитически и се отнася до плановете на водещите държави от антихитлеристката коалиция за следвоенното устройство на Европа. Конкретно то опира до въпроса в чия сфера на влияние ще попадне България.<br /> <br /> В средата на лятото на 1944 г. българското правителство си дава ясна сметка, че войната е загубена и страната ни неизбежно ще бъде окупирана. Проблемът е дали англо-американската окупация може да изпревари руската. Още в края на юли 1944 г. правителството дава мандат на Стойчо Мошанов да води преговори в Кайро за сключване на сепаративно примирие с представителите на САЩ и Англия. Неговият текст се уточнява от Европейската консултативна комисия (ЕКК) със седалище в Лондон.<br /> <br /> Според Мошанов съвместният британско-американски проект от 13 точки е съгласуван едва на 25 август 1944 г., като &bdquo;условията за примирие били като за победена страна, но не представлявали безусловна капитулация&rdquo;. От България се изисква: да скъса отношенията си с Германия и съюзниците й; да разоръжи и интернира неприятелските военни части и граждани; да постави под контрол неприятелската собственост. Нейните войски и администрация трябва да се изтеглят от окупираните територии на &bdquo;съюзните&quot; държави, което означава, че националното обединение, постигнато през 1941 г., отново ще загуби реални очертания. Предвидена е възможност за окупация на страната, като &bdquo;върховният командващ има правото да придвижва свободно съюзни сили през българската територия за сметка на България, ако военното положение изисква&quot;. При това България трябва да изпълнява разпорежданията на съюзниците за ползване и контрол на нейния транспорт, както и да осигури доставки, услуги и местна валута, каквито съюзниците поискат, &bdquo;за използване от техните сили или мисии в България, или за продължаването на войната&quot;.<br /> <br /> Съветският представител в ЕКК отказва да съгласува документа под предлог, че страната му не е във война с България. А вече е 3 септември! И Лондон също не бърза, защото си дава реалистична преценка, че българо-гръцката граница ще е бъдещата разделителната линия между техните и съветските войски.<br /> <br /> ЕКК на 12 септември започва обсъждането на съветския проект за примирие. Фактът, че в България вече се намират съветски войски, предопределя новите моменти в него. Съветската страна налага преговорите да се водят в Москва. Вече се предвижда участие на българската армия във войната срещу Германия и свободно придвижване и оказване на помощ на съветските и съюзническите сили на територията на страната. Ново е и предложението да се създаде Съюзна контролна комисия (СКК) под ръководството на съветското върховно командване, която да следи за спазване на примирието.<br /> <br /> В началото на 1945 г. Сталин пише на Тито откровено: &bdquo;Настоящата война не прилича на тия от миналото; всеки, който е окупирал една територия, въвежда в нея своята собствена социална система. И всеки налага своята система до това разстояние, до което е могла да настъпи неговата армия. Не може да бъде иначе!&rdquo;<br /> <br /> Вторият фактор, който дава формално основание на Съветския съюз да окупира България, е, че тя е обявила война на САЩ и Великобритания, съюзници на СССР в антихитлеристката коалиция. В основата лежи недалновидното решение на българското държавно ръководство и лично на цар Борис ІІІ страната ни да се присъедини към нацистка Германия и впоследствие всячески да я подпомага. Те са били дълбоко убедени, че след две национални катастрофи за първи път се присъединяваме към печелившата страна и най-после ще си решим националния въпрос с отнетите територии. В противен случай е трябвало да кажем &bdquo;Охи!&rdquo; като гърците и да последваме съдбата на Югославия.<br /> <br /> Това обаче не се случва и на България е съдено да изпие до дъно горчивата чаша на изкуплението. Никой не ни е виновен за погрешния исторически избор. Пътят към ада обикновено е застлан с най-добри намерения.<br /> <br /> <strong>Поделянето на Европа</strong><br /> <br /> До този момент сферите на влияние между съюзниците се разделят по подразбиране и на основата на минал исторически опит и прецеденти. Окончателното споразумение в чия сфера на влияние ще попадне България е направено на 10 октомври 1944 г. по време на едноседмичното посещение на Чърчил в Москва.<br /> <br /> Чърчил си спомня от разговорите следното предложение към Сталин: <em>&rdquo;Нека уредим нашите взаимоотношения на Балканите. Вашите армии са в Румъния и България. В тези страни ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не се противопоставяме на дребно. Как бихте погледнали да имате 90% предимство в Румъния, а ние да имаме 90% в Гърция и 50 на 50 в Югославия?&rdquo; Докато думите ми се превеждаха, нахвърлих следното на половин страничка:<br /> Румъния<br /> Русия 90%<br /> Останалите (съюзници) 10%<br /> Гърция<br /> Великобритания (в съгласие със САЩ) 90%<br /> Русия 10%<br /> Югославия 50-50%<br /> Унгария 50-50%<br /> България<br /> Русия 75%<br /> Останалите (съюзници) 25%<br /> Подадох я на Сталин, който вече беше чул превода. Настъпи кратка пауза. След което Сталин постави със синия си молив голям знак и върна обратно листчето. Всичко беше уредено за секунди.&rdquo;</em><br /> <br /> В протокола от срещата е вписана само една неопределена бележка: &bdquo;<em>Другарят Сталин заяви, че 25% контрол на британците в България не хармонизира с другите цифри в таблицата. Другарят Сталин смята за необходимо да направи някои промени, в смисъл Съветският съюз да има в България 90%, а Великобритания &ndash; 10%.&rdquo;</em><br /> <br /> Сталин вече е подкрепил предишно искане на Чърчил Великобритания да има в Гърция право на сюзеренна власт и по британското уведомление от 22 септември за навлизане на техни войски в Гърция няма възражение.<br /> <br /> На 10 и 11 октомври 1944 г. външните министри В. Молотов и А. Идън също водят напрегнати разговори и постигат съществен напредък в съгласуването на позициите на двете страни. Министрите са единодушни, че &bdquo;българите трябва да почувстват, че не са победители&quot; и че България трябва да бъде държана отговорна &bdquo;за миналите си престъпления&quot;.<br /> <br /> Плод на техен двустранен компромис е и решението по категоричното и многократно изразяваното британско искане за изтегляне на българските войски от заетите през 1941 г. територии. Но британците не могат да бъдат обвинявани &ndash; те действат строго в духа на Атлантическата харта (14.8.1941 г.) относно следвоенното устройство на Европа, че САЩ и Великобритания &bdquo;няма да се съгласят с никакви териториални изменения, които не са в съгласие със свободно изразеното желание на заинтересованите народи&rdquo;. България няма друг изход, освен да освободи териториите, като с това за сетен път потвърждава горчивия опит, че &bdquo;най-много сълзи са изплакани от сбъднати мечти&rdquo;.<br /> <br /> На 11 октомври 1944 г. от името на трите държави-победителки българското правителство е информирано, че &bdquo;необходима предпоставка&quot; за започване на преговори за примирие е евакуирането на &bdquo;всички български войски и всички български чиновници от гръцка и югославска територия&quot;.<br /> <br /> С подкрепата, която СССР дава на английското искане, се слага край на илюзиите за възможно отстояване на българските национални интереси в Беломорието. В замяна Лондон се отказва от включването в примирието на гръцките претенции за териториално разширяване на север. Ако Сталин е могъл, повече от сигурно е, че е щял да осигури на България излаз на Средиземно море с цел там да бъде изградена военноморска база за съветския военен флот.<br /> <br /> <strong>Примирие без мир<br /> </strong><br /> Текстът на примирието е окончателно готов на 23 октомври 1944 г., а вечерта на 26 октомври е връчен на българската делегация. Окончателното приемане на Съглашението за примирие става на 28 октомври 1944 г., когато под него слагат подписите си маршал Ф. Толбухин, ген. Джеймс Гамел и българските делегати П. Стайнов, Д. Терпешев, Н. Петков и П. Стоянов.<br /> <br /> Съглашението урежда въпросите за съдействието, което България трябва да оказва на Антихитлеристката коалиция в хода на военните действия; потвърждава изискването за евакуиране на всички български поданици и за анулиране на &bdquo;всички законодателни и административни положения, които се отнасят до анексирането или включването в България на гръцка и югославска територия&quot;. В друга част от клаузите са гарантирани икономическите права и интереси на съюзниците. Предвижда се България да върне цялата им собственост и всички ценности и материали, изнесени от териториите им, както и да предаде като трофей намиращото се в страната военно имущество на Германия и сателитите й. Обемът на репарациите за загубите и вредите е оставен за определяне в бъдеще, но чл. 15 изисква българското правителство да изплаща редовно, още от влизането на Съглашението в сила, парични суми в българска валута и да предоставя стоки, средства и услуги, &bdquo;които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) главно командване за изпълнението на неговите функции&quot;.<br /> <br /> Страната ни наистина е окупирана, но това е възможно &bdquo;най-меката&rdquo; форма на окупация, за разлика например от германската окупация на Полша, Гърция и Югославия. Държавата функционира в условия на окупация, но в същото време: държавният апарат продължава да работи; монархическата институция е запазена; заварената банкова система продължава да действа; банковите авоари не са замразени, (не е посегнато на златния запас от 24 тона); единствено върху българската парична емисия не е поставено клеймо &bdquo;Красная комендатура&rdquo;, както е направено по отношение на останалите сателитни държави на Германия; армията практически не е засегната; структурата на местната власт е запазена; окупационните власти не се намесват във вътрешните работи и не слагат ръка върху природните ресурси... При това Съветската армия се изтегля през 1947 г., а не остава у нас, както в Източна Германия, Чехословакия и Унгария.<br /> <br /> Що се отнася до последиците за България, те не са предизвикани от окупационната Съветска армия, а от Съглашението за примирие с правителствата на САЩ, Великобритания и СССР, подписано доброволно от българските представители с мандат на правителството на 28.10.1944 г.<br /> <br /> Vae victis! (Тежко на победените!) &ndash; възкликнал някога галският предводител Брен. Очевидно такава е била волята на съдбата.<br /> <br /> При изпълнение на Съглашението България е подложена на невероятно икономическо натоварване. Едно изследване сочи огромната сума от 133 280 719 447 лв., като в нея влизат над 63,2 млрд. лв. разходи на България при участието й във войната срещу Германия; 30 млрд. разходи по изпълнение на примирието; определените косвени щети в размер на над 27 млрд. лв.; разходи за обезщетения, пенсии и еднократни помощи &ndash; 10,9 млрд. лв. Но нищо от тази сума не е могло да бъде спестено. Персонажът на Андрешко като пример за подражание на политиците ни в международната политика е абсурден и смешен.<br /> <br /> Нищо от изнесеното от България обаче не е заминало за Москва &ndash; основно това са военни потребности и всичко е погълнато от фронта. Но следва да се отбележи, че пропорционално на населението спрямо СССР загубите на България в материални и финансови средства, жертви и разрушения са нищожни. Същото е и спрямо Гърция и Югославия.<br /> <br /> Относно претенциите, че сме задоволявали потребности на Съветската армия, следва да се уточни, че е нормална международна практика така да се постъпва с окупираните държави. Например според чл. 18 на Компиенското примирие от 22 юни 1940 г. между Германия и правителството на Франция, последното поема разноските за германската окупационна армия. Изобщо е абсурдно да се мисли, че сме можели &bdquo;да минем сухи между капките&rdquo;.<br /> <br /> Внимание заслужава и ролята на Съветската армия във вътрешните политически събития в България. Безспорен факт е, че военният преврат в нощта срещу 9 септември става възможен едва след като СССР обявява война на България и започва нахлуването на Съветската армия.<br /> <br /> Съюзната контролна комисия обаче не е регистрирала нито един факт съветски войски да са се намесвали във вътрешния политически живот на страната. Тяхното влияние и подкрепа за формиращия се впоследствие режим от сталински тип са чисто пасивни и се състоят в самия факт на пребиваването им у нас.<br /> <br /> За съжаление саморазправите през първите месеци и безследното изчезване на 26 хиляди души пак са си чисто наша българска работа. Същото се отнася и за Народния съд &ndash; неговото създаване е по волята на държавите-победителки, но грубото вмешателство в работата на съдебните състави и неоправдано жестоките присъди не са наложени от външни фактори.<br /> <br /> Истина е, че новата власт на ОФ не съумява да овладее ситуацията в страната и допуска последният жесток етап от гражданската война у нас, започнала през юни 1923 г. Тази констатация не оправдава извършените престъпления, а само обръща внимание на причините за тях.<br /> <br /> Всъщност всички граждански войни в света завършват жестоко &ndash; като се почне от Древния Рим, минавайки през Вартоломеевата нощ, Великата френска революция, гражданските войни в САЩ и в Русия, съвременното разпадане на бивша Югославия... За съжаление България не прави изключение от общото правило.<br /> <br /> <em>Ганчо КАМЕНАРСКИ<br /> [email protected]</em><br /> <br /> <br /> <br /> <div style="text-align: center;">СЪГЛАШЕНИЕ<br /> ЗА ПРИМИРИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ЕДНА СТРАНА И ПРАВИТЕЛСТВАТА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ, СЪЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО И АМЕРИКАНСКИТЕ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ, ОТ ДРУГА</div> <br /> Българското правителство приема условията за примирие, предложени от правителствата на Съветския Съюз, Съединеното Кралство и Американските Съединени Щати, действуващи от името на всички обединени народи, които се намират в война с България.<br /> На основание на гореизложеното представителите на българското правителство - Министър на външните работи - г-н П. Стайнов, Министър без портфейл - г-н Никола Петков и Министър на финансите - г-н П. Стоянов, снабдени с надлежните пълномощия, от една страна, и представителите на Съветското главно командуване - маршал на Съветския Съюз Ф.И.Толбухин, представителят на Върховния командуващ на съюзниците в Средиземноморския район - генерал-лейтенант Джеймс Хамел, упълномощени по надлежния начин от правителствата на Съветския Съюз, на Съединеното кралство и на Американските Съединени Щати, действуващи от името на всички обединени народи, които се намират в война с България, от друга, подписаха следващите тук условия:<br /> 1. а/ България като спря военните действия против Съветския съюз на 9 септемврий 1944 год. и като скъса отношенията си с Германия на 8 септемврий 1944 год. и с Унгария на 26 септемврий 1944 година, прекрати военните действия против всички други обединени народи;<br /> б/ Българското правителство се задължава да разоръжи германските въоръжени сили намиращи се в България и да ги предаде в качеството на военнопленици.<br /> в/ Българското правителство се задължава да интернира[2] поданниците на Германия и нейните сателити.<br /> с/ Българското правителство се задължава да издържа и да представя такива сухопътни, морски и въздушни сили, които могат да бъдат определени за служба под общото ръководство на Съюзното /Съветското/ Главно командуване. Тия сили не трябва да се използват на територията на Съюзниците, без предварителното съгласие на заинтересованото Съюзно Правителство;<br /> д/ След прекращаваното на военните действия против Германия българските въоръжени сили трябва да бъдат демобилизирани и преведени под наблюдението на Съюзната Контролна Комисия в мирновременно положение.<br /> 2. Българските въоръжени сили и чиновници, съгласно предварителното условие, прието от Българското правителство на 11 октомврий 1944 година, трябва да бъдат евакуирани от територията на Гърция и Югославия в установения по това условие срок; българските власти трябва да вземат незабавни мерки за евакуирането от гръцка и югославска територия на ония българи, които са били български поданници на 1 януарий 1941 год. и да анулират всички законодателни и административни положения, които се отнасят до анексирането или включването в България на гръцка и югославянска територия.<br /> 3. Българското правителство ще обезпечи на Съветските и други Съюзни войски възможността за свободно предвижване по българска територия в всяко направление, ако по мнението на Съюзното /Съветското/ Главно командуване това се наложи от военната обстановка, при което българското правителство ще окаже на това предвижване всякакво съдействие със свойте съобщителни средства и за своя сметка по суша, по вода и въздуха.<br /> 4. Българското правителство ще освободи незабавно всички съюзни военнопленници и интернирани, преместени лица и бежанци, в това число и поданниците на Гърция и Югославия, с достатъчно храна, дрехи, медицинско обслужване и санитарни и хигиенични предмети, а така също с превозни средства за възвръщане на кое и да е от тия лица в държавата му.<br /> 5. Българското правителство ще освободи незабавно, независимо от поданството и националната принадлежност, всички лица, които са арестувани в връзка с тяхната дейност в полза на Обединените народи, или за гдето са съчувствали на делото на Обединените народи, или поради техния расов произход и религиозни убеждения, а така също ще отмени вcяко дискриминационно законодателство и произтичащите от него ограничения.<br /> 6. България ще сътрудничи за задържането на лица, обвинени в военни престъпления и за тяхното съдене.<br /> 7. Българското правителство се задължава да разтури веднага всички намиращи се на българска територия прохитлеристки[3] или други организаций, които водят враждебна на Обединените Народи пропаганда и да не допуска занапред съществуването на такъв род организации.<br /> 8. Издаването, внасянето и разпространяването в България на периодическа и непериодическа книжнина, постановката на театрални зрелища и кино-филми, работата на радиостанциите, пощата, телеграфа и телефона ще става по споразумение с Съюзното /Съветското/ Главно командуване.<br /> 9. Българското правителство връща цялата собственост на Oбединените народи и на техните поданници, в това число гръцката и югославянската собственост и ще внесе репарации за загубите и вредите, причинени от войната на Обединените народи, в това число Гърция и на Югославия, които загуби и щети ще бъдат установени в бъдеще.<br /> 10. Българското правителство ще възстанови всичките права и интереси на Обединените Народи и техните поданници в България.<br /> 11. Българското правителство се задължава в срокове, указани в Съюзната Контролна Комисия да възвърне в пълна изправност на Съветския Съюз, а така също и на Гърция и Югославия и на другите Обединени Народи изнесените от страна на Германия и България от техните територии през време на войната всички ценности и материали, принадлежащи на държавни, обществени, кооперативни организации, предприятия, учреждения или отделни поданници, като например инсталациите на фабрики и заводи, локомотиви, железопътни вагони, трактори, автомобили, исторически паметници, музейни ценности и всяко друго имущество.<br /> 12. Българското правителство се задължава да предаде в разположение на Съюзното /Съветското/ Главно командуване, в качеството на трофеи всичкото намиращо се на българска територия военно имущество на Германия и нейните сателити, включително намиращите се в Български води флотски единици на Германия и нейните сателити.<br /> 13. Българското правителство се задължава да не допуска, без разрешението на Съюзната Контролна Комисия, изнасянето или експроприирането на каквото и да е имущество /включително ценности и валута/ принадлежало на Германия и Унгария или на техни поданници и лица, които живеят на техни територии или на територии заети от тях. Българското правителство ще пази това имущество по реда, установен от Съюзната Контролна Комисия.<br /> 14. Българското правителство се задължава да предаде на Съюзното/Съветското/ Главно командуване всички плавателни единици, принадлежащи на Обединените Народи и намиращи се в Български пристанища, независимо в чие разпореждане тия единици се намират, за използуване от Съюзното /Съветско/ Главно командуване през време на войната против Германия и Унгария за общите интереси на Съюзниците, като по-късно тия плавателни единици бъдат възвърнати на техните собственици.<br /> Българското правителство носи пълна материална отговорност за всяка повреда или унищожена на изброеното по-горе имущество, до момента, в които ще го предаде на Съюзното /Съветското/ Главно командуване.<br /> 15. Българското правителство трябва редовно да изплаща парични суми в българска валута и да предоставя стоки /гориво, хранителни продукти и пр./, средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното /Съветското/ Главно командуване за изпълнение на неговите функции.<br /> 16. Българските търговски плавателни салове, които се намират както в Български, така и в чужди води, ще бъдат под оперативния контрол на Съюзното /Съветското/ Главно командуване за използуване в общите интереси на Съюзниците.<br /> 17. Българското правителство, ако потрябва, ще обезпечи използуването върху територията на България на промишлените и транспортни предприятия, а така също на средствата за връзка, силовите станции, предприятия и учреждения за обществено ползуване, складове за топливо и други материали, съобразно инструкциите, дадени през време на примирието от страна на Съюзното /Съветското/ Главно командуване.<br /> 18. През целия период на примирието ще бъде учредена Съюзна Контролна комисия в България, която ще регулира и следи изпълнението на условията за примирие, под председателството на председателя на Съюзното/Съветското/ Главно командуване, с участие на представители на Съединеното Кралство и Съединените Американски Щати.<br /> В течение на периода между влизането в сила на примирието и завършването на военните действия против Германия, Съюзната Контролна Комисия ще се намира под общото ръководство на Съюзното/Съветско/ Главно командуване.<br /> 19. Настоящите условия влизат в сила от момента на тяхното подписване.<br /> <br /> Съставено в Москва в четири екземпляра, всеки от тях надписан на български, руски и англииски езици, при което текстовете на руски и англииски език са автентични.<br /> <br /> 28 октомврий 1944 год.<br /> <br /> ПО ПЪЛНОМОЩИЕ НА<br /> БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО<br /> <br /> /п/ Д.Стайновъ<br /> /п/ Д.Търпешевъ[6]<br /> /п/ Н.Петковъ<br /> /п/ П.Сояновъ<br /> <br /> ПО ПЪЛНОМОЩИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА<br /> НА СЪЮЗА НА СЪВЕТСКИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕПУБЛИКИ, НА СЪЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО И СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ <br /> <br /> ПРЕДСТАВИТЕЛ НА СЪВЕТСКОТО ГЛАВНО КОМАНДУВАНЕ:<br /> /п/ Толбухин<br /> <br /> ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВЪРХОВНИЯ КОМАНДВАЩ НА СЪЮЗНИЦИТЕ В СРЕДИЗЕМНОМОРСКИЯ РАЙОН:<br /> /п/ Дж.Хамел<br /> <br />