На днешния 20 април, преди 34 години, българин за пръв път стъпи на Покрива на света. През 1984 година роденият в Карлово легендарен алпинист Христо Проданов покори най-високия връх на планетата Еверест /8848 метра/, за да остане завинаги в подножието му и в паметта на родината си. Цялата държавна система бе впрегната в поготовката и организацията на мащабната експедиция, а в дните и часовете около изкачването на Христо цяла България следеше със затаен дъх новините от Хималаите по радиото, телевизията и вестниците.

 

Постижението на Христо остава в аналите на световния алпинизъм. Той е четвъртият в света, който осъществява солово изкачване – придружаващият го шерп Чованг Ринджи получава травма от паднала кислородна бутилка и се връща малко след атаката от лагер номер 5 на 8120 метра. Също така Проданов е едва 13-ят алпинист, успял да стигне до Еверест без кислород и по най-трудния маршрут – Западния гребен, познат като Жестокия път. Изкачва върха от базовия лагер за 33 дни, което е рекорд за този маршрут. Пак той е алпинистът преодолял най-голямата денивелация за един ден към върха. Освен това Христо Проданов е първият човек, покорил Еверест още през април, което е твърде рано за обичайните атаки на първенеца на планетата. Той е и първият българин, който стъпва на осемхилядник – 3 години по-рано, през 1981 г. на четвъртият по височина връх Лхотце – 8516 метра – отново сам и отново без кислород.

Христо се обажда по радиостанцията от Покрива на света на 20 април в 18.15 часа. Престоява горе 33 минути и тръгва да слиза. Първоначално е трябвало да поеме по кулоара Хорнбайн, но се оказва, че слиза по Жестокия път. На височина 8500 метра търси място да нощува. Следващите часове се превръщат в истинска агония за него, останалите от експедицията и целокупния български народ. Крайно изтощен от трите денонощия без кислород на височина над 8000 метра Христо е все по-омаломощен и все по-трудно комуникира по радиостанцията. Сякаш още кънтят в ушите ни думите, отправени към него от ръководителя на експедицията Аврам Аврамов: Окей, Христе, окей, Ицо, окей. Разбирам те добре, не говори. И не заспивай, не заспивай, не заспивай. Ице, ти си голям мъж, голям мъж си ти, не заспивай! Ти си българин! Не заспивай, всичко е окей, към тебе тичат хора, хора тичат към тебе. Моля те, не заспивай, не заспивай и не говори, не говори.

Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Чованг Ринджи, който боготвори Христо, тръгват нагоре да го търсят и сътворяват чудеса от храброст, за да го намерят и да му помогнат, но напразно. Людмил Янков се превръща в герой, достигайки до 8500 метра в мрак и при влошени атмосферни условия. Намира раницата му, но не и Христо. В името на приятеля си жертва възможността самия той да изкатери Еверест, получавайки фатални измръзвания и губейки 4 пръста. 4 години по-късно загива при тренировъчно изкачване в Рила.

Делото на Христо не остава напразно. Месец след гибелта му четирима българи от експедицията стъпват на върха, осъществявайки пълен траверс – качват се по Западния гребен и слизат по Югоизточния ръб – пловдивчанинът Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков. Така България оставя своята ярка диря на Еверест. И безсмъртния спомен за Христо Проданов.