Преди 160 г. страхотен ураган помита митичния „Черен принц” и други 33 военни кораба край Крим

&bdquo;Принц&rdquo; е великолепен нов винтов пароход с водоизместимост 2700 т, който има и платна. Докарал е част от английския 46-и полк, но е успял да се разтовари. Потъва в залива на Балаклава на около 10 км. южно от блокирания Севастопол с целия си екипаж от 150 души, натоварен със зимни дрехи за британските войски, товар за тогавашни 700 хил. британски лири и отряд водолази с водолазен апарат, предназначен за взривяване на потопените руски кораби, преграждащи входа на Севастополския рейд.<br /> <br /> <strong>Ураганът </strong><br /> <br /> Още преди разсъмване на 14 ноември при извънредно мрачно време излизат силни пориви на югозападен вятър, прераснал след 3 часа в незапомнен ураган. Тежките облаци над водата се сливат с пяната на морето.<br /> <br /> Мнозина англичани обезумели крещят: <em>&bdquo;Водете ни в Севастопол! По-добре да се сражаваме с руските батареи, отколкото да станем жертви на бурята!&rdquo;</em> Комендантът на малкото Балаклавско пристанище капитан Dacres под предлог за липса на свободни места не дава разрешение на капитана на парахода Гудъл да вкара &bdquo;Принц&rdquo; в защитения залив.<br /> <br /> Първи се разбива американският транспортен кораб Progress, последва го английският Resolute, трети е американският ветроход Wanderer, после идва ред на Kenilwoth...<br /> <br /> Към 7:30 часа вятърът дотолкова се усилва, че платноходите вече не могат да излязат в открито море, където ще са в безопасност. Капитанът на &bdquo;Принц&rdquo; обаче разчита на силната корабна машина и остава на мястото си.<br /> <br /> На другите кораби секат мачтите, изхвърлят в морето дори оръдия, но малцина успяват да избягнат зловещия бряг. Мачти падат по палубите върху матроси, късат се корабни вериги, силни пориви отнасят хора в морето. Параходи се разбиват на късове в скалите.<br /> <br /> Капитан на английски кораб, очевидец на гибелта на &bdquo;Принц&rdquo;, описва трагедията по следния начин: <em>&bdquo;В това време, докато ураганът бушуваше над нас с пълна ярост, параходът стоеше на котва на дълбочина 45 м. Капитан Гудъл и агентът на адмиралтейството Байтън предприеха най-енергични мерки за спасение на парахода и, по общо съгласие, всички мачти бяха отсечени. За нещастие такелажът на бизан-мачтата (най-задната трета мачта) попадна в зоната на гребния винт. С всеки оборот на него се навиваше въже, въртенето на винта все повече се затрудняваше, и накрая машината загуби мощ.<br /> След още малко време се скъса веригата на лявата котва. Другата котва не можеше да удържи парахода на място, започна да се влачи по грунда и &bdquo;Принц&rdquo; задрейфа към скалистия бряг. Съдбата на нещастнвия параход вече беше решена. Капитан Гудъл и капитан Байтън, сваляйки горните си дрехи, обявиха на екипажа, че от тяхна страна нищо не е пропуснато да се направи за спасяване на кораба и сега всеки ще трябва да се погрижи сам за себе си. &bdquo;Принц&rdquo; се разби към 10 часа преди обед. Морето в това време така бушуваше, че 15 мин. след първия удар в скалите, никаква следа от парахода не остана.&rdquo;</em><br /> <br /> От целия екипаж на &bdquo;Принц&rdquo; се спасяват само 6 матроси и един курсант. Някои от тях съумяват да се доберат до пещерите в подножието на скалите, но морето успява да си повлече.<br /> <br /> По-късно е установено, че ураганът свирепсва в цялото Черно море, прехвърля Босфора и достига до Кипър.<br /> <br /> <strong>Начало на легендите<br /> </strong><br /> Още не е завършила Кримската война, а по целия свят плъзват слухове, че край бреговете на Крим е загинала английска парова фрегата &bdquo;Черният принц&rdquo; с товар злато, предназначен за изплащане заплати на войските.<br /> <br /> Корабът, за когото става дума, никога не се е наричал &bdquo;Черен принц&rdquo;. Откакто е спуснат в Темза в предната 1854 г. в Блекуол, той винаги е само &bdquo;Принц&rdquo;. Трудно е да се каже кога в легендите става &bdquo;Черен принц&rdquo;. Може би за романтичния епитет &bdquo;черен&rdquo; са виновни неуморимите ловци за неговото злато или английските войници, не получили поредната си заплата.<br /> <br /> Вестник &bdquo;Илюстрийтед Лондон нюз&rdquo; съобщава още на 16 декември 1954 г. съдържанието на потъналия товар: &bdquo;Сред товарите, приети от &bdquo;Принц&rdquo;, се намираха следните вещи: 36 700 чифта вълнени чорапи, 53 000 вълнени ризи, 2500 постови кожуха, 16 000 чаршафа, 3750 одеала. Освен това може да се изброят още 150 000 спални чувала, други 100 000 вълнени ризи, 90 000 ватирани долни гащи, около 40 000 одеала и 4000 непромокаеми шапки, 40 000 кожени шуби и 120 000 ботуши.<br /> <br /> Независимо от това веднага след сключване на мира започва издирване на останките на &bdquo;Черния принц&rdquo;. Търсят го еднакво без успех италианци, американци, норвежци, немци, японци. Примитивната тогавашна водолазна техника не позволява да се спуснат достатъчно дълбоко.<br /> <br /> През 1875 г., когато е създаден водолазният скафандър, във Франция е учредено голямо акционерно сдружение с голям капитал. Френски водолази обхождат дъното на Балаклавския залив и всички подходи към него. Намерени са повече от 10 затънали кораба, но &bdquo;Черния принц&rdquo; не е сред тях. Работите се извършват на огромната за края на века дълбочина &ndash; почти 75 м. Но даже и най-силните и издържливи водолази издържат под водата едва по няколко минути.<br /> <br /> Легендите вдигат стойността на потъналото злато до 60 млн. франка. Руското издание &bdquo;Наше судоходство&quot; през 1897 г. пише: &bdquo;Принц-регент, грамадният кораб от английския флот, докарал от Англия значително количество сребърни монети и 200 000 фунта стерлинги злато за изплащане заплатите на английските войски в Крим... Парите, изпратени с този кораб, са опаковани в бурета, затова трябва да са се запазили неприкосновени...&rdquo;<br /> <br /> През 1896 г. с търсенето на &bdquo;Принц&quot; се заема руският изобретател Пластунов, но не му провървява.<br /> <br /> <strong>В търсене на съкровището</strong><br /> <br /> Най-търпеливи се оказват италианците. Изобретателят на дълбоководния скафандър Джузепе Растучи възглавява експедиция през 1901 г. След няколко седмици търсене той намира железен курпус на голям кораб. Италианските водолази вдигат от дъното металически сандък с оловни куршуми, наблюдателна тръба, пушка, котва, късове желязо и дърво. Но нито една монета!<br /> <br /> През пролетта на 1903 г. италианците напускат Балаклава, но след две години се връщат. Този път съвсем на друго място те откриват още един железен кораб. И до сега не се знае кой е този кораб. Злато обаче пак не намират.<br /> <br /> Мисълта за приказното богатство обаче не дава мира на много изобретатели, водолази, инженери. Министърът на търговията и промишлеността на царска Русия е засипан с предложения да вдигнат от дъното збатото на &bdquo;Черния принц&rdquo;. Италиански водолази нагазват залива за трети път и пак без резултат.<br /> <br /> Правителството започва да отказва и на свои, и на чужди златотърсачи, като формално се позовава, че работата до залива затруднява дейноистта на Черноморската ескадра в района на Севастопол.<br /> <br /> Скоро Първата световна война прекратява ажиотажа около &bdquo;Черния принц&rdquo;.<br /> <br /> През 1922 г. плувец-гмуркач от Балаклава вади от дъното на морето във входа към залива няколко златни монети. Светът отново проявява интерес към &bdquo;Черния принц&rdquo;. Следват предложения едно от друго по фантастични. Например един изобретател твърди, че корабът е в самия залив, затова входът към него трябва да се прегради със стена, водата да се източи и да се вземе златото.<br /> <br /> В началото на 1923 г. флотският инженер В. Язиков отива в ЧК и съобщава, че от 15 г. изучава обстоятелствата по гибелта на английската ескадра по време на урагана и е готов веднага да започне работа по изваждане на скъпоценностите. Той подкрепя ентусиазма си с дебела папка документи.<br /> <br /> През същата година е решено да бъде организирана експедиция с името ЭПРОН - Экспедиция подводных работ особого назначения. Инженер Е. Даниленко създава дълбоководен апарат с екипаж от 3 души, който позволява оглеждане на морското дъно на дълбочина до 150 м. Апаратът има &bdquo;механична ръка&rdquo; и е оборудван с прожектор, телефон и система за аварийно издигане в случай на скъсване на въжето. Въздух се подава по гъвкъв шланг.<br /> <br /> Заливът е разделен на квадрати. В началото на септември 1923 г. започва методично оглеждане на залива. Всеки ден малък катер спуска апарата на Даниленко в поредния квеадрат.<br /> <br /> Открити са огромно количество отломъци от дървени кораби. В изследванията на инженер Язиков обаче се твърди, че &bdquo;Принцът&rdquo; е едиственият железен кораб сред разбилите се.<br /> <br /> Идва есента на 1924 г., без корабът да е намерен.<br /> <br /> На 17 октомври един ученик открива на морското дъно близо до брега стърчащ от грунта железен сандък със странна форма. Опитът да се прокарат под него въжета не успява. Когато опитни водолази все пак успяват да го измъкнат, оказва се изяден от ръжда парен котел с кубична форма и чугунени вратички.<br /> <br /> Районът е старателно изследван. Намерени са останки от голям железен кораб, наполовина скрит в пясъка. За два месеца работа от дъното са вдигнати десетки късове желязо, част от бордова обшивка с три илюминатора, ръчна граната, невзривени бомби, желязна мивка, части от парна машина, оловни куршуми... И отново без следа от злато!<br /> <br /> Към Нова година започват жестоки бури. По това време разходите по проекта ЭПРОН достигат 100 000 рубли. Ясно е, че липсва достоверна инфоирмация. Запитват съветското посолство в Лондон. Обаче Британското адмиралтейство отказва съдействие поради давност на събитията.<br /> <br /> Именно по това време съветското правителство получава предложение от японската водолазна фирма &bdquo;Шинкай Когиошио лимитед&rdquo; да вдигне златото от &bdquo;Принц&rdquo;. В онези години тази фирма е считана за една от най-известните и късметлии. Последната й сполука е да извади 2 милиона рубли от английски кораб в Средиземно море от 40-метрова дълбочина.<br /> <br /> &bdquo;Шинкай Когиошио лимитед&rdquo; предлага на ЭПРОН 110 000 рубли за търсене и обследване, а също така поема всички по-нататъшни разходи. Според сключения договор златото трябва да се дели 60:40 в полза на руснаците. Освен това японците поемат и задължението да запознаят съветските водолази със своята дълбоководна техника и след окончателните работи да предат на ЭПРОН по един екземпляр от техническоито си оборудване.<br /> <br /> През лятото на 1927 г. японците, разчитащи без особен труд да добият 800 хил. златни рубли, започват работа. Всяка сутрин японски водолази вдигат не по-малко от двадесет каменни къса по 500 пуда (8 тона). По-големите скали се изтласкват в страни с помощта на парни лебедки, поставени на баржи.<br /> <br /> На 5 септември водолазът Ямомато намира златна монета &ndash; английски суверен, сечен през 1821 г. През следващите два месеца са намерени едва четири златни монети &ndash; английска, френска и две турски.<br /> <br /> Тъй като в средата на ноември 1927 г. разбитият кораб е детайлно изследван, японската фирма прекратява работата си в Балаклава. Преди да си тръгнат, представители на фирмата заявяват, че корабът, по който са работили, според тях е &bdquo;Принц&rdquo;. Те обаче не са успели да намерят средната част на кораба. Останалата част е силно разрушена, при това разрушенията носят явно изкуствен характер. Японците стигат до убеждение, че англичаните, останали в Балаклава 8 месеца след урагана, са вдигнали бъчвите със злато още преди края на Кримската война.<br /> <br /> Всъщност накрая може да бъде зададен един съвсем резонен въпрос: защо търсачи на съкровища от толкова страни се тълпят пред залива на Балаклава, а Англия и нейните поданици не проявяват абсолютно никакъв интерес към своето злато? Отговорът е предизвестен.<br /> <br /> П<em>убликацията е подготвена от Ганчо Каменарски<br /> <br /> <br /> Четете утре в БЛИЦ</em>: <strong><span style="font-size: larger">15.11.1904 г.: Жилет патентова революционната си самобръсначка<br /> </span></strong><br />