Народният лечител Димитър Кръстев, който е откривател на билковото лечебно средство Дикрасин, почина на 25 октомври. Поклонението ще бъде утре, 28 октомври, от 12,30 часа в ритуалната зала на Централните софийски гробища.
От години знахарят Димитър Кръстев или бай Мито, както го знаеха многобройните му пациенти, избягваше контакти с медиите. Възрастният мъж държеше дрогерия на автогара "Юг" в столицата, но след като у нас нахлуха "природни" илачи от цялата планета, бизнесът му секна. А преди 10 ноември роденият във Варна спец по отварите и масажите бе допуснат да цери самия Тато. Първият почувствал голямо облекчение след сеансите и за благодарност наредил да бъде изградена цяла клиника в Банкя, където неговото "джипи" да лекува с нетрадиционни методи болежките на големците.
БЛИЦ публикува едно от последните интервюта на лечителя пред в. "Шоу":

- Доколкото знам, през 80-те години си бил даден на прокурор и без малко да те вкарат в затвора. Как отърва кожата?

Навремето във Варна аз бях страхотно преследван. Един лекар и един районен прокурор не можеха да ме понасят, защото всеки Божи ден 1500 души имаше пред дома ми. 1500 души, които аз не можех да обслужа - а щом не мога, те не си и отиват. Едни си отиват, пък други идват на тяхното място, тъй че цифрата 1500 не спадаше. Настина, съдиха ме. Журналистите, които присъстваха на делото, по едно време ги арестуваха. Не мога да кажа дали е точно арест, но ги извика прокурорът по време на процеса. Имаше 12 души свидетели и те единодушно казваха, че съм им спасил живота. Съдийката водеше добре делото, имаше предвид и защитата.

- Съдиха те само за това, че нямаш разрешително. А обвинение в корупция повдигнаха ли ти?

Корупция няма: взимал съм толкова, колкото да ми платят билките. Аз мога да не взема, ако те гледам в очите и казвам - тебе ти е туй и туй, боли те еди-къде си, нали? А след като влагам материали, пари, после как ще живея? Не може да не се взема, стига да не стигнеш дотам да изнудваш хората. На съда обвинение в корупция нямаше. По едно време се разболя прокурорката. Тя не се разболя, направи се, че й стана лошо, и дойде друга прокурорка. Като дойде другата прокурорка, аз видях как писа, писа, написа около половин страница и я подаде на съдийката. Съдийката си промени вида. Значи, не е имала намерение да ме осъди, но прокурорката й нареди.
- Бай Димитре, а не допускаш ли, че това нареждане е дошло от по-високо място и прокурорката просто го е "свела до знанието" на съдийката?

Най-вероятно е така, защото и самият районен прокурор много настояваше да бъда осъден. То си имаше такава практика - прав, крив, еди-кой си трябва да бъде осъден. И ме осъдиха...

- Как един човек, набеден за шарлатанин, успя да стигне до Тодор Живков?

Направихме един филм на касета, към 20 случая, много тежки, почти предсмъртни. Аз този филм исках да го изпратя на Живков, да види, защото разбрах, че само отгоре, само той може да каже. Ако той не каже, в тая държава всички надолу са уплашени и нищо не става. И най-после намерих начин, филмът стигна до Живков. Един от пропуска звънна на една от секретарките, тя взела филма, гледала го, проявила интерес и го показала на Живков. Така беше... И след като Живков го гледал, още на другия ден ме извика. И отидох, той ме посрещна...

- Би ли разказал по-подробно - кой ти звънна, какво ти каза, взеха ли те с кола...

Той ме извика не е точната дума. Аз живеех тогава на квартира в София, след като бях напуснал Варна, оставих си телефона. Телефонът звъни, неговата секретарка казва: Утре в десет часа в Държавния съвет, при Тодор Живков. Първата среща беше в Държавния съвет. Аз сам отидох, долу на пропуска - те нареждат отгоре, само че първия път страхотно ме обискираха. Бъркаха из всичките ми джобове. Не ми дадоха да се кача с чантата си. После слязоха да я вземат. Качих се, секретарката ме посрещна, той ме чакаше. Секретарката му докладва, отидох при него, седнахме на кръглата маса и той разказа от какво се оплаква. Каза: Можеш ли да помогнеш, човешки го каза...

- Какви здравословни проблеми имаше Тато? 

Оплака се главно, че го боли кръстът. И като ставаше, ръцете му трепереха. Оттук разбрах, че има Паркинсон или нещо подобно. Не знаех предварително, но той каза: Кръстът много ме боли, като ставам, едва ставам. И краката, каза после, че много го болят. Много съм зле, каза, можеш ли да ми помогнеш...

Аз му казах, че такива случаи като неговия съм лекувал може би неколкостотин и няма проблем да го излекувам.

- Каза му го съвсем уверено, така ли? А не те ли беше страх, че няма да успееш? Поел си голям риск...

Не, казах, че ще опитам. Че ще го излекувам. Абе, нямаше какво да опитвам, защото съм опитвал на много хора. Аз вече рискувах, понасях известен риск, защото и ако той ме отхвърли?! Точно тогава от Медицинска академия бяха написали едно писмо против мене, отричаха ме. Когато от академията ме отричат и от министерството ме отричат, той пък ме приема! И ако аз почна да казвам - ами, ще се опитам, ами, ще видим, туй-онуй, той може и да каже: А, момче, гледай си работата! На мене нищо друго не ми оставаше, освен да кажа, че ще го излекувам. Той каза: Ама, внимавай, имай предвид, че мене и като тебе такива са ме лекували, и много професори са опитвали, но никой не е можал да ме оправи! Внимавай в обещанието! Аз му казвам твърдо: Може би да не ви оправя напълно - малко поотстъпих! - но осемдесет на сто ще имате промяна. Той вика: Добре, от утре почваме! На другия ден аз отивам с лекарството там, в Държавния съвет.

- Живков не те ли почерпи с нещо? Твърди се, че имал табиет да черпи с кафе и коняк...

Веднага – “Какво ще пиеш?” Оказа се, че там има много хубава боза, специална боза имат, всичко имат там. Аз първия път пих кафе, след това пих боза. Обаче Живков имаше един навик да пие кафе много горещо. Като вземе чашата - гъл-гъл-гъл - и не спира. И аз му направих бележка. Казвам: Много горещо го пиете, туй може да ви навреди. Той вика: Абе... Та отидох аз на другия ден, този път вече не ме обискираха, пуснаха ме с чантата. Отидох, намазах го...

- Чакай сега, кой го съблече, в каква стая? Имаше ли други хора при вас?

До стаята, където посреща гостите, има друга стая. Беше пълна с книги. Веднъж му казвам: Абе, другарю Живков, много книги, кога имате време да ги четете? Той вика: Абе, казах им да ги махнат, ама те ги държат. След туй, още като се продължава, има нещо като спалня, с две легла, с бели чаршафи. До тази стая е банята. Модерна баня, но не и супермодерна. Аз съм виждал къде по-модерно обзавеждане! Ако трябва да говоря истината, те други го командваха него... Ще стигнем и до туй, защото аз съм бил при него най-малко 25 пъти по час и половина. Министрите не са били толкова!

- Виждал ли си личната медсестра на Живков Ани Младенова? Как се държеше тя с със своя ВИП-пациент?

Анито ли? Анито командваше панаира, да знаеш, тя беше най-важната при него. Той се оплаква, ама във вид на шега се оплаква - Ани не ме оставя на мира, облечи се, съблечи се, туй пий, онуй не яж, туй яж, вика, много ме тероризира, бе, другарю Кръстев! Една свита, черничка такава... И при него сварвал съм и други жени, но хубава жена не съм видял. Казвам го от сърце - хубава жена там не съм видял! Та той се съблече, сам се съблече... Първия път никого нямаше, той сам... Аз след туй съм се опитвал да хвана нещо, сакото, той не дава...

- Какво бельо носеше Тато?

По гащета оставаше, от тези, с крачолите, не от прилепналите. Гащетата му бяха бели, хасени. И така, аз го намазвам и го масажирам, това продължава около час.

- Цялото тяло ли му масажираше или само болните места?

Цялото тяло, но той имаше едно изискване. Когато обработвам от брадата нагоре, искаше да отивам да си измивам ръцете, да не би от тялото да се зарази лицето.

- Да не би да е страдал от някаква кожна болест, или просто го е гонело шубето? 

Абе, нищо нямаше, но... Говоря точно, мотамо. След три намазвания той отиде на лов. Като се върна, каза: Сега мога да ти се похваля, досега се съмнявах, но днес съм извървял трийсет километра. След четвъртото или петото намазване беше конгресът на профсъюзите. И като отиде той, за пръв път от много години, без да чете, говори около час и половина-два, без да си повтори мисълта, макар че глупости говори. Той се почувства идеално физически. И когато отидох аз на другия ден след конгреса, секретарката му взе да ме прегръща, да ме целува: Какво направихте вие, той стана нов човек! И като влязох вътре, и тя влезе с мен и каза: Другарю Живков, поздравявам другаря Кръстев! Вие вчера бяхте знаменит! Той тогава след два дни, след три ли, трябваше да замине за Китай. Искаше да ме вземе, но аз отказах. Какво ще правя в Китай, да пътувам до Китай за два дена! Отказах. Той каза: Ела да видиш Китай, какво става, айде, вика, ще те пратим в Китай, специално!

- А попита ли те някога колко ти струва трудът, лекарството? Предлагал ли ти е пари след сеансите?

Не, никога не съм получил нито една стотинка. След туй, минаха пет-шест месеца, той не ме търси, защото не е нужно. Направих му шест намазвания, моята доза е шест. Четири път през тези години съм му правил по шест намазвания. От шест намазвания нагоре не трябва да бъде. Пет-шест месеца не ме търси. След туй ме извика в ЦК, пак неговите хора, а третия път - в Банкя. Докато беше в ЦК, не исках да ми пращат кола, отивах сам. След първите намазвания той свикал секретариата, мен ме извикаха там и предложиха да се открие болница в Банкя... Откри се през май 1987 г.

ДОСИЕ

• По искане на Софийска градска прокуратура срещу народния лечител Димитър Кръстев през 1985 г. е заведено дело, което се гледа във Варненския районен съд. Кръстев е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, защото няма официален документ, който да му дава право да лекува. Варненският окръжен съд преразглежда делото и присъдата е променена от ефективна на условна, но недвусмислена - вместо лекарски екип, който да наблюдава резултатите от лечението и безпристрастно да регистрира фактите, лечителят трябва да престане да помага на болните.

• Срещу решението на съда се опълчват излекуваните пациенти и неколцина журналисти. Диана Влахова например публикува истински панегирик за дарбата на бай Мито в сп. "Общество и право". Материали за лечителя се появяват по страниците на в."Отечествен фронт" и в."Орбита", а журналистите Атанас Цонков и Николай Кесеровски правят и цял видеофилм за "шарлатанина" от Варна. Пробивът най-после е направен и в края на 1986 г. Министерството на народното здраве дава "зелена улица" за дейността за Димитър Кръстев. Разрешават му да експериментира своето лекарство в Медицинска академия. Но лекарите там го посрещат враждебно, резултатите се изопачават, твърди се, че били субективни или пък се получавали чрез внушение. Това принуждава бай Мито да предложи на заместник-министъра на народното здраве проф. Мерджанов да се проведе експеримент пред специално назначена комисия. След два дни този експеримент се провежда. Избрана е пациентката С.Д., която от 15 дни лежи в неврологичното отделение на Медицинска академия. Жената от десетина години се оплаквала от постоянно главоболие, а от 2-3 години не можела да пази равновесие и да се придвижва сама. Половин час, след като знахарят я намазал със своя чудодеен мехлем, главоболието на пациентката спряло, тя можела спокойно да върви и дори да тича.

• На 20 ноември 1989 г. клиниката на Димитър Кръстев в Банкя е закрита. Подписан е протокол със заключение, че лекарството му няма терапевтичен ефект. Но освен този протокол има и втори документ - екип от БНТ заснема митинга на хора, излекувани в клиниката, които са против нейното закриване. /БЛИЦ