Народното издание, което преди три години първо извади на показ мистериозния старт на Росен Плевнелиев към големия бизнес, продължава с разкритията си за пълното с тайни, загадки и пикантни епизоди житие-битие на българския президент.
Родителите на Росен по професия са учители. Баща му Асен е уважаван даскал, но и още нещо – спец докладчик към ОК на БКП, който експлоатира безскрупулно авторитета му в града и региона. Плевнелиев-старши “хигиенизира” в правилната посока със сказки и беседи трудовите колективи в града, обикаля и промива мозъците на помаците в Неврокопско след първата вълна по преименуването на българомохамеданите. За тези си заслуги бащата е изтеглен със семейството си през 1974 г. в Благоевград, където става инструктор към окръжната партийна централа. Негова ракета-носител е секретарят по идеологическите въпроси в Окръжния комитет на БКП Борис Аврамов. Той е земляк на Асен Плевнелиев от Гоце Делчев, където е бил първият човек на партията. През 1973 г. според враговете му лично е ръководил “покръстването” на помаците в село Корница, където са дадени няколко жертви, десетки са ранени, а деветима бунтари са изпратени в затвора. Но това е мит на партийните му врагове, защото отговорник за операцията е бил бъдещият шеф на казионните профсъюзи и бивш Първи в Пиринско Петър Дюлгеров, сменен от любимеца на Тодор Живков Лазар Причкапов.
В Благоевград праволинейният, но честен комунист Борис Аврамов продължава да подпира с якото си рамо праведния новоизлюпен кадър Асен Плевнелиев, който се издига до завеждащ сектор “Образование” в Окръжния комитет на БКП в Благоевград. Така бившият даскал влиза в орбитата на висшата партийна номенклатура в окръга. През 1985 г. бащата на Росен Плевнелиев умира, но

партийните му другари не оставят сина на произвола на съдбата

В навечерието на промените току-що завършилият ВМЕИ “Ленин” кадър по електроника Росен Плевнелиев направо скача от студентската скамейка в Института по микропроцесорна техника, незнайно с чии протекции. Явно обаче не му е писано да направи институтска кариера. Идва 10 ноември и той, отново незнайно по какви причини, скоро изхвърча от института. Според злите езици е съкратен или уволнен, според други напуска сам, защото не вижда обозрими перспективи за амбициите си при новата обстановка. Според трети попада сред Лукановите избраници и амбициите му са подплатени с подходяща оферта и символа “червено куфарче”.

Така в началото на 1990 г. задомилият се с ученическата си любов Вероника бъдещ президент се връща в Благоевград. Тук малшансът отново го преследва. Но за кратко. Над поста областен първи секретар на БКП все още витае зловещата сянка на Лазар Причкапов, известен в цяло Пиринско с прякорите Мавъра и Валяка. Причкапов е на нож със стария партиец Иван Масларов – комунистически стълб и легенда в Разлог и целия окръг, непоклатим авторитет, баща на Емилия Масларова и някогашен приятел на покойния Асен Плевнелиев. Враждата между бащата на Масларова и Мавъра се задълбочава след пленума на 10 ноември. Неориентираният или умишлено дезориентиран за ситуацията Причкапов прави фатална грешка, като подкрепя до последно обречения Тодор Живков. Освен всичко друго, бдителността на Лазар Причкапов е приспана от последните му властови блянове. В навечерието на 10 ноември 1989 г. вече е номиниран от Живков за вътрешен министър на мястото на Димитър Стоянов. Подготвеното решение на Политбюро е обиколило по оперативен порядък членовете му. Липсва само заключителната резолюция на Първия. На Причкапов не му достигат броени дни... На съдбоносния пленум, за разлика от него, партийната икона бай Иван Масларов е в час и застава твърдо зад Александър Лилов. За щастие на търсещия място под слънцето Росен Плевнелиев стъпилият накриво Причкапов много скоро е низвергнат и дори изключен от БКП. Росен вече диша свободно. Забатачената до момента Емилия Масларова от синекурен ръководител на българската женска организация се издига до социален министър в Лукановото правителство.

Наближава звездният час на Росен Плевнелиев...

Преди това обаче проучванията на “ШОУ” опират до едно малко лирично отклонение, касаещо личния живот на бъдещия президент.

Росен акостира в Благоевград, задомен с ученическата си любов Вероника. Първата му съпруга е дъщеря на светилото в неврохирургията д-р Кавраков - шеф на отделение в Благоевградската болница. Той е перфектен хирург и завиден перфекционист-темерут като завеждащ отделението. Единствената му слабост са жените. Пред “ШОУ” подчинената му д-р Емилия Друсанска преди време се оплака, че години наред Кавраков е потискал развитието й, защото не му пуснала. “Под любовния нож” на “д-р Казанова” обаче минали куп дами. Похожденията на тъста на Плевнелиев докарват съпругата му Милена Кавракова - бивша красавица и учителка по руски език, до психични отклонения. Накрая превъртяла окончателно след безспирните му женски завоевания, разказват техни комшии.

Най-пикантното от семейното, фамилно и лично задкулисие на Росен Плевнелиев има съвсем друг оттенък. Бъдещият държавник № 1 попада покрай първата си съпруга в плетеница от косвени родствени обвръзки, които би трябвало да бъдат заключени в секретен сейф още навремето в интерес на здравословното му политическо здраве. Майката на Вероника - Милена Кавракова, е рожба на брака между шофьора-герой на социалистическия труд от Правец Джановски и полусестрата на Емил Ганчев. Така най-възрастният жив потомък на славния възрожденски чорбаджийски род Ганчеви става вуйчо на майката на Вероника. По-късно Емил Ганчев представлява рода на сватбата на внучката си Мимето с брата на Митко Бербатов – Асен. По това време бащата на палавата Мима – Тони Ганчев, изкарва честно хляба си с второто си семейство в Испания. Вероника пък се оказва първа братовчедка с другия син на Емил - Иван Ганчев-Ганята - същият известен аферист, забъркан в трафик на крадени коли, наркотици, изработка и източване на пари с фалшиви кредитни карти и т.н., излежаващ в момента 20-годишна присъда в Уганда.

Най-голямата загадка на косвено сродения с аферисти и наркотрафиканти чрез първата си жена Росен Плевнелиев е, че регистрира първата си фирма в Благоевград - “Ирис интернешънъл”, с основна дейност строителство, в съдружие с Иван Тодоров. Фирмата не е построила една тоалетна или гараж в града, но пък опитват други екзотични дейности. Издават седмично вестниче в миниформат А4. На пъпа на първия етаж в местния ГУМ двамата съдружници чучват с благоволение отгоре будка, в която огромно пластмасово чудовище, мязащо на Буда, срещу заплащане

бълва астрологични прогнози през цепка в търбуха си

По въпроса за необяснимата любов и ортаклък между технократа Росен Плевнелиев и Иван Тодоров историята мълчи. Квалификацията на Тодоров е гъдулар, специализант на училището в село Широка лъка. Ортакът на бъдещия президент е от Северна България. Той се установява в Благоевград явно по линия на народния фолклор – Иван свири на гъдулката си в ансамбъл “Пирин”, под чиито медени звуци жена му, тъстът му и тъщата му тропат кръшни хора и народни танци.

В личен план с времето и двамата авери търпят семеен крах, ако гледаме патриархално на нещата. Кой знае защо, Росен и Вероника Плевнелиеви заживяват под наем, въпреки обширния апартамент на баща й - заможният д-р Кавраков. С времето става ясно, че съпругата не може да дари любимия си Росен с деца. За сметка на това, според комшиите, се оказва невероятна глезла. Една от екзотиките на махалата стават каскадите, при които бъдещият президент, с риск да се пребие, се катери по околните дървета, за да гони и сваля от клоните любимите палави котета на Вероника.

Някъде по това време идват правителствата на Луканов и неговата социална министърка Емилия Масларова се сеща за сина на бащиния си боен другар Асен Плевнелиев. Германия сключва временна спогодба с България за внос на строителни работници за изграждането на обекти в новата обединена държава, а Масларова получава правото да разпределя еднолично огромен брой гастарбайтери. Поръждясалите връзки на Росен Плевнелиев са задействани и фирмата му “Ирис интернешънъл” получава най-голямата квота - около 5000 строителни шерпи. Приказките от “1001 нощ”, според които ортакът му Тодоров продал колата си за първоначалния капитал от 15 000 марки, за да “закупят” 25 работници и да наемат стар раздрънкан автобус до Германия, след което, докато “проходят”, спали половин година на паркинг в колата си (незнайно чия) е

съчинение за наивници

Впрочем според лична информация на автора, към момента на заминаването чисто новото огромно “Пежо” на Тодоров бе “откраднато” със или без кавички от двора на кооперацията, в която гъдуларят закупи на безценица обявен на търг апартамент на пишман-бизнесмен и преживя загубата кой знае защо не особено тежко.

Явно немският бизнесклимат повече понася на технократа Плевнелиев, преквалифицирал се от елетрончик в строител, защото той остава цели осем години в Германия. Дори придобива статут на съдружник в немския гигант-инвеститор в строителния бизнес, докато съдружникът му Тодоров не издържа и се връща, опитвайки се също да развие строителен бизнес, но вече на родна почва. Към днешна дата, вместо строител Иван Тодоров става собственик на винарската “Изба Тодорофф” в Пловдив. И понеже няма нищо случайно на този свят, и тук мъждука друга стара връзка. Ортаците Плевнелиев и Тодоров навремето са твърде близки със секретаря на Общината в Благоевград Илиян Попов, който след това става депутат при Костовото управление. И отново, неясно защо, издигнатият лично от Командира народен избраник се присламчва към кръга “Агнешки главички” на отцепилия се от синята парламентарна група разградски депутат Никола Николов, чийто пък основен бизнес са именно винарските изби и производството на всякакъв вид алкохол. Види се, старият ортаклък ръжда не хваща и странната раздяла между двамата неразделни съдружници е само привидна, защото

гъдуларят Иван Тодоров фигурира в плетеницата на президента от офшорни и свързаните с тях всякакви други фирми и посредници

с прозападняшкото си име Иван Тодорофф, ако се вярва на журналистическите проучвания на колегите.

По всичко личи, че Росен Плевнелиев показва завидни качества пред германските си колеги и се издига високо в йерархията на гиганта “Линднер”, който му поверява с изключителни правомощия изграждането на най-големия частен инвестиционен проект в България – Бизнес парка “София” в “Младост” 4. На родна почва бъдещият строителен министър също впечатлява и респектира с размах, упоритост и организационни качества. В онези смутни времена Росен Плевнелиев се заема да изкупува парцели парче по парче от частни собственици и пустеещи общински терени. Алчни общинари обаче го рекетират за милиони, а мутрите от своя страна плашат собствениците на земи да не продават нищо на човека на “Линднер”, докато не получат от него своя пай от баницата. В един момент строежът напълно замира. Край дълбоките изкопи бездействат огромни машини. Дори могъщият консорциум е на път да се откаже от българския си проект. Но не и Росен Плевнелиев. Нито корумпираните общинари, нито алчните мутри получават нещо, но, незнайно как, строежът отново тръгва и проектът финишира като по вода. Този път плъзва мълвата, че в пълна безизходица Плевнелиев прибягва до услугите на Маджо, който решава проблемите му и с едните, и с другите. Естествено, човек като него не дава нищо даром.

Колкото до развода на Росен Плевнелиев с първата му любов Вероника, тук се преплитат както комерсиални мотиви, така и чисто човешки сантименти. Официалната версия е, че той е настъпил след дългогодишната раздяла, докато Росен е в Германия.

Това също не е съвсем вярно

Информацията на “ШОУ” е, че Вероника заминава заедно с мъжа си за Германия от самото начало. Майка й Милена Кавракова, междувременно попревъртяла от изневерите на мъжа си, често е споделяла пред приятелки какви хубави колетчета е изпратила на зетя и дъщеря си в Германия. Вярно, че Вероника се връща от време навреме след поредния семеен скандал на немска земя, според слуховете, но всъщност истинската причина за развода е друга. Това е фактът, че Вероника така и не успява да роди деца на съпруга си. За сметка на това заместилата я в брачното ложе Юлияна дарява бъдещия президент с цели три рожби. На всичко отгоре втората му съпруга се оказва връзката на още неизвестния Росен с кръга “Капитал” чрез приятелството си с Галя Прокопиева. Зад тази смяна се крие и една от последните загадки около Плевнелиев. Първата и втората му жена на практика се оказват негови съдружници. Юлияна фигурира в плетеницата с Малтийските офшорки, наред с Огнян Донев, Иво Прокопиев, Цветелина Бориславова, Иван Тодорофф и т.н. Вероника пък се подвизава в Кипърската схема. В крайна сметка цялата бъркотия намирисва на нещо като “Сватбите на Йоан-Асен ІІ”. Само че на живо.


Славей КОСТАДИНОВ