Историята на една българска майка за часове се нареди сред най-споделяните и доказа, че духът на българина все още е жив и сме готови да откликваме на молбите за помощ. Тази майка е в силно затруднение, защото отглежда детенцето си сама, а то е болно и тя не знае вече откъде да намери пари. Тя е честна, не краде, не мами и все пак е на дъното.

Ето и изплаканата й от болка история:

"Здравейте! Пише ви една майка в силно затруднено положение! Моля да не бъда разбрана погрешно,както и за вашето разбиране и съдействие!
Аз спадам /по стечение на обстоятелствата../ в групата на така наречените САМОТНИ майки,справящи се къде успешно,къде не толкова,но все пак с късмет и Божията воля…. успях да отгледам и възпитам големия си син и донякъде малкия… За съжаление не можах да създам покрив над главите ни, живеем по квартири, а и шансът за такъв е почти нула! До тук добре,предполагам хиляди жени имат подобна съдба, стандарт или начин на живот за съжаление отново! Всичко си вървеше някак нормално или горе – долу, до момента, в който на малкия ми син, два дена преди да стъпи за ПЪРВИ ПЪТ в училище,на 13.09.2017г. му поставиха диагноза „Т- клетъчна остра лимфобластна левкемия”!!! И всичко приключи!Или по-точно започна! Няма да описвам шока от първоначално изречената и потвърдена диагноза, която както всички знаем е най-коварната болест за всички, да не говорим за едно детенце, което пропусна и никога няма да има шанса да отиде на първия си учебен ден! Детенце, което дори и да бъде излекувано, няма да има шанса за нормално детство с игри и приятели навън… и което трябва да бъде гледано по специален начин и при специални условия… поне до навършване на 12 години! А беше щастливо дете!Едно хубаво, умно, интелигентно и обичано дете, което НЯКОЙ или НЕЩО е решил да накаже….ЗАЩО? ЗАЩО ДЕЦАТА питам аз,какво са виновни те? Ако някой нещо е съгрешил, то това са техните родители! Тези невинни детски очички, без миглички в момента, в които се вижда умората от тежките химии, които наливат във вените, вместо радостта от първата шестичка или играта с приятели на детско парти.. 

Тази малка гола главичка, за която най-важната информация в момента е броя на левкоцитите и градусите на термометъра… и най-положителната емоция е влизането на любимия доктор или любимата сестра! ЗАЩО?!?!?

Мили хора,съжалявам ако съм предизвикала отрицателни емоции,тъга или сълза у някои от вас! Това е моята история! И така… от близо четири месеца се лекуваме в детската онкохематологична клиника в гр. Пловдив и имаме може би още около половин година клинично лечение, после живот и здраве следва поддържаща терапия около година – две с непрекъснато наблюдение поради опасността от рецидиви,което наблюдение продължава до пет години след лечението и чак след това ЧОВЕЧЕТО,което междувременно е станало ЧОВЕК се счита за излекуван! За съжаление, както в момента,така и в близките поне две години аз не работя и няма да мога да правя това, тъй-като заболяването на детето изисква придружител и непрекъснати грижи! Това автоматично означава,че сме обречени! Няма да разяснявам на никой от вас колко струва месечната издръжка на едно дете, дори и здраво…., а на две!? Големият ми син, за който споменах по горе ще има абитуриентски бал тази година, на който евентуално няма да може да отиде…. да не говорим ,че в момента съществува НЯКАК СИ САМ! Това е..! Искрено се надявам,СЪЖАЛЯВАМ че се налага и БЛАГОДАРЯ предварително на всички вас,които проявят разбиране! И нека както казват повечето от нас ДОБРОТО ДА СЕ ВЪРНЕ! Нека ГОСПОД да помага! НЕКА!"

"Уточнявам, че няма определена сума, която трябва да се събере, тя просто има нужда от подкрепа и то голяма. Уточнявам също така, че последните месеци опита всичко, за да се справи сама, но уви", пише жената, публикувала писмото на майката във Фейсбук.

Ако нейната история ви е трогнала, ето как може да помогнете:

Първа Инвестиционна Банка 
IBAN BG43FINV91501004355976 BIG FINVBGSF
Жени Николова Николова 
PayPal: [email protected]