Диана Дафова е изпълнител и автор с интернационална популярност, а в последно време се изявява и като продуцент на авторски спектакли. Често я наричат ”духовният глас на България” заради дълбоките послания, които влага в музиката и изпълненията си. Носител е на престижни международни награди и отличия. Последният й глобален авторски проект ”Един свят в хармония” беше благословен лично от папа Франциск в края на миналата година, а наскоро президентът Румен Радев й изпрати поздравително писмо по случай рождения й ден : ”Успехите, които постигате като изпълнител и като личност, ангажирана със значими хуманитарни инициативи, Ви извоюваха международен авторитет и признание.”
- Кое е връхното ви представяне досега на сцена? С какво доминира над  останалите ви изяви през годините?
- Приемам всяка моя изява пред публика като специална, независимо от мястото и аудиторията. Като отличаващо  ще посоча представянето на авторския ми спектакъл ”Един свят в песен” в залата на Голдън Нагет, Лас Вегас (позната като залата на Франк Синатра). Собствениците на залата ми предоставиха ексклузивно гримьорната на Франк Синатра, която е музей и в нея се съхраняват негови вещи.Това беше голям жест, който силно ме развълнува.
Спектакълът беше заснет от американска телевизия и видеозаписът получи престижната награда ”Златно Реми” за най-добър концерт на живо в международния  едноименен фестивал в САЩ. Конкуренцията беше между 4400 участници от 33 страни. 

- Кои от получените отличия у нас, в Щатите и по света, цените най-много?
- Отново ще кажа, че ценя всички отличия, защото всяко от тях е свързано с неповторим  момент от професионалното ми развитие, както и с много спомени и срещи. Това, което винаги ще ме съпътства като емблема, е изборът на моята песен ”Аадия”(Космос, Вселена) от НАСА за трансмисия в Космоса със совалката „Колумбия” и моето лично присъствие на изстрелването й в Кейп Канаверъл, Флорида. 
Живях 8 години в САЩ и получих  официално  Прокламация № 470 от Сената на Тексас, която започва с думите „за изключителни постижения в областта на музиката и като посланик за мир в световен мащаб...”.
Американската армия ми връчи 5 медала за отличие след концерта ми в Косово по време на войната там. 
Наградите ми „Златен феномен”, „Златното перо”, златен медал „60 години ООН” за дейностите ми като посланик на добра воля и много други ценя не по-малко. Разбира се, десетките награди от международни фестивали и конкурси са в офиса ми и ми напомнят за пътя, по който вървя.
Кореспонденцията ми с папа свети Йоан-Павел II и личната ми среща във Ватикана с папа Франциск миналата година приемам за знаменателни в живота си. 

- Ще се ориентирате ли за постоянно към авторските спектакли, след „Един свят в хармония”, който се оказа  абсолютен успех  на сцените, където бе представен? 
-Аз вече съм се ориентирала. „Един свят в хармония” е третият ми авторски спектакъл от този вид. В него участват балет „Арабеск”, народни и оперни певци, музиканти, подготвена е специална мултимедия. Моите изяви през последните години са свързани предимно с авторски концепции, които характеризират личностното ми и професионално развитие и интереси в широка палитра от идеи и разностранни проекти. Музиката ми носи дълбоки духовни послания за  толерантност, любов, красота, обединение на света и има силен енергиен заряд, който е с научно доказано лечебен ефект. Във връзка с това бяха направени тестове от специалисти, а резултатите  документирани в официални сертификати.
Пея на 16 езика, тектовете и аранжиментите са внимателно конструирани. Спектакълът и композициите ми са част от глобален проект със същото мото, който ще разпространява посланието и апелира за позитивни промени  в различни аспекти на живота.  Глобалният проект беше лично благословен от папа Франциск.

- Кое ваше качество смятате за най-важно в постигане на хармония в семейството ви? 
- За това са нужни много качества. Да бъдеш любящ и щедър в отношенията си, подкрепящ и разбиращ към близките си. С годините се уча на повече търпение и  приемане на различията.

- След 25 години семеен живот с Майкъл, смятате  ли, че именно неговата поява в живота ви направи възможно да гледате  на света от една по-широка перспектива, а също и да можете  чрез друг бизнес да финансирате авторските си проекти-спектакли?  Знае се, че у нас не можеш да спечелиш от  професията си и от участия тук и там.
- За всичките тези години със съпруга ми  Майкъл изградихме успешно партньорство, но не смятам, че той е причината за моя светоглед и начин на поведение. Силната ми индивидуалност и търсещ дух изграждат моята личност и подход в живота.  В много отношения аз съм повлияла върху неговите разбирания и стремежи. Имаме общи проекти, за които работим в единомислие, защото споделяме интересите и вкусовете си.
Въпросът с финансиране на изкуството в България е много сложен и това често ме затормозява. В тези случаи помага моята упоритост и постоянство в започнатото.  В нашата страна дори е нужен  ”градивен инат”, за да реализираш проекти. 
Аз не съм „галеница” на съдбата в никакъв случай и постигам успехите си с много труд, търпение, влагайки сериозни лични финанси. Стойностното изкуство не носи печалби в България, то изисква жертви. За сметка на това носи силно удовлетворение и  искрена любов и уважение от хората, а те с пари не се купуват. Въпрос на личен избор и приоритети.

- Кои са ваши съмишленици в България?
- Оказа се, че не са малко съмишлениците. В България все още има много хора с духовни и интелектуални интереси, хора, които ценят нашето културно и  историческо наследство и традиция и все повече се обръщат към тях, търсейки корена си. Броят на тези хора се увеличава, защото те имат нужда от смисъл и принадлежност, които обществото и държавата  не им дава.
В бъдеще България ще бъде световно духовно средище и аз вярвам в това. 

- Кои са качествата според вас, които  младите хора трябва да развиват у себе си във връзката между мъжа и жената?
- Младите хора трябва да развиват своята индивидуалност и намирайки партньор да не се индентифицират с него, а да бъдат самостоятелни личности, които уважават себе си като предпоставка да бъдат уважавани и от другите. Липсата на търпение е характерна за младостта, но това се учи с времето. 

- Кои са недостатъците на българския характер? И кои са качествата? Същите ли плюсове и минуси имат българите, които са в чужбина? Според вас има ли български диаспори, както са при поляци, руснаци, евреи, чехи… 
- Всички  знаем добре какви са недостатъците на българския характер, но няма старание за промяна в тази посока. Завистта, злобата и агресията са  негативни  черти на човешкия характер, които съществуват навсякъде, но тук са особено изразени и това спъва развитието на обществото,  защото хората отдават енергия да си пречат.  Българите трудно работят в екип, затова навсякъде има разединение. Чувството за отговорност и обществено съзнание почти липсва, а за сметка на това съществува убеждението за безнаказаност и от там липса на вяра в справедливостта.
От моя личен опит знам, че същите тези прояви са налице и при българите, живеещи отдавна в чужбина. Другите диаспори са много по-единни и поддържащи се.

Интервю на Савка ЧОЛАКОВА