- Обичам те! - Обичам те! - Това са последните думи, които са си казали Пепа Николова и дъщеря й Алекс. Миг по-късно майката вече летяла към някоя друга по-слънчева и добра планета, а съсипаното от мъка момиче разбрало, че в душата й ще остане празнина, която никой и никога няма да може да запълни. Ракът свърши коварното си дело на 22 септември преди дванадесет години. Преди това може би е имало лекарска грешка, със сигурност съпроводена от дълга упорита борба с тежката болест, и надежда, че злото ще бъде победено. Пепа не доживя шестдесет години, но и тези, в които бе на белия свят, се оказаха достатъчни, за да остане завинаги в спомените на много хора. Тя беше необуздана, някои я смятаха за луда, не мереше приказките, въпреки че твърде често губеше от това, талантът й се изливаше като водопад и в киното, и в театъра. Не беше от хората, които могат да укротяват емоциите си. И това й пречеше. На раздяла, когато духът й може би е витаел из траурната зала, Стефан Данаилов я нарече „летяща комета”. „Дошла в киното и театъра като от небето. Едно момиче от Харманли, усмихната, ни направи луди.” Говореха за нея като за българската Жулиета Мазина. Пепа бе чудо, казва големият актьор.

Наричат Пепа Николова самороден талант. Може би защото в чантата й няма диплома за завършен висш институт за театрално изкуство. Но тя още от дете знае, че животът й ще мине на сцената. Знаят го комшиите и родата в най-крайната харманлийска махала, където изнася първите си концерти и спектакли.

Мечтата й е да пее. Явява се на конкурс в Школата за поппевци за радиото и телевизията. Но преди да грабне мечтания микрофон, на пътя й застава корифеят Вили Цанков. Така от нищото Пепа се качва направо на сцената на престижния Народен театър на младежта. В същата 1965 година я забелязва и още един добър гений Петър Слабаков. Той я препоръчва на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков за филма им „Понеделник сутрин”. Там тя е Тони, своенравно момиче, на което тогавашното общество гледа с лошо око. Такива обикновено не ги показват на екрана. Така и става. Филмът е забранен. След години по този повод дъщеря й Алекс Сърчаджиева казва: Когато се снима в „Понеделник сутрин”, майка ми е на осемнадесет години и прави страхотна роля. Но със забраната на филма, както тя самата казваше, й отрязват крилата. Иначе съдбата й би била съвсем друга. 

Пепа никога повече не си е позволила да говори за това. Признанието идва през 1989 година, когато Съюзът на филмовите дейци й отрежда наградата за главна женска роля точно за филма „Понеделник сутрин”, заснет 23 години преди това.

През 1969 година само за една нощ Пепа Николова става не само звезда, всенароден любимец, но и циганите я обявяват едва ли не за своя богиня. В култовия сериал „На всеки километър", заради който улиците на България опустяваха и милиони заставаха пред телевизорите, тя е Джалма, красивата влюбена циганка, пожертвала живота си за бате Серго. 


С галантния Стефан Данаилов

Последният филм, в който Пепа Николова се снима, е „Валсове и танга от село Бела вода”, където е готвачка. Той излиза на екран година след смъртта й.

Днес дъщерята на Николова, рожба на драматичната й любов с Йосиф Сърчаджиев, следва пътя на майка си. Алекс е талантлива актриса, успешна телевизионна водеща. В момента е едно от лицата на предаването „Биг брадър”, играе в театъра и киното.

Съдбата обаче не й позволи да излезе на една сцена с майка си. А това трябвало да се случи в пиесата „Боряна”. Оставали броени дни, изпълнени с вълнение за Пепа и страх за дъщерята. Тогава се намесила смъртта.

Може би е странно, но въпреки че още двегодишна Александра дебютирала в киното във филма „Мечтатели”, където е дъщерята на Димитър Благоев, и въпреки че после доста пъти е заставала пред камерата, майка й не давала и дума да се продума да става актриса. Когато обсъждали бъдещата й професия, тя била категорична: право. От теб би станал чудесен юрист, разсъждавала майката. Дъщеря й пък предпочитала международните отношения. Накрая дошло най-неочакваното решение: НАТФИЗ. Майката посрещнала много хладно, даже враждебно идеята. Казала само: „Оправяй се”. И въобще не си мръднала пръста да й помогне. Добрият ангел в случая се оказал съседът й и голям актьор Руси Чанев. Той се заел с подготовката й. На всички молби от страна на дъщерята за съдействие Пепа продължавала да отговаря с: „Не. Не. Не”. Но признала, че в деня на изпита много, макар и тайно, се вълнувала. 

Александра Сърчаджиева била приета в Театралната академия от първи път. Добре, че стана така, казва, защото втори път не бих кандидатствала. Още в трети курс тя била поканена да играе на сцената на Театъра на армията в култовата постановка „Ножица трепач”. След първите репетиции не била на себе си. Не знаела на кой свят е. Дебютът й бил повече от успешен. Майка й също била в салона. И това повишавало вълнението. Подробен анализ на изпълнението след премиерата нямало. Пепа се задоволила с краткото: „Браво!”. Алекс е назначена в Театъра на армията дни преди животът на майка й да угасне. 

Пепа си тръгна от този свят може би огорчена, наранена, но получила и много аплаузи. Публиката истински я обичаше. Тя първа се реши да застане пред телевизионните зрители по пижама, в едно любимо за мнозина предаване. Не успя обаче да реализира една от големите си мечти: Да играе в италиански филми. Тя добре знаеше езика, а и нали я наричат българската Жулиета Мазина. Като любимата жена на Фелини. Затова толкова много искаше.

Исак ГОЗЕС