Ексдепутатът Павел Чернев изигра ролята на наркодилъра Мето Щангата в сериала “Под прикритие”. Той дебютира в киното с ролята на Батката във филма “Мисия Лондон”, за което му ходатайства самият български “посланик” на Острова... Юлиян Вергов - негов приятел от детските години. Предстои да излязат още два филма с негово участие, заснети през лятото. “В Досието “Петров” играя бандит и удушавам един прогресивен журналист. Другият е документален и се казва “И балът продължава”. В него играя себе си. Един от епизодите е следният: Возим се с един приятел с колата из София и снимаме. И вместо да си говорим: “Ей, помниш ли тук как се веселихме, там кого срещнахме и колко приятно изкарахме!”, ние на всеки ъгъл почти връщаме лентата: “Тук убиха този, там убиха онзи!”.
Това е филм за ужасния български преход...”, разказва пред репортер на "ШОУ" Чернев. Актьорът, адвокат и бивш атакист, споделя още сензационно: “Бяхме приятели с Наско Комшев и с Крушата, голямо беше изкушението да стана “мутра!”.

- Павка, как влезе в култовия сериал “Под прикритие”?
- След “Мисия Лондон” на мен ми се играеше, та ми се плачеше! Веднъж Митовски ми вика: “Павка, ти изигра Батката - това е огромен образ! Сега няма да те харчим за посредствени гангстери - ти си страхотен чешит и трябва нещо готино да ти измислим!”. Един ден мой приятел, който страхотно искаше да се снима в “Под прикритие”, ме помоли да го заведа на кастинг. Но той не знаеше как се прави и аз застанах пред камерата и започнах да чета текст. И той чете нещо и си тръгнахме. Вечерта ми звънят от екипа: “Моля те, утре можеш ли да дойдеш?”. Човекът, който трябвало да играе Мето Щангата, се отказал, всички били на нокти, но видели моя материал от кастинга и казали: “Това е Мето Щангата!”.

- С кого се сближи на снимките?
- Първо със Захари /Бахаров – б. а./ се скарахме, но след това се сприятелихме. Има си характер, поразговаряхме, но той е страхотно момче! По време на втория сезон идваше на снимки адски уморен, защото му се беше родило дете. Бебето през нощта плаче, играе в театъра, снима... Как му издържа сърцето на това момче - шапка му свалям! Беше ми невероятно мило да се видя след толкова години с Мишо Билалов, с когото съм учил година и половина в НГДЕК /Класическата гимназия – б. а./. С Мъро /Мариан Вълев – б. а./, който играе Росен Куката се гледахме с бялото на очите, но накрая си допаднахме.

Един път ми завъртя страхотен жмел или “санже” на цигански! Навремето, когато се обменяха долари и марки на “Магурата”, се правеха такива измами с пачки банкноти. Говорим си и той вика: “Я гледай сега как става работата!”. Всичко както си се прави - едно към едно! Супер професионално! “Санже” е следното: Върху портфейл слагам едната пачка сгъната, другата е отзад и не се вижда. И казвам: “Ето ти парите, преброй си ги!”. Ти ги вземаш, броиш ги и викаш: “Абе, с 25 са по-малко!”. “Не може да са по-малко! Чакай, чакай, ето ти още 25!” - и ги защипвам с едно ластиче. Докато ги защипвам, подбутвам отдолу другата пачка... В този момент трябва да има интервент, който да те попита нещо, за да те разсее. През това време аз сменям пачката с другата, “санжето”, в която има много хартия и една банкнота! И - хайде бързо, че идват куките!

Мъро е приятел с Любо Чука! И аз съм приятел с него! Познавам го като страхотен спортист! Надявам се някога да участваме заедно в някой филм... Страхотен е! И аз съм бил ММА-боец, то сега стана модерно така да се казва! Навремето, през 90-те години, експериментирахме, как ли не се налагахме! Това си беше някакъв вид ММА –

пердашехме се най-безпощадно!

Имаше една стаичка в “Спартак” – редовно там се заключвахме и се маризехме!

- Мето Щангата го убиха в по-миналия епизод...
- Като гледах сцената – едно към едно! Много добре съм го изиграл!
Зарядът си те удря отзад и ти го правиш! Но специално в “Под прикритие” ефектаджиите са много добри. В “Мисия Лондон” тези по специалните ефекти бяха англичани и такъв заряд ми бяха сложили на гърба, че после два дена бях червен. Жоро Стайков ми разказа, че като снимали някакъв партизански филм навремето, трябвало да ги разстрелят с картечница. Така ги заредили, че все едно ги разстреляли наистина...

- Да те върна към “Мисия Лондон”. Юлиан Вергов ли те кани за ролята на Батката? Вие двамата сте израснали заедно в “Лозенец”...
- Юли Вергов беше хулиган от малък като мене! И, естествено - иначе как ще сме приятели! И понеже е русоляв такъв, любимият му номер беше да се прави на германец. Много народ лъжехме – разбивахме ги. До ден-днешен си остана при нас навикът, като сме заедно, да си говорим български с немски окончания. Примерно аз не бях Павел, а Павхен, а неговото име беше Волфкурт. Особено като имаше хубави девойки, така започвахме превземанията. Аз, като по авторитетен като физика, се явявам някъде и небрежно питам: ”Абе къде е тоя швабата, бе?”. А моите хора ми отговарят: “Ето го, бе, там зад ъгъла пие кафе!”. И започваме един “шенкел, шинкел, швингел гесморц”-език... Но на 2-3 пъти попадахме на възпитанички на немската гимназия и те ни разкриваха.../смях/

Вергов го изгониха от разни училища и накрая завърши Трета сменна, вечерна, а аз пък завърших 21-ва пролетарска гимназия – горе-долу същото. Като го бяха изключили, работеше като сценичен работник и оттам му влезе театралният бацил в кръвта! След като завърши актьорско майсторство, ни покани приятелите от махалата на дебютното си представление. Ние чакаме да се появи – тук - Юли, там - Юли, а той играе през цялото време... мъртвецът в един ковчег!
Много хубава душа, много слънчев човек е Юлиан, но

много го наудря и него животът, и умората, и завистниците...

- Винаги ли си бил толкова скандално едър, та все те вземат за ролите на мутри и биячи?
- До 30-ата си година бях съвсем друг. На 10 юли 2003 г., на рождения ми ден, ми се случиха две големи нещастия - оттогава не го празнувам. Майка ми се прибра вкъщи и каза, че баща ми е починал! Направих една стъпка и ме отсече тройна дискова херния! Така беше пробила, че почти беше разкъсала нерва! Стресът ме повали! Оперираха ме по спешност и възстановяването беше много трудно. Една година бях обездвижен, на легло! Тогава наддадох много килограми, започнах да качвам кръвно. Тъпчеха ме с едно отвратително германско лекарство, което после го спряха – много хора умряха от него от инфаркти, от инсулти! А аз пък се боря с тези килограми до ден-днешен.

Баща ми беше кумир за мен! Бай Михал, беше ветеринарен лекар...

- Ти познаваш ли някои от по-известните от ъндърграунда от онова време?
- Големите ги познавам от спорта, естествено! Докато са били в спорта, сме били приятели. С Наско Комшев, да речем, който много рано си отиде, с Крушата, който имаше талант в борбата...

- Не са ли ти предлагали да се включиш в престъпния бизнес?
- О, предлагаха, много искаха да се включа! Аз имах и физиката, тренирах джудо и въобще... На 21-22 години като си - голямо е изкушението! Но аз съм благодарен на майка ми и баща ми – няма ги и двамата вече – те ми бяха моралните котви. Как щях да ги гледам тези хора в очите -

те за това ли са ме отгледали?!

Малцина бяхме от спортистите тези, които устояхме! А ми се присмиваха, че не искам да участвам... Минаха няколко години – и повечето от тях вече ги нямаше. Винаги съм им казвал: “Момчета, захващате се със занаят, в който се умира с обувки!..” А те: “Ние сме велики, ние сме неразрушими!”... По онова време момичетата харесваха много мутрите. Всички мадами се захласваха по Васко Илиев, той беше хубавец!

- А бил ли си телохранител на някого?
- За един кратък период помагах по концертите на Денис Ризов, Амебата и Фънки – “София мюзик ентърпрайсиз”. Отговаряхме да не се хвърлят феновете да вилнеят на сцената. Някой фен, ако го изхвърлят към теб, ти го връщаш обратно - и те даже доволни! /смях/

Амебата по едно време беше решил, че много пари харчи по ресторанти и започна да си носи храна за обед от къщи! Редовно му изяждах всичко и, горкият, много страдаше, докато не започна да си заключва чекмеджето! Те тогава още бяха гаджета с бъдещата си съпруга и ние с Фънки създадохме “Комитет за спасението на Амебата”, за да ги разделим! Разлепвахме разни лозунги из офиса срещу нея, измисляхме й прякори /смях/. Тогава се опитвах малко да свиря на баскитара. Една вечер съм му докопал китарата и се опитвам нещо да стържа. Фънки влиза и започва да беснее: “Ау, това е еди-каква си китара, как може ти да я пипаш с твойте лапи!”. И ми вика: “Твърде си бездарен, за да те науча!”. Аз обаче му отговорих подобаващо: “От посредствен селски “бийтълс” не приемам уроци!”. Това беше през 1990-те, докато учех в университета. После те си наеха професионални охрани...

- Ти си и адвокат. Легенди се носят, че заради “престъпната” ти външност непознати в съда са те бъркали с клиентите ти?...
- Имаше доста весели инциденти! Един път съм по пуловер и дънки, следователката ме пуснала да чета дело в кабинета си, защото съм адвокат по него. Седя си аз и прелиствам. В това време влиза съкабинетникът на следователката, който не ме познава, и вика: “Добър ден!”. Гледа ме въпросително. “Вие сега, какво, тука - дело четете?!”. Аз: “Чета!”. А той: “Ама, тя, Мария ви го даде?! Ама вие по делото сте обвиняем?”, пелтечи той. Изхилвам се и го успокоявам: “Не, не, аз съм адвокат Чернев!”. На човека много му стана неловко и се извини хиляди пъти, чак кафе отиде да купи...

И други случаи съм имал. Един път с известен софийски, хайде да не е мутра – хулиган, пич голям, отиваме по работа в следствието на ул. “Майор Векилски”. На портала ни разглеждат внимателно - и аз, и той костюмирани... На него му казват: “Адвокатската карта, моля!”. А на мен: “Вие си дайте личните документи!”. Решиха, че той е адвокатът, а аз съм клиентът му...

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА