На 24 май се навършиха 142 години от смъртта на Георги Бенковски. По стар стил датата е 12 май 1876 – на следващия ден след празника на светите братя Кирил и Методий.
 
Водачът на Априлското въстание в Четвърти революционен окръг е роден под името Гаврил Груев Хлътев в Копривщица. След дълги странствания и приключения из цялата Османска империя през 1875 година той попада сред българската емиграция в Букурещ, която организира въстание в Българско.
 
Със своя ярък характер, решителност, самоувереност и харизма той бързо се налага като главен апостол в Пловдивски (Панагюрски) окръг, където първоначално за водач е определен Панайот Волов. Във времето на бунта неотлъчно до него върви помощник-апостолът Захари Стоянов, който след това ще напише безценните „Записки по българските въстания“ – неповторим и великолепен разказ за драматичните събития от 1876 година.
 
След сърцераздирателния момент, в който Бенковски наблюдава от върха на планината горящото Панагюрище и всички разбират, че въстанието е потъпкано, Хвърковатата чета се разпада. Бенковски, заедно със свои другари, потеглят към Стара планина с надеждата да успеят да се спасят в Румъния.
 
В последните дни от живота на войводата групичката се е свила до 4 души – Бенковски, Захари Стоянов, отец Кирил Слепов и чужденеца Стефо Далматинеца. Прегладнели и премръзнали, в Tетевенския Балкан те попадат на овчари. Един от тях, на име Нею, ги води до друг – известният дядо Вълю, който изиграва черна роля в убийството на войводата.
 
Докато групата се укрива в колиба в Балкана, Вълю започва да изпълнява коварния план на турците, преследващи бунтовници из планината. Шайката е предвождана от хаджи Люзгяр бей. По заръка на турците, Вълю настоява групата да не бърза тръгва, лъже ги, че в Троян е избухнало въстание и най-накрая ги прекарва по точно определен маршрут, където на пусия дебнат турците.
 
Над река Костина до село Рибарица турците набързо стъкмяват мост, откъдето да преминат бунтовниците. Само Захари Стоянов се усъмнява в цяла работа, но когато си отваря устата да възрази, вече е късно.
 
„ Ти трябва да знаеш, че не се намираме на пловдивския мост върху Марица, но в Тетевенския балкан на река Костиня - отговори Бенковски, като се и обърна наназад. Това бе сбогом от негова страна... Тия са последните негови думи!...
 
Свършил-несвършил той последната си дума, бачо Вълю, нашият благодетел, преданият дядо Вълю, когото наричахме баща, гледам, че пълзи по земята, като четвероножно животно, и отиде да се затули зад едно паднало на земята дърво“, пише Захари Стоянов.
 
Естествено, всички дула на пушките са насочени към Бенковски, защото дружината много добре е знаела кой е той. Затова от цялата група всъщност загива само той. Главата му е отсечена и разнасяна за назидание по целия път от Тетевен до София.
 
Години по-късно Захари Стоянов се връща на мястото. Оказало се, че дядо Вълю бил назначен за пазач на мостовете в Рибарица. Тъкмо около кървавото мостче приятелите на Захари Стоянов започнали да разпитват стареца за събитията от 1876 година. Без да разпознае оцелелия бунтовник, бившият овчар започнал нервно да разказва, усещайки, че неговата роля в трагичното събитие ще бъде разкрита.
 
Най-накрая Захари Стоянов му разкрил кой е и, след като изслушал неговия разказ, му простил. Писателят осъзнавал, че „такива били времената“, че овчарят едва ли разбирал цялата ситуация, бил уплашен и объркан. Накарали го да се помоли „на Георги“ да му прости.
 
„ Георги, прости ме, чедо! Съгреших! Моли се богу за моята черна душа - говореше той и следваше да целува кръста и прави поклони.
 
Подир всичко това старецът стъпи вече съвсем на друга почва. Той не трепереше и не се боеше вече, като че да бе излязъл сам Георги от гроба и му каже, че го прощава.
 
- Десят години време аз съм бил изгубен човек, никому нищо не бях казал, сън не можех да спя - следваше да говори той. - Сега ми олекна вече, като че се изповядах и причастих. Бийте ме, колете ме, все едно ми хваща вече!“, пише Захари Стоянов.
 
Дядо Вълю със собствените си ръце издялва първия кръст, който обозначава мястото край реката, където загива водачът на Априлското въстание. /БЛИЦ