Емил Хаджиев е роден на 2 април 1962 г. в Пловдив. Още щом проплаква, става известен. Според статистиката той е 8-милионният българин. Радостта в семейството е голяма, защото родителите му Василка и Кирил Хаджиеви дълги години нямали деца. Всички медии тогава дни наред снимат и разказват за известното бебе.
Лично ръководителят на СССР Никита Хрушчов изпраща телеграма, в която поздравява България и семейство Хаджиеви за 8-милионния гражданин. Социалистически дарове от държавата, като апартамент или съветски автомобил, родителите на Емил Хаджиев не получават. Подаръкът е колело тип триколка, а синът им е обявен за почетен гражданин на Пловдив. Днес Емил Хаджиев е адвокат. Преди 20 години се зарича да не се появява по медии, обиден от невярна информация, написана за него. В навечерието на 55-годишния си юбилей той наруши обещанието си.

“Родителите ми не са ме оставяли да се чувствам по-изключителен от другите. Само дето медийният интерес беше по-голям към мен. Преди 20 години спрях да давам интервюта. Бяха написали, че избрали точно мен за 8-милионния българин, тъй като майка ми е учителка, а баща ми - военен. И че като почетен гражданин на Пловдив съм си уредил близките и роднините с апартаменти и коли. Всичко това е една голяма лъжа.

Майка ми и баща ми дълги години не са имали деца

Роден съм в 3,15 часа на 2 април. Между 6,30 и 7,00 часа става ясно, че съм 8-милионният гражданин на България. Веднага влизат журналисти при майка и започват да снимат. Тя ми е разказвала, че раждането било много тежко, а после дни наред е подложена и на медиен шум. Подарили са ми колело, но доколкото знам, не от държавата, а от някакъв вестник. В архива си пазя една телеграма от Никита Хрушчов. Когато съм се родил, е поздравил България и моите родители. Даже с приятели сега се смеем, че нито съм го виждал, нито съм го чувал, но имам специална телеграма от него. А Тодор Живков не съм го виждал, нито е проявявал някакъв интерес към мен”.

Израснал в Кючук Париж. Майка му беше начална учителка, а баща му - военен,

починал рано, когато Емил бил в 7-и клас. С по-малката си сестра имали щастливо детство. Майката била изключително строга към двамата. Завършил училище “Райчо Кирков”, след това изкарал техникум със специалност “Отопление и климатична инсталация”. Обичал най-много физическото възпитание. Любим предмет му била и историята. После го викнали в казармата. Бил писан за граничар, но поради една заповед, която гласеше, че момчетата, чиито бащи са починали, трябва да бъдат по-близко до семейството си, го изпратили в поделение на Командния корпус на ВВС. Изкарал и шофьорска школа в Първомай за професионалисти. Започнал работа в полицията, а междувременно завършва задочно право. 13 години работи във Второ районно - от шофьор на патрулна кола до оперативен районен инспектор. Две години като следовател, от 1999 г. е адвокат. 

Занимава се предимно с наказателни и административни дела

Случаите от полицейската си практика, които няма да забрави, са много. Убийци са залавяли, стреляли са по тях, събирали са трупове по линиите. Крадени коли са гонили, пияни шофьори са преследвали. 

“Няма да забравя едно от най-фрапиращите убийства в Пловдив преди 30-ина години. Мъж с психически проблеми живееше на булевард “Руски” и беше заклал баща си, нарязал го и сварил главата му. Отидохме цяла група, отцепихме района и входа на сградата. Гледката вътре беше ужасяваща. Но по онова време големите престъпления се брояха на пръсти. Още един случай се е запечатал в съзнанието ми. На 30 август 1984 г. бе взривена бомба в чакалнята на гарата в Пловдив. 

Буквално пред очите ми избухна взривът

С един приятел отивахме да му купим билет, щеше да пътува. В първия момент си помислихме, че става дума за голям пожар. Разбрах после, че на пейката, под която е била бомбата, имало багаж и той е поел ударната вълна. Виждахме уплашени хора, чуваха се викове и писъци, паниката беше голяма. Веднага се втурнахме да помагаме. Имаше касиерки, наранени от счупените стъкла. После стана ясно, че е убита една жена, а 42-ма души са ранени”. 

Другият случай, който също не би забравил, е т.нар. Възродителен процес. 1984-1985 г. го изпратили в Търговище като охрана, защото местните не стигали да покриват региона. Командировани били от цяла България. Но Емил е категоричен, че това, което се говори, че са биели и гонили етническите турци, не е вярно 

Тези хора получавали нареждане от местните лидери да си продават колите и имотите и да заминават за Турция. А много от тях работели и искали да си останат в България. Имало и такива, които викали - вземете ме да ме арестувате за нещо, не искам да тръгвам. Фактите се прикриват, ала истината един ден ще излезе, казва Емил.
“Когато завърших право, трябваше да ходя на задължителен стаж една година в съда, прокуратурата или следствието, но от МВР не ни даваха. Оправдаваха се, че трябва половин ден да ходим на работа, и напуснах системата, станах следовател, а после адвокат. 

Да си призная честно, в полицията се чувствах по-добре

Казват, че нямало бивши полицаи. Но сега няма как да се върна. Или мен няма да ме изтраят, или аз няма да ги изтърпя. Условията сега са много по-различни от тези по моето време. 
Трябва да има промяна в съдебната система. Има много “за” и “против” това прокуратурата да бъде в съдебната система. Сложен е въпросът на кой да бъде подчинена прокуратурата. Не мога да давам съвети, но досега реално реформа няма. Ако питат адвокатите, ще кажат, че са ни занижени правата. Според прокурорите обаче имаме много права. Сега се разчита на това, че прокуратурата и полицията ще свършат перфектно работата. Дават ти едно дело, дават ти материалите и казват - това е събрано до този момент. А ние не сме участвали в нито едно действие. Това не е добре”. 

Учил е право в школата на МВР в Симеоново... 

Тогава тази школа бе Висш институт на МВР. Учил е задочно, като в същото време работел. Много от днешните политици са му преподавали. Служебният министър-председател Огнян Герджиков им е водил гражданско право, а покойният вътрешен министър Георги Петканов преподавал финансово право.

Герджиков като преподавател бил уникален. За 20 дни, в които имали очни занятия, успял да им даде основата по всеки един въпрос от гражданското право. Емил даже още си пази тетрадката с лекциите. При него, ако не знаеш - не минаваш, твърди Емил. - Но ако знаеш, не се заяжда. Беше строг, но справедлив. 

Осеммилионният българин за демографския срив и политиците “Нито един от тях не върши нищо, за да преборим демографския проблем. Навремето имаше статистика, според която, ако България продължаваше да расте със същия темп, както по времето, когато съм се родил, през 1980-а трябваше да се роди деветмилионният гражданин. Сега с приятели се смеем, поне пак да станем 8 милиона, та да можем с новия 8-милионен българин да се запознаем. Но няма да се случи”.

Равносметката му за навъртените 55 години 

“Човек винаги е недоволен, като се върне назад и си казва, че е можел още да направи. Има едно хубаво правило - да си на 20 години, но с този акъл. Принципът ми е “Опитай, пък да става каквото ще”. Аз съм зодия Овен и се дразня от неправдите. Затова и не съм ходил да си гледам досието. Няма как да си служител на МВР и да няма доноси за теб. Не искам да видя кой е писал за мен, може да е приятел”.

Подготви Михаил АХЧИЕВ