На входа и на изхода. Това е схемата, с която задкулисието в страната първо ошушка до последната стотинка държавните предприятия в края на миналия век, след което ги приватизира за един лев/долар при кабинета „Костов“. Идеолози на първия стадий от бандитското разграбване бяха Червения капиталист Луканов и кликата около него. Реализатор на втория бе най-верният последовател на Андрей Карлович – Драгалевския лаборант Иван Костов, пише "Монитор".

А от цялата елементарна по своята същност схема, при която едни и същи сенчести фигури хем доставяха суровините на съответните предприятия на завишени цени, хем след това изкупуваха продукцията им на занижени, а накрая ги прибраха за жълти стотинки, се облажиха и хищните лъвчета около тях. За ден те от розовобузести меринджеи се превърнаха в милионери благодарение на щедрите подаръци от Командира. Като например да получиш единственото на Балканите предприятие за добив на каолин или пък фармацевтичната перла на комунистическа България за цена, по-ниска от стоката им на склад ала разградския агнешки принц Иво Прокопиев и фармацевтичния бос Огнян Донев. Както и да ти връчат в ръцете златния шанс да газифицираш от позицията на монополист всички домакинства в страната (Газовия барон Сашо Дончев) или пък банка, милиардите, от която да източиш през няколко дузини кухи фирми (Българския Мадоф Цветан Василев).

Сега същите тези, родени от бандитските времена на Командира и натрупали богатството си, бъркайки в джоба на всички нас,

се опитват по идентично нагла схема

да узурпират и общественото мнение

и да откраднат демокрацията ни, пробвайки се да я заместят с менте. Родено от създадената от тях Фабрика за фалшиви новини. Целта, разбира се, е да могат пак да ни ограбват – възможност, която им бе отнета през последните години.

Схемата, по която действа манифактурата за лъжи, основана върху гръбнака на Иво-прокопиевия „Капитал“ и „Медиапул“ на говорителката на кабинета „Костов“ Стояна Георгиева, и подпомагана от изданията, финансирани от ортаците на разградския агнешки принц – Сашо Дончев (в. „Сега“), Огнян Донев (списание и сайт „Клуб З“) и Цветан Василев (Фрогнюз на агента от ДС Академик, „Трансмедия“ и публицистиката на телевизия BiT), както и сайтът за рекет на кметове „Бивол“, е същата, по която беше разграбена икономиката ни. Едни и същи хора стоят на входа и на изхода на т. нар. „новини“, продуцирани от фабриката. Просто говорителите са различни, но все свързани с тях.

На входа на фабриката е люпилнята на кадри или иначе казано – на бъдещи говорители. Докато в миналото тази роля е изпълнявана главно от тарторите на НПО сектора у нас – тримата тенори на кръга около Командира - Иван Кръстев, Огнян Минчев и Красен Станчев, барда Евгений Дайнов и още неколцина като грантаджийското семейство Даниел и Ружа Смилови, Александър Кашъмов и Михаил Екимджиев например, то за нуждите на имитацията на плурализъм, на който разчита манифактурата за лъжи,

в люпилня са превърнати

медиите на Иво Прокопиев.

Това са изданията на кръга „Капитал“, излизащи под марката на „Икономедиа“ и „Медиапул“, което от години насам е пряко свързано и хоствано от сървърите на същата тази група.

Въпросните медии реално са дали на фабриката огромна част от настоящите й говорители, като най-верните кадри на менторите на манифактурата се развиват по две направления. Едното е НПО секторът, захранен с дузини репортери, минали през „Дневник“, „Капитал“ и „Медиапул“. Второто направление е медийното, но кадрите вече се изживяват като автори и на други болтчета от фабриката – присъдружните на „Капитал“ издания.

Много често бройлерите на фабриката

съвместяват и двете роли –

и на представители на НПО сектора, и на журналисти. Най-добре този феномен се вижда в българския клон на Асоциацията на европейските журналисти, съставен именно от репортери от тези медии и главно от „Икономедиа“, но може да бъде проследен и в организациите на зелените и т.нар. благотворителни НПО-та, създадени под егидата на Прокопиев, а също и в политическите формации, създадени от задкулисието. В момента те се подвизават под псевдонима Петте десни партии, а всъщност са съюз на изританите от избирателите лузъри от парламентарния вот през пролетта на миналата година – спонсорираната от Прокопиев, Василев и Дончев формация на проваления правосъден министър Христо Иванов - „Да, България“, „Зелените“, ДЕОС, БЗНС и ДСБ.

Сред най-ярките примери за съвместителство на журналистическа с НПО роля са Иван Бедров, който е бивш кадър на неуспялата телевизия на Прокопиев Re:TV и закрития „Капитал daily“, а в момента автор на Клуб З на Огнян Донев и на българската секция на „Дойче веле“, подвизавал се и в настоятелството на Институт „Отворено общество“. А също и Николай Стайков – бивш кадър на „Капитал“ и настоящо лице на поувехналата „Протестна мрежа“ и рециклираният вариант на НПО-то - „Антикорупционен фонд“.


Веднъж създадена люпилнята, а

бройлерите пуснати да се обучават на

създаване и преповтаряне на опорни точки,

идва вторият етап – кръгли маси. На тях опорните точки се казват на глас без да е нужно да се дават доказателства. Целта е т.нар. дискусия да влезе в доклад. За предпочитане на чуждо НПО, за да бъде с по-голяма тежест. След това житейският път на доклада с опорните точки продължава също по две направления.

Единият вариант е опорките, вече препрани през имиджа на чуждото НПО, да бъдат цитирани от журналисти, свързани с фабриката за фалшиви новини, но работещи за чужди медии. След което същите тези журналисти да се самоцитират в българските медии. Случаите са безброй, но най-добре се виждат в сътрудничеството между „Медиапул“, чийто управляващ редактор и съдружник на Стояна Георгиева – Ясен Бояджиев, и българската секция на Дойче веле, чийто редовен автор е той. Веднъж пуснати статиите му в „Дойче веле“, те веднага са препечатвани и в „Медиапул“. И обратното. Същото се прави и с творенията на Александър Андреев от българската секция на „Дойче веле“, чиито мисли редовно се подвизават и по онлайн страниците на „Медиапул“ и „Клуб З“. За да върне услугата, той също толкова редовно ползва за автор не само Бояджиев, но и друг кадър на „Медиапул“ - Полина Паунова, а и Иван Бедров от „Клуб З“. Така информационният поток в трите медии изключително често се припокрива, а заглавните им страници се оказват дело на един и същи човек от редиците на

тези истински стахановци

на фабриката за фалшиви новини.

Другият възможен вариант за ретранслиране на опорките от кръглите маси, препрани през доклади на НПО-та, е те да бъдат цитирани направо, а не опосредствано от българските болтчета от манифактурата за лъжи. Така цикълът се затваря.

Цялата тази схема за окупиране на входа и на изхода на „новинарския поток“ в страната лъсва в пълния си блясък първо на теория в стенограмите от АРГО-гейт, а преди няколко месеца и на практика.

През ноември 2017 г. „Фрогнюз“, а впоследствие и останалите БГ болтчета в манифактурата, цитират статия на иначе авторитетното обществено радио, финансирано с парите на френските данъкоплатци – Радио франс интернасионал (РФИ), стъпваща на доклад на международното НПО IREX, правещо всяка година отчети за медийната свобода в страните по света. При разплитане на схемата обаче се оказва, че докладът на IREX за 2017 г. в частта си за България е дело на BTC Промедия, в чието настоятелство е бившата говорителка на „Овергаз“ на Сашо Дончев Нери Терзиева. Самият доклад пък е базиран не на данни, а буквално на голословни твърдения в стил „една жена казала“, направени на дискусия през декември 2016 г., организирана от BTC Промедия със специално отбрани панелисти. Сред тях очаквано са основните лица на фабриката за фалшиви новини – Стояна Георгиева и Ясен Бояджиев от „Медиапул“, блогърът Иво Инджев, представител на „Капитал“ и българския клон на Асоциацията на европейските журналисти, създаден от кадри на Прокопиев и свързана като с пъпна връв с кръга „Капитал“. Именно на техни твърдения се основават и основните тези в материала на английската секция на РФИ. Там обаче, разбира се, са цитирани не те, а мислите им, препрани чрез доклада на IREX. Веднъж минали през пералнята, те отиват към чужда медия и по-конкретно към точно определен неин автор, вербуван за целите на манифактурата, а оттам вече кацат в родния новинарски поток през различните болтчета от системата.

Ако се чудите как е осигурен ефирът на авторитетно радио като РФИ, то обяснението също се крие във фабриката. Един от главните й „герои“ - бившият кандидат за евродепутат на партия „Зелените“, ползвател на субсидирано от френската държава социално жилище в Париж, а иначе изживяващ се като главен редактор на сайта „Бивол“ Атанас Чобанов,

е успял да се намърда под маската

на журналист и в борда на OCCRP -

международна антикорупционна журналистическа организация и основен партньор на базираната също в Париж „Репортери без граници“. Как е успял да влезе в ръководството на OCCRP засега остава енигма, но предвид факта, че за чуждестранните журналисти България е не това, което е, а което бива изкарвана от хората, разказващи им за нея, е лесно обяснимо защо откакто фабриката вижда в Делян Пеевски и изданията му враг №1 за менторите си заради решеността – нашата и на издателя ни, да разобличаваме и престъпленията, и лъжите им, страната ни е тласкана все по-надолу в класациите за свобода на словото. По-внимателен прочит на правилата за изготвяне на тези класации показва, че те се правят на базата на анкети, в които всеки отговарящ дава собственото си възприятие за нещата. Но да се върнем към материала на РФИ. Авторът на въпросната статия, която впрочем далеч не случайно излиза само в английската страница на радиото, е бившият кадър на друг основен партньор на „Репортери без граници“ - „Хюман райтс уотч“.