Патриотите реанимират Закона за книжовния български език, който пленарната зала отхвърли по време на първия кабинет на ГЕРБ през 2013 г. На дискусия в парламента с участието само на коалиционните им партньори и без опозицията те представиха допълнителните редакции, с които ще го дописват, за да регламентират чистотата на езика и в онлайн пространството, предаде Канал 3.

Целта им този път ще е да съберат в един закон всички правила за езика, разхвърляни из цялото законодателство, като например, изписването на табелите на български и на латиница, което и сега присъства в търговския закон, но не се спазва, обясни проф. Станислав Станилов, един от авторите на стария закон. По думите на колегата му от ОП доц. Милен Михов ще трябва да се допишат правилата за употребата на кирилицата в дигиталното пространство, включително преименуването на сайтовете на държавните институции, чиито домейни и наименования сега не са на български език.

Под удара на новите правила, които тепърва ще се готвят, попадат сайтовете на Народното събрание, на Министерския съвет, на президента, които сега са изписани съответно - www.parliament.bg , www.government.bg, www.president.bg. Същото се отнася и за останалите държавни учреждения със сайтове. 

Строго ще се регламентира изписването на табелите на населените места, на обекти, улици, хотели, магазини, които сега масово се кичат с надписи на английски и на латиница. Полицаите също трябва да имат отличителни знаци на униформите и на латиница, и на български. Стъпваме на направеното досега. В миналото НС бяха внесени три проекта и очевидно темата за Закон за българския език е обективна и тя трябва да бъде на вниманието на НС, коментира доц. Михов.

Проблемът е по-голям с доставчиците на мобилни услуги и съобщения, и е от чисто технологичен характер, стана ясно по време на дискусията. Освен това изписването на кирилица било два пъти по-дълго от текстовото съобщение на латиница, което означавало и двойно таксуване. В момента и мобилните оператори, и банките изпращат есемеси, изписани на латиница.

Изискването ще бъде и спрямо вносителите на смартфони, джиесеми и други електронни устройства, които задължително трябва да имат кирилица. "Ще търсим правна регламентация на поставените въпроси. Надявам се с едно сериозно отношение и в дебат с институциите, неправителствения сектор и с нашите партньори от ГЕРБ да намерим добро решение. Важно е да направим един добър и работещ закон", коментира Михов.

Вероятно в него глобите от порядъка на 5000 лв. ще бъдат чувствително завишени за онези, които не спазват изискванията, коментира проф. Станилов. А те масово не се спазват, защото са стотици хотели и заведения, които имат само надписи на английски.

По време на кръглата маса издателят Иван Гранитски пък обърна внимание на това, че въпросният проектозакон за българския език е пълен с правописни грешки. "Проектът е много раздут, написан на същия, пластмасов, законов език, от който ние уж искаме да избягаме, ако искаме да избягаме", разкритикува той. И препоръча законът да претърпи стилистична редакция и да стане "два пъти по-кратък и пет пъти по-ясен".

Гранитски обърна внимание и на медиите, че имат немалка вина за неглижирането на българския език, защото ползват само от 800 до 1000 думи в речниковия си запас. Модераторите побързаха да го прекъснат с извинението, че законопроектът още не бил окончателно дописан и редактиран, а сега темата на дискусията била българският език в дигиталното пространство. Законопроектът ще бъде внесен до края на юни.