Човекът, който е написал думичките, които научаваме още като деца и цял живот не забравяме, не е нежен, лиричен поет, автор на любовни стихове. Напротив, бодливите басни и твърдият характер на родения в Елена Стоян Михайловски така притесняват властта, че през 1889 година тя го уволнява като член на Русенския апелативен съд, въпреки че има дипломи от султанския лицей „Галатасарай“ в Цариград и френския „Екс ен Прованс“. По-късно Михайловски е избиран три пъти за народен представител, работил е като съдия и адвокат, ръководил е отдел в Министерството на външните работи, бил е главен редактор на вестник „Народний глас“ и главен секретар в Министерството на правосъдието. Преподавател в Софийския университет и участник в борбите за освобождение на Македония и Одринско.

Когато се жени за русенката Райна Петрович, е на 31, а тя десет години по-млада. Звездният му миг, който остава завинаги в историята, е на 15 май 1892. На този ден Михайловски забравя любимите си литературни персонажи: орли , охлюви, магарета, Наполеон и по блестящ начин възпява великото дело на братята Кирил и Методий.

 Стихотворението бързо става популярно. Учениците го рецитират не само на празника. Но за да остане то завинаги в съзнанието на поколения българи, за да се превърне във втори химн, заслугата е на още един човек.

Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Надарен с много таланти, той играе в любителски театър, свири, композира. Като учител вижда в клас едно момче да чете стихотворението на Михайловски. Зачита се и той и толкова много се впечатлява, че мигом взема тебешира и направо на черната дъска нахвърля нотите на химна „Върви, народе, възродени”. Той е изпълнен за първи път в Ловеч през 1901 година. А на 3 май, точно един век по-късно, Пипков е провъзгласен за почетен негов гражданин.

По време на социализма някои от куплетите, които имат религиозно звучене, не се пеят. Стихът: „И бог ще те благослови” например изчезва от читанките.

Кирил и Методий