Недостиг на близо 5700 войници спъва изпълнението на всекидневните задачи на българската армия, свързани с бойната подготовка. Въпреки че проблемите с кадрите не са от днес, те добиват застрашителни размери, предупреждават експерти пред „Труд”.
 
„Непопълнените щатове са за войници, сержанти и офицери”, обясни началникът на отбраната генерал Андрей Боцев. Най-голям е недостигът на кадри за пехотата – почти 80% от общото количество. Там има дивизии, в които незаетите са в размер на 30-40%.
 
Не изтребителите, а липсата на хора е най-тежкият проблем, който трябва да решава войската ни и през 2019 година.
 
Военният министър Красимир Каракачанов е реалист за кадровия проблем в армията.
 
“В годините назад се натрупваха повече напускащи, отколкото постъпващи. Ако тази година успеем да закрепим 0 на 0, та дори и малко нагоре, смятам, че това ще е една много добре тенденция”, обяви Каракачанов. По думите му не е достатъчно само да бъдат събрани хора, а те да са мотивирани с “добро възнаграждение и добър социален пакет”.
 
Малките заплати и ограничените права са двете основни причини, заради които желаещите да станат професионални войници се броят на пръсти.
 
В момента начинаещ редник у нас “се разписва” срещу около 800 лв. месечно.
 
По разчети в Българската армия в редиците на армията отдавна трябваше да има назначени и близо 3000 платени резервисти. Този план обаче не се изпълнява, като причината е същата – пари. Към днешна дата има сключени не повече от 700 договора с доброволци да служат в резерва.
 
Ако към незаетите 5700 места във войската се прибавят и 2300 липсващи резервисти, дупката в системата на отбраната става около 8000 души, пресмятат експерти.
 
Според Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020, приета от парламента преди три години, страната трябва да поддържа въоръжени сили с численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000 души. В тази бройка обаче влизат и структури, който не са в числеността на войската – военна полиция, разузнаване, ВМА, военен университет, училища, военно-географска служба, гвардия и т.н. Според справка на “Труд” тяхната квота в общата численост се движи в диапазона 10 -12 000 души. Това, заедно с официалния недостиг на 5700 бройки означава, че към момента реално войската ни разполага с не повече от 20 000 “щика”.
 
Основната причина за липсата на желаещи за войници да служат в професионалната ни армия са ниският социален статус и малките заплати, признават източници на “Труд”, които изкарват парите си в армията. По думите им сега начинаещ редник у нас “се разписва” срещу около 800 лв. месечно. С тези пари трябва да храни семейство, тъй като съпругите на повечето бойци са безработни. Отделно са разходите за свободен наем, когато се налага.
 
Заплатите на нашите военни са от най-ниските в НАТО. В Румъния колегите им взимат средно по 1200 евро.
 
Командири от Казанлък признават, че войници напускат казармата, веднага след като им изтекат тригодишните договори за служба, и отиват да търсят работа във военните заводи на “Арсенал”, защото там заплатите са над 1000 лв.
 
Военен, пожелал анонимност, заявява: „Уволнявам се и ставам шофьор, сега се търси тази професия, а и е добре платена. Заплатите на тези от градския транспорт в столицата са над 1200 лева, някои взимат и по 2 бона, а на тираджиите – гонят три”.
 
Социалният проблем има и друга страна. Законът за отбраната забранява на военните да взимат доходи от друга странична дейност, с изключение на лекарите под пагон. В армията се разчита само на заплата от държавата. Бойците нямат право и на синдикална защита, на членство в политически партии, не могат да участват в търговски дружества, в бордове и т.н.
 
По закон униформеният е с общо 13 орязани граждански права. Овен това в закона е записано, че е той/тя е длъжен да е на разположение на службата 24 часа в денонощието.
 
Очакваше се в държавен бюджет за 2019 година да бъде променена базата за изчисление на заплатите в силовите структури. Кабинетът обаче я остави същата – 380 лв. Показателят не е променян вече 10 години.