В поредно поръчково интервю, този път пред Люба Кулезич, дадено в телевизията на олигархията - BIT, в края на месец май тази година, чуждестранният „инвеститор“ от „Глориент“ – американецът Майкъл Юлер, с благ тон отново изрече куп повтаряни от месеци мантри и неистини за търговския спор между „Техномаркет“ и „Глориент“.

Според него всичко било съвсем елементарно – наемател не искал да си плаща на наемодателя. Мислейки си сигурно, че говори пред аудитория в държава от третия свят, която лесно може да бъде заблудена, Юлер се впусна да обяснява как бил ограбен от Делян Пеевски, а той самият бил смелият бизнесмен, който с успех му се „опъвал“. И целият този театър, с една съвсем прозрачна цел – желание за нерегламентирано въздействие върху съда, в опит да се продължи източването на водеща българска компания.

Очевидно наетите от „Глориент“ скъпоплатени ПР агенции, са посъветвали Юлер да вкарва редовно в обращение името „Пеевски“, за да печели обществено внимание, нищо че депутатът от ДПС отдавна вече не е собственик на „Техномаркет“. Именно обаче по времето, когато дружеството на Пеевски – „НСН инвестмънт“ придоби най-голямата верига за черна и бяла техника в страната, беше разкрита и чудовищната далавера на старите собственици – Николай Китов и Христо Кусев, за източване на фирмата – нещо което Юлер, като техен съдружник и доверено лице, много добре знае и което, съвсем естествено, не може да бъде лесно „простено“ на Пеевски. Юлер несъмнено знае и друго – че в момента Китов е разследван в Италия за колосална данъчна измама с източване на ДДС от италианския бюджет за 70 милиона евро, но това обстоятелство явно по никакъв начин не му пречи, нито вижда имиджов или „инвеститорски“ проблем, да е съдружник със сестра му Мина Китова и с Христо Кусев в „Глориент“. А че атаката е най-добрата защита, особено когато виновният е присвоил над 143 милиона лева, това го знаят не само „чуждестранните“ инвеститори, а дори и обикновените роми от „Факултета“, които пред телевизионните камери никога не са виновни за това, че крадат желязо, демонтират електромери или лъжат държавата, за да вземат социални помощи.

Всъщност едва ли Юлер носи каквато и да било вина за това, че стриктно изпълнява инструкциите на своите приятели Китов и Кусев. Твърде удобно е за тях да се твърди, че „Глориент“ е „чуждестранен инвеститор“, борещ се с недъзите на българската съдебна система и претендиращ за „защита“ на чуждестранните капитали в страната ни, докато същевременно търговският регистър ясно показва, че 60 % от това дружество се притежават лично от Христо Кусев и сестрата на Николай Китов – Мина Китова, а фондът „Ийст Болкан Пропъртис“ има едва 40%, и то без представител в управление (нещо, което в бизнес средите ясно показва, че не се касае за други капитали, различни от тези на мажоритарния собственик). А на въпроса на Кулезич кой стои зад фирмата на Майкъл Юлер и не са ли това офшорни дружества с неясен собственик, американецът спокойно отговори, че всеки можел да провери на сайта им, че ставало дума  за „институционални акционери“. Обикновена справка в този сайт обаче показва, че т.нар. „акционери“ -  „Ийст Болкан пропъртис“, Blake Holdings Limited, Forest Nominees, Capital Balkan Properties N.V. и т.н., са регистрирани на о. Ман, Кюрасао и Нормандските острови Гърнси и Джърси – добре известни офшорни дестинации, в които по правило никога не се обявява кой е реалният краен собственик.
С какво обаче търговският спор между „Техномаркет“ и „Глориент“ е толкова по-различен от десетките хиляди търговски дела, които се разглеждат всяка година в България и защо една от страните по него си позволява небивала медийна атака срещу съда, експертите, свидетелите, та дори и против процесуалните искания на другата страна, организирайки в съдебните зали истински митинг от поръчкови журналисти?

Първо, очевидно е, че тези атаки се реализират чрез медиите на олигархичното задкулисие, собственост на Иво Прокопиев и Огнян Донев – „Капитал“, „Дневник“ и „Клуб Зет“ (както и в присъдружните им „Де факто“, „Медиапул“ и „Фрог нюз“), в които атаки това задкулисие вижда поредният повод за удар, както против съдебната система, така и лично против Делян Пеевски. Създаването обаче на инсинуацията, че Пеевски по някакъв начин може да повлияе на съдебните спорове, и именно затова „независимите“ медии отразяват случая, едва ли може да бъде възприета сериозно.
 

Не така стои въпросът обаче с опита за въздействие от страна на Китов, Кусев, Юлер и кохортата им от платени журналисти, върху българските съдии, които разглеждат тези близо 100 дела между „Глориент“ и „Техномаркет“. На нито един съдия разбира се няма да му стане никак приятно, само няколко часа след поредното съдебно заседание водено от него, да прочете как той, или някой негов роднина е „зависим“, как „доказателство“ за това обстоятелство - според „Де факто“ или „Клуб Зет“, е уважаването на някое от исканията на адвокатите на „Техномаркет“, или пък че вещото лице по делото работи за интересите на „Техномаркет“, а назначавайки го за експерт по делото – и съдията също. Юлер, както и кукловодите му, са наясно, че съдиите също са хора и медийната атака срещу водения от тях процес в повечето случаи ще повлече инстинктивно вземане на страна спрямо една от страните по спора, именно за да избегнат публичното им оплюване в медиите, „следящи“ процеса в полза на „Глориент“.
 

Това всъщност е типична хибридна война, намираща своя претекст в откритите съдебни заседания (на които всеки може да присъства) и желанието за „защита“ на гледната точка на „чуждестранен“ инвеститор, но всъщност война изцяло неморална, незаконна и недопустима. Така например последното решение на Окръжния съд в Благоевград, което връща собствеността на магазина в Благоевград на „Техномаркет“, е оплюто в сайта „Де факто“, и веднага след това в „Медиапул“, като латинските сентенции на Плиний Стари, на които се позовава съдебният състав, за да обяви нищожността на сделките, са представени като „пирони“, а съдия Владимир Ковачев, посочен поименно в публикациите, позволил си да мотивира съдебния акт в полза на „Техномаркет“, също е иронизиран – защо, защото е отсъдил по съвест и убеждение, а не угоднически в полза на псевдо „чуждестранния инвеститор“.

Така е след всяко съдебно заседание по делата между двете фирми, които са повече от 100 – медиен натиск върху всеки конкретен съдия, вой срещу всяко процесуално искане на адвокатите на „Техномаркет“ и осмиване на тези съдебни разпореждания, които не са в полза на „Глориент“.

 


В медиите на Прокопиев и Донев обаче няма да прочетете например как Китов и Кусев, заедно с „Глориент“ (всъщност заедно със себе си, защото те са неговите собственици), са съставили фалшиви договори с Панасоник и Самсунг, използвайки договори за несъществуваща „дистрибуция“, „популяризиране на марки“, „рекламни площи“, „подобряване на отношенията“, „оптимизация“ и други подобни, красиво звучащи фрази, но без никакво реално изпълнение и за които споразумения нито Панасоник, нито Самсунг са наясно, че съществуват.

Няма да прочетете и за това, как „Техномаркет“ е „продало“ през 2006г., без никаква икономическа логика и без да получи нито лев от „Глориент“, цялата си магазинна мрежа на „Глориент“ (в която фирма собствеността е разпределена между Китов, Китова и Кусев), след което, чрез платените за 10 години наеми, са източили в офшорни дестинации 143 милиона лева и така са ощетили дружеството. Няма да прочетете и за това, че „смелият“ бизнесмен Майкъл Юлер очевидно е наясно с цялата тази схема, но много години не е надигнал гласа си на „чуждестранен инвеститор“ в медиите на Прокопиев и Донев, и не е алармирал българските власти или посолствата на Англия, САЩ, Франция и Норвегия, че българска компания нагло се източва. Разбира се, не е имал „смелостта“ и изгодата да го направи, при положение, че и той е получавал част от тези „наеми“. А какво всъщност е инвестирал фондът му в „Глориент“ и на кого е платил за тази инвестиция, може би е добре да обясни в някое следващо интервю.

Най-сетне, няма да прочетете нито дума, как „плащането“ от страна на „Глориент“ за тези имоти е извършено в полза на друго офшорно дружество на Китов – Pamtex, а „вземанията“ на тази офшорка от „Техномаркет“ пък са формирани чрез „неустойки“ и други подобни „юридически инструменти“, но изцяло на хартия, без никаква връзка с реално изпълнени договори. 

Така че, господин Юлер, нещата никога не са толкова прости, както се опитвате да убедите обществото, а и себе си. Пък и сигурно сте съвсем наясно какво би се случило в Европа, ако български „инвеститор“ напада с месеци съда и манипулира общественото мнение, а същевременно името му е свързано с присвояване на 140 милиона лева. Дали съдът в някоя европейска държава ще го толерира? Едва ли.
Но всъщност, като „чуждестранен инвеститор“, може би именно сега е моментът да защитите и бившите собственици на „Глобул“ от Република Гърция (те също са чуждестранни инвеститори, нали?) за това, че са източвали заедно с Гроздан Караджов мобилния оператор и с фиктивни консултантски договори са присвоили 40 милиона лева, а „лошата“ норвежка компания „Теленор“ ги е лишила от това им „право“, осветявайки източването.

И тъй като вероятно предстоят бъдещи съдебни дела между „Теленор“ и „ОТЕ“, обмислете възможността да помолите приятелите си от „независимите“ медии „Капитал“, „Дневник“, „Клуб Зет“, „Медиапул“ и „Де факто“, да присъстват на заседанията в съда и да публикуват материал след материал против българските съдии и против норвежката фирма, позволила си да разобличи схемата.
Това със сигурност много ще се хареса на норвежкото и на американското посолство, а и на телевизия BIT. Може накрая Люба Кулезич дори да ви вземе и второ интервю, как сте се „опънали“ смело на „Теленор“.

И накрая, ако все пак по някаква случайност не сте били наясно с измамните схеми, които са вършили съдружниците ви, може да се поровите в съчиненията на Плиний Млади, който в известните си писма до император Траян, също разкрива факти за корупция в римската империя. Там може би ще откриете и правила, как трябва да се държи „чуждестранен инвеститор“ в една малка европейска държава, опитваща се да гради правосъдие, което да е независимо от медийни публикации или от натиск на посолства и търговски камари.