30 години от създаването си отбелязват антитерористите от МВР с червени барети. Задача номер едно на отряда е била и ще бъде неутрализирането на терористични групи на българска земя.
В представата на повечето хора, командосите с червени барети са обвити в мистика. Това са хората “без лице”или „качулките„ ,които се появяват мълниеносно и по същия начин изчезват.

В действителност българските антитерористи от МВР са много добре обучени. Те владеят до съвършенство всички видове хладно и огнестрелно оръжие. Могат да управляват от мотоциклет до бронирана машина. Минават също водолазна и алпийска подготовка. Имат много прозвища, но истинското им название е Специализиран отряд за борба с тероризма или просто СОБТ.

До 10 ноември 1989 г. съществуването на командосите е забулено в мъгла и секретност. Много дълго време беше тиражиран слуха, че българските антитерористи от сержанта до командира били подбрани до един от домове за изоставени деца. Командосите минали специална подготовка по „озверяване „ и трепели наред по заповед. Голяма част от тези слухове, ги пускаха милиционерски кадровици, чули недочули нещо за обвитото в мистика поделение във Враня.

Заповедта за създаването на Специално оперативно милиционерско поделение /СОМП/ е издадена на 14 декември 1979 г. Тази дата се смята за рождена за българските антитерористи. На поделението партийното и държавно ръководство на НРБ възлага големи надежди за неутрализиране на терористични заплахи макар страната ни да е подмината дотогава от проявите на тероризма. Отговорните другари си дават сметка, че това няма да продължи дълго и вземат съответните мерки. В интерес на истината, това правят и в СССР, ГДР, ЧССР и Полша. В тези държави започват да се създават сили за бързо реагиране в рамиките на службите за сигурност или на вътрешните министерства на тези социалистически държави.

Тогавашният министър на вътрешните работи генерал – полковник Димитър Стоянов, при обявяването на решението на Държавния съвет за създаване на първото балгарско антитерористично поделение, заявява:  "Бойците от това поделение трябва да могат да преминават през огън и вода. Те трябва да побеждават навсякъде - по самолети, кораби и влакове. Да скачат с парашут, да плуват като риби, да се катерят по стени. Един да струва колкото сто обикновени бойци. „

За първи командир на поделението е назначен подполковник Нено Ганчев. Поделението първоначално е подчинено на началника на Софийското градско управление /СГУ/ на МВР. За бъдещето антерористично поделение е определен част от казармения район на полка на УБО в София.

Започва подготовката на бойците, групирани в три роти, свързочен взвод и домакинска група по двайсет и осем специалности - снайперисти, парашутисти, сапьори, специалисти по бойно-приложни дисциплини.

Построено е стрелбище, зала по карате, специализирана полоса, кабинет за специална подготовка. Въоръжението е стандартното за българската армия - АК-47, АК-74, пистолет "Макаров", снайперска винтовка "Драгунов". По-късно са доставени картечни пистолети "Щаер", пистолети "ЧЗ" и "Марголин", револвери "Таурус" и "Ерма".

Изкристализират и задачите на поделението - в мирно време то трябва да се бори с терористични групи и масови безредици, а във военно - във взаимодействие с армията и други милиционерски формирования да унищожава диверсионни групи.

Най-ценното през този период е, че се води редовен учебен процес като се набляга на стрелбата, оперативното джудо-карате и управлението на моторни средства - от обикновена жигула до голям камион.

В края на 1984 година идва времето на червените барети. През декември в Кърджалийско стартира т. н. възродителен процес. Възникват ситуации, на които редовите милиционери не могат да реагират адекватно.

А във Враня новият командир на баретите Васил Велков вече от една година подготвя точно такива мъже. И те влизат с гръм и трясък в действие. Стават легендарни. Стига се дотам, че е достатъчно да облекат в маскировъчни дрехи някой по-бабанка милиционер и да го пуснат с червена барета в някоя паланка или градче,и бабаитите започват да гледат кротко и смирено като агънца…

Виждайки разликата в ефективността, за СОМП се отделят повече грижи и средства. Построени са общежитие, културен дом, закрити гаражи.

През май 1986 г. министърът на вътрешните работи издава дълголелеяната заповед, за която са мечтали всички барети - поделението се изважда от състава на СГУ и се предава към направление "Терор" на Шесто управление на Държавна сигурност с началник генерал Сава Джендов. Тогава се променя и името - командосите вече служат в "Специално поделение за борба с тероризма".

Освен козметичната, извършва се и основна реорганизация. Ротите и взводовете се реформират в четири оперативно-бойни отряда. Те имат по три специални отделения, всяко едно от тях има в състава си дванайсет антитерористи. Всеки отряд носи 24-часово дежурство, след това почива два дни и един води занятие.

Бойците са превъоръжени с револвери "Смит и Уесън", пистолети "Зиг-Зауер", пушки-помпи "Мозберг" и "Ремигтън". Тотално са подменени свързочните средства.

Променя се и методиката на обучение. Отчетен е опитът на подобни чужди формирования. Занятията се диференцират по специалности. Вече се лее и определено повече пот в тренировките.

До края на “социалистическата епоха“, българските антитерористи провеждат 11 крупни операции. Сред тях са освобождаването на похитен турски самолет на летище Бургас на 24 май 1981 г.

Две години по-късно, български похитители отвличат наш самолет, летящ от София за Варна. Заповядват на екипажа да лети за Виена. Властите във Варна, за да заблудят похитителите гасят осветлението на морския град. След приземяването на самолета, баретите го щурмуват. Един от похитителите. опитал се да нарани стюардесата, е застрелян.

Другите операции на баретите са свързани със задържането на няколко западногермански терористи от групата “Баадер-Майнхов“ на различни места в страната.

През 1986 г. антитерористите от Враня излитат на единствената си задгранична мисия свързана с освобождаването на похитен от  ирански пътници български самолет на източноберлинското летище Шьонефелд.
Червените барети участват в спасяването на децата заложници при последната проява на тероризъм от страна на българските турци на 7 юли 1987 г.

По време на възродителния процес, антитерористите от Враня провеждат редица контратерористични операции, за които се знае съвсем малко.

Днес специализираният отряд за борба с тероризма се смята за поделението с най-висока бойна готовност у нас. За броени минути то може да достигне и овладее всяко ключово ведомство или учреждение в столицата - парламент, президентство, електронни медии, дори ако са завзети от терористи.

От 2003 г. Специализираният отряд за борба с тероризма е с нова структура, което означава оптимизиран личен състав, създадени са звена за взаимодействие, информация и планиране на спецоперациите.

Отрядът е разделен на четири щурмови звена. Хора от СОБТ дежурят 24 часа и по всяко време може да бъдат вдигнати на бойна нога. Останалите командоси са на нормален работен ден - от 8 сутринта до 5 вечерта. Всеки антитерорист обаче получава индивидуално средство за комуникация и може да бъде извикан в поделението по тревога.

Антитерористите разполагат с тежко щурмово въоръжение - вертолети, бронетранспортьори, гранатомети РПГ-7, снайперови пушки “Щайер” и “Драгунов”, автомати “Калашников” 7.62 и 5.45, картечни пистолети “Стечкин” или “Щайер”, пушки тип “помпа”. Освен това всеки десантчик получава личен многозаряден пистолет и револвер. Неизменна част от екипировката на антитерористите са и парашутното, алпийското и водолазното оборудване.

Антитерорист не се става лесно. От 100 кандидати обикновено се класират не повече от двама-трима. Бъдещите барети се подбират основно измежду служителите на МВР, войниците от специални поделения към Министерство на отбраната (парашутисти, разузнавачи и т.н.) и изявените спортисти. Кандидатът за антитерорист трябва да премине през седем изпитания, преди да бъде одобрен. Първият кръг е интервю с комисията. На него се проверява дали кандидатът отговаря на кадровите и психологическите изисквания, за да е барета.

След това той е подложен на функционален тест за физическа годност в националния спортен център “Дианабад”. Едва след него започват физическите изпитания. Първото от тях е така нареченият тест на Купър - 3.2 км крос за 12.5 мин, 60 м спринт - за 7.8 сек, 16 набирания, 12 коремни на висилка, 45 лицеви опори, 6 секунди катерене по върлина и скок от място на разстояние от 2.60 м.

Следващото препятствие пред бъдещия щурмовак е психомоторният тест. През него преминават само между 5 и 10 на сто от хората. Инструкторът показва 10 различни елемента (като бягане по греда, катерене по въже или прескачане на препятствие), които трябва да се запомнят и изпълнят от изпитвания. Ако и това не сломи кандидата, той отива на проверка в психолабораторията на МВР. След като се докаже, че човекът е със здрави нерви, той отива за втори път на медицински преглед - този път в болницата на МВР. Ако и медиците с пагони кажат, че е годен за командос, той достига последния кръг - разговор с шефовете на поделението. Там той трябва да убеди своите бъдещи командири, че наистина има дух на барета.

След като бъдат приети на работа, антитерористите минават 9-месечен курс на обучение, преди да влязат в щурмова група. Обучението на всеки командос започва с теоретичен и практически курс по превземане на сграда, автомобил, автобус, влак, самолет и кораб. Тренировките по щурмуване на превозни средства се правят в самото поделение на баретите.

Служителите от СОБТ разполагат дори със стар вагон, където изпробват своите тактики срещу похитители на влакове. Симулациите по обезвреждане на авиопохитители пък се отработват на софийското летище на бракуван Ту-154 и от време на време - на действащи машини. Освен тренировки по комбат-стрелба (огън по подвижни цели от прикритие, в движение и т.н.), антитерористите минават и спецкурс по ръкопашен бой. Бойните техники са разработени на базата на карате, кикбокс и джу-джутцу. На всеки три месеца и новобранците, и “старите” минават на периодични изпити по физическа и психическа годност. Ако не покрият норматива, те се пренасочват към други служби на МВР.

След като приключи 9-месечният курс на обучение, новоизпечените десантчици се назначават в някоя щурмова група. Първоначалните им задачи са прости - да охраняват общежитията, да пазят джиповете при операция, да отцепват периметъра при операция. Прохождащите командоси чиракуват около година по преценка на прекия си командир. След това те могат и да бъдат включени и в реален екшън. “Антитерористът достига максимума на своите възможности, след като има зад гърба си 4-5 години стаж”, твърдят ветераните в бранша.

Николай Божков, БЛИЦ