Венелин Митев е известен журналист, бил е кореспондент на БТА в Москва и Париж, главен редактор на легендарното списание „Паралели”, главен редактор на сп. „За жената”. Той е автор на 10 книги, последните две от които - „Прогонените гении на България” и „Българи, за които говори светът”, се превърнаха в бестселъри. Превежда от френски, есперанто и руски език. Току-що излезе преведeната от него книга „Революция. Битката ни за Франция” на френския президент Еманюел Макрон.
- Г-н Митев, какво не прочетохме в книгата на френския президент Еманюел Макрон, който е един от най-младите лидери в света?
- Извън протокола по време на посещението му останаха доста неизвестни моменти от неговата биография. Преди всичко това, че той е едно съвсем различно лице на Франция и изобщо на политиката в наши дни. Той е доктор на Сорбоната по философия и първенец на легендарната Академия за подготовка на административни кадри ENA, а във Висшето училище за политически науки защитава дипломна работа за Макиавели и дисертация за Хегел. В същото време Еманюел Макрон е рядко артистична личност: като тийнейджър печели престижен конкурс по пиано и играе в театрален кръжок. Да чете художествена и философска литература, класическа и съвременна и до днес е най-голямата му страст.


 Журналистът Венелин Митев като млад кореспондент в Париж (вляво) и днес.


- Какво друго ще споделите за личността на госпожа Брижит Торньо?
- В книгата си президентът говори с голяма любов за нея. 
Всичко започва, когато той е само на 16 години и е ученик в родния си град Амиен в Северна Франция. Тогава именно участва в театралния кръжок, за който стана дума. Ръководителката на кръжока Брижит Торньо, която е негова преподавателка по френски и латински език, е силно впечатлена от интелекта на бъдещия политик и постепенно отношенията им придобиват романтичен характер. В края на учебната година Еманюел й признава, че е влюбен в нея. Баща му, професор по неврология, и майка му, педиатър, са потресени от увлечението на сина си и по тяхно настояване той напуска училище и започва да учи в Париж. Но преди да замине, казва на учителката си: „Каквото и да правите, ще се оженя за вас“. 
По това време Брижит има три деца от брака си с банкера Андре-Луис Озиер, а по-късно и седем внуци, но се развежда с него през 2006 г., за да се омъжи за Макрон още на следващата година. Двамата нямат деца, но близки до семейството твърдят, че президентът много обича децата от предишния й брак, които силно го подкрепяха по време на предизборната му кампания.  Днес Брижит Макрон е съветник на съпруга си и твърди, че „нейното присъствие за него е важно“. Тя, както се говори, също е „една от малкото личности, на които той се доверява“. 

- Как неизвестният Макрон изведнъж се изстреля на върха?
- Смятам, че благодарение на книгата с дръзкото заглавие „Революция”, която издаде в навечерието на изборите: . „Не мога да се примиря да виждам една уплашена Франция, взряна единствено в спомените си, една уморена Франция, която управлява само застоя си. Искам да видя Франция свободна и горда със себе си, готова да възстанови водещите си позиции на световната сцена”, пише в книгата си Макрон.
Ето от такива думи имаха нужда французите, защото те ги връщат към времето на генерал Дьо Гол и неговите призиви за връщане на величието на тяхното отечество. В днешна Франция се извършва тотална промяна на поколенията. Старите си заминават един по един – Саркози, Жюпе, Оланд вече са вън от играта и внезапно се отвори място за един младеж, който приема идеи и от ляво, и от дясно.


Веселина Георгиева като баронеса Ротшилд (снимката вдясно) и самият  Ротшилд (снимката вляво) със втората си жена Надин, която му ражда син по време на развода му с Веселина


- Бяхте кореспондент на БТА в Париж. С кого се срещнахте? 
- Имах щастието да се запозная с един от най-големите френски писатели, литературен мистификатор, кинорежисьор, дипломат и полиглот Ромен Гари, който през 1945-1948 г. е бил секретар на френската легация в София и е станал свидетел на арестуването, а впоследствие и обесването на Никола Петков, с когото го е свързвало приятелство. В тези разговори той ми сподели, че в родната ни столица са го следели буквално на всяка крачка, макар че се е знаело, че е с леви убеждения. В автобиографичната си книга „Нощта ще бъде спокойна”, която издава  през 1960-а, той разказва как в София по онова време не е било ясно кой кого шпионира, било то „със задник, приятелство, любов”. И пак там признава, че любовните му приключения (а той е бил голям бохема и женкар) са били запечатани на лента от службите. Пробутвали му жени, за да го шпионират чрез тях. За съжаление малко след това той се изолира от светския живот, не се срещаше с никого, не даваше интервюта. А на   2 декември 1980-а, на 66-годишна възраст, се застреля с куршум в устата. Преди това написва думите:  „Ромен Гари на 70, 80, 90? Гротескно. Непоносимо. Да си пръснеш черепа. Куршум в гърлото… Всичко може да се обясни с депресия, но в моя случай трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател… Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!” 
Ще ви разкажа и за друга наша сънародничка - Веселина (Лина) Георгиева, която става баронеса Ротшилд, първата жена на Едмонд Ротшилд. 

- Казват, че е била голяма красавица ?
- Тя бе не само красива, а и много талантлива художничка и скулпторка. Родена е в семейството на богатия търговец Владо Георгиев, а леля й е омъжена за известния политик Кимон Георгиев. На двайсет години в 1947 година Веселина заминава да следва изкуство в Париж. И става невъзвращенка. Нейната красота и образованост правят силно впечатление и край нея редовно кръжат обожатели. Но се явява самият Ротшилд и настоява да се оженят. Живеят щастливо четири години, но поради липса на деца се развеждат. Точно по време на развода се ражда син на Ротшилд от актрисата Надин Талие, която става новата мадам Ротшилд.
Невероятно богатият Ротшилд обаче осигурява доживотна финансова издръжка на първата си жена Веселина (Лина) и я включва в родословното дърво на фамилията Ротшилд. Нашата сънародничка се отдава на изкуството, има приятелство с творци, сред които е Хемингуей, а световноизвестният Джакомети е неин учител в скулптурата. 
През това време сестрата на Веселина, Мария, живее със своето семейство в София. Омъжена е за известния архитект Богдан Томалевски от прочутия Томалевски род. Веднага след промените помня, че дъщеря им заедно със семейството си замина да живее при леля си Веселина в Париж. Когато Веселина Георгиева прави изложба в София през 2004 година, малко хора знаят коя е тази жена. Веднъж моят колега Павел Писарев, тогава кореспондент на „Работническо дело”, чува Веселина Георгиева – Ротшилд, да говори по телефона от кабинета на посланика ни в Париж проф. Владимир Топенчаров. Тя говори не с кого да е, а със самия премиер на Франция Жорж Помпиду: „Жорж, как си?”, и по молба на Топенчаров иска да се подпише някакво споразумение за тютюна с България за не знам колко си тона. Тя предава и после казва: „Ей, господин посланик, ние, българите, нямаме въображение. Защо не поискахте повече? На мен той нищо не може да ми откаже”. 

- Превели сте и книгата на Силви Вартан. Правили сте още в Париж първото интервю с нея?
- Това интервю никога не видя бял свят. По времето, когато бях кореспондент от Париж, нейното име беше абсолютно забранено в България. Навремето родителите й са били прокудени от страната ни като “врагове на народа”. Силви обаче не беше намразила България, напротив, използваше всяка своя поява по френската телевизия да каже добри думи за нас. Тя беше на върха на славата си във Франция и обявена за най-стилната дама на Париж. В БТА никой не посмя да го пусне интервюто, а й бях обещал да й занеса вестниците, след като излезе в България. 
Добре, че след много години станах редактор на българското издание в издателство “Слънце” на нейната мемоарна книга “Между сянката и светлината”, та поне отчасти се реванширах пред нея. 

Интервю на Савка ЧОЛАКОВА