Авантюрист с могъщо въображение и смайващи мащаби на начинанията, Г. С. Раковски наистина не се побира в нито една схема. Той привлича хората като магнит и буди навсякъде нескрито възхищение с харизмата си  на революционер, мъжкото си обаяние и шлифованата във Франция галантност. Неща, пред които жените от всички епохи не са могли да устоят. 
“Раковски беше почти винаги весел и в обществото, особено гдето имаше госпожи, твърде забавителен и закачка”, твърди в спомените си Васил Д. Стоянов. Ала любовните авантюри на големия наш бунтар са забулени в мистерия и някои от тях са като легенди или приказки от Шехерезада. 

Не че той се е срамувал от своята любвеобилност, а защото явно някои от тези истории се отличават с некоректност и безотговорност, на което не се е гледало с добро око. Раковски не споменава за интимните си преживявания никъде - само в едно писмо се оплаква, че 

станал “жалка жертва на любов от пръв поглед” 

Хм, по-скоро доста моми и женички са станали жертва на неговия мерак и авантюристична природа... 
В стиховете си обаче неведнъж излива любовна мъка: 

Очи твои нежно 
ми сърце уязвиха!
Всяка минута 
душа моя тръпти силно,
само твое лице ище, 
плаче умилно!
Как, ах, люто почнах 
от любов да страдая
и нищо друго на свят 
веке не желая!..

Ах, възможно ли е автор на тези редове да е “титанът на революцията”, както са го наричали? 


Черногорският войвода Джуро Матанович и Георги Раковски по времето, когато БРЦК води в Сърбия преговори за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания, около 1861 г. в Сърбия.


В някои творби любовните слова се подреждат в модния тогава акростих,който указва дамата на сърцето му - така научаваме имената Ирина и Елисавета. 

В биографичния роман на Цветан Минков, излязъл през 1931 г., има и други имена - Евантия Колети, Ксения Пападопуло и Зоя, туркинята Зюмбюла, Фросо х.Христова, Пауника, Мариана... Към тях трябва да прибавим и американските пътешественички Макензи и Ърби, които признават в писмо “Ние го обикнахме много”, и позастарялата графиня Юсупова, а сигурно и немалко платени “жрици на нощта”. “Е-хее, да бяхте видели навремето бача си Раковски как се движеше понякога с файтон из Букурещ - с по една на всяко коляно!”, свидетелства Панайот Хитов. 

А в едно писмо до сина си Стойко Попович ядно го кори, че е заживял в Цариград с “една руспия”, по която похарчил и много пари... Не че бащите по това време много-много са се косили от разхайтения любовен живот на синовете си, ама като става дума за пръскане на пари, нещата вече изглеждат другояче. Освен това любвеобилният синковец уж искал от баща си (1849 г.) да му намери сгодна нашенска мома, т.е. обещавал да стане човек като другите, да направи семейство, да завърти дом... Стойко Попович намерил такава мома (така и няма да научим коя е), но 

синът му повече дума не продумал да се задоми

и бащата изпаднал в конфузна ситуация пред родителите на избраницата.

За цариградския период на видния ни възрожденец Цани Гинчев твърди: “Раковски е имал и любовни приключения в Цариград, но той не обичаше да разказва за тях. Помня само веднъж се изпусна ненадейно и каза, че имал от една гъркиня син. За тази гъркиня, чини ми се (други са ми разказвали), са искали да го венчаят и патриката веднъж проводил едного от своите хора да го уловят с клещи за врата и да го заведат в Патриаршията”.

Знае се със сигурност, че след излизането си от затвора през 1847 г. Раковски се подвизава в града на Босфора като търговец и адвокат. И за едното, и за другото имал страхотен нюх, познания и опит, натрупан по затвори и съдилища. Мечтата му е да натрупа състояние и всички си мислят, че е с оглед да свие свое гнездо, та се оглеждат да му търсят подходяща булка. Скоро обаче сам си я намира, и то във Филибе, пак сред известните и имотни семейства. 

Това е Теофана Чалъкова, с чиито двама братя авторът на “Горски пътник” има търговски дела

Тя блести в “каймака” на тукашното общество със своя ум, образование и красота. Нещата стигат до годеж, който пропада най-вероятно по вина на Раковски, склонен лесно да се пали и бързо да изстива, увлечен по нова кауза.


Раковски със Стефан Чаушов, 1861 г., Галац

Каузата тоя път е финансова - през 1850 г. Раковски в съдружие с Мустафа бей откупува за огромната сума от 800 000 гроша данъците на пловдивския панаир. Но претърпява пълен крах този път и съдружникът му го вкарва за 3 месеца в затвора заради натрупани дългове. В историята отново се намесва жена - красивата щерка на бея, която се влюбва в нашенеца и решително заявява на баща си, че “ще го вземе”. Тук мненията се разделят - според едни Раковски също бил хлътнал до уши, според други само се преструвал, за да умилостиви бащата. Дори обещал да се потурчи! Беят наистина му опрощава дълговете и дори му урежда служба в турската войска като преводач при Видинския паша. Всъщност тайното намерение на неукротимия бунтар е да шпионира в полза на руснаците - тъкмо се вихри Кримската война. Заловен след предателство и изпратен под конвой в Цариград, той тайно се свързва с бъдещия си тъст, който 

с триста зора го отървава от въжето и го прибира в дома си

Според Боби Петров, един от първите биографи на Раковски, там той живял “под ласките на младата и хубава ханъмка - дъщерята на бея”. За да го увери в искреността си и да приспи бдителността на властите, нашият герой редовно ходи на джамия - срещат го дори облечен като член на дервишката секта бекташи. Как ли се е забавлявал с това театро - той, дето обичал да се гизди и да ходи винаги с вирната глава, като паун! Приготовленията за сватбата вървят усилено. Но точно по Курбан-байрама “зетят” изчезва, заедно с много скъпоценности и със златните пендари на бея лихвар. С тях Раковски заплаща предварително поръчаните униформи и оръжие за бъдещата си чета, с която на 18 юни поема към Източна Стара планина да вдига въстание.

Със сигурност се знае - от устни разкази, от песни, от спомени на роднини - че Георги Сава Раковски е обичал с пламенна обич и вярност само една жена

Където и да се е намирал по света, към нея са летели мислите му и писмата му, нея наричал “прелюбезната и премила”. Карал я да излезе в гората с приятелки да бере киселец, за да я зърне поне отдалеч. Това е сестра му Нанка, която му била като близнак по темперамент, храброст, характер. Нейната сродница Мери Тинева, вече в днешни дни, ще каже в своята документална книга за прочутия род: “Роклята й пречела да тръгне подир него”. Нанка Търпанка, както са я наричали по фамилията на мъжа й, с разплетени коси и раздърпани дрехи се преструвала на луда пред турците, за да побягнат от нея, а тя да се добере незабелязано до братовото скривалище в планината. Изпълнен с нежност и възторг, той един път я изнесъл на върха чак, носейки я на ръце. Именно тя, зарязала мъж и деца, се е грижила за него в последните му месеци, а после ще придружава костите му от Букурещ до София и ще рони горчиви сълзи по целия път - защото той бил й казал: “Не плачи, дивло, мен куршум не ме лови!”. Но го уловила туберкулозата, от която бягане няма... 

Петя АЛЕКСАНДРОВА