Днес някои наричат ген. Михаил Савов (1857-1928) “противоречивия генерал”, а други говорят най-вече за талантите му като офицер и заслугите му към българската армия като военен министър, отбягвайки всичко друго. А другото хич не е за подминаване.
Безспорно той е крупна фигура в обществения и политически живот на страната в началото на ХХ в., при това многократно има възможността да докаже във военни действия талантите си и храбростта си. Не може да се премълчи обаче, че ген. Савов с решенията си тласка България да влезе в Междусъюзническата война и така съдейства за първата национална катастрофа за държавата. Уволнен, възстановен, пак уволнен, съден, награждаван... Генерал Михаил Савов и днес е енигматична личност, както е и в спомените на своите съвременници. Но никой не може да отрече, че има заслуги в модернизирането на нашата армия. 

Скандалната история 
със Смарайда, 
първата му съпруга, 

е известна, но ще я припомним отново, защото тя хвърля светлина върху един много деспотичен характер. Като млад офицер Михаил Савов честичко посещава един вдовишки дом с три хубави дъщери, където понякога по цяла нощ се вихрят танци и флиртове. С едната дъщеря, Смарайда, отношенията му се стоплят до такава степен, че отиват далеч зад приличието. Вместо да връчи венчален пръстен, както си му е ред, офицерът бърза да се отдръпне и потули. Родителката на момичето, решена на всяка цена да спазари женската си стока, не се поколебава да потърси помощ, при това на високо ниво. Работата опира чак до двореца и княгиня Клементина. Съвсем естествено, майката на Фердинанд съчувства на моминската майка. От двореца деликатно съветват Савов да се венчае, за да не става по-голям скандал. Той, от немай и къде, го сторва, след което отвежда съпругата си в Шумен, където е гарнизонът му. Семейният му живот потръгва, не без всекидневни разпри, побоища дори и люта ревност. Ражда се и дете, но отношенията в семейството продължават да са твърде напрегнати. Съпругът стига дотам, че 

слага караул пред
жилището си,
докато го няма през деня

След време, когато Михаил Савов се прехвърля на служба в София, Смарайда, вече заедно със сестра си Момота, успява да се изплъзне от контрол и да си създаде свой таен живот от връзки и преживявания. По това време София е малък град и нищо не остава в тайна, особено когато става дума за млади красавици и известни офицери. За да уязвят Стамболов, враговете му измислят хитър ход: подхвърлят на Савов мълвата, че жена му и сестра й имат сексуални връзки с тоя и оня, включително със Стамболов. Пламнал от ярост, рогоносецът се съгласява на предложения план: викат Момота в дома на Димитър Марков, бивш ординарец на княза, и там, в присъствие на още двама души, я разпитват изтънко кога и къде е съгрешавала, заедно с кака си. 


При обявяване на Балканската война, вдясно от Фердинанд - Михаил Савов

По това време Момота е скарана и изгонена от съпруга си, затова разпитващите й обещават, че като разберат кога и какво е правила, ще й ходатайстват пред съпруга й да я прибере обратно. (А в съседната стая се спотайват и слухтят Савов и баджанакът му). Момота, подведена, си “изпява” всичко. Вечерта Савов пребива Смарайда в дома си, а на другия ден обявява дуел на премиера Стефан Стамболов. Този дуел така и не се осъществява, но води до поредица предвидими събития: Стамболов подава оставка, Фердинанд отказва да я приеме с думите: 

С калните гащи
на Савовица аз кабинетен
 въпрос няма да правя

Савов е уволнен, но се страхува за живота си, затова, по съвета на княза, бяга в Париж с двеста наполеона в джоба, пратени му от Фердинанд по секретаря Димитър Станчов. Съветът е чисто по мъжки - да се позабавлява, докато утихне скандалът. След време семейство Савови все пак се разпада. Но и втората съпруга на Михаил Савов след време ще се оплаква от болезнена ревност и грубост у благоверния си - той сам пращал до себе си анонимни писма, пълни с гадни сексуални измислици за и срещу нея, а после ги тикал под носа й, дебнейки нейните реакции. 

Аферата “Шарл-Жан”
обаче е далеч 
по-сериозна от пикантериите 
в личния живот 

на Михаил Савов. През март 1906 г. във в. “Мир” излизат публикации, които уличават министър-председателя ген. Рачо Петров и военния министър ген. Михаил Савов в мащабни злоупотреби при поръчките за муниции от Австро-Унгария по време на кризата на българо-турските отношения, 1903 г. Двамата министри (с псевдоними Шарл и Жан), заобикаляйки процедурата, подписали набързо и своеволно договор за закупуването на огромно количество патрони от унгарската фирма “Вайс”, която според специалистите не е най-добрата, а по-късно се оказва, че няма дори възможността да изпълни поръчката в цялост... Защо тогава е предпочетена? Според писмо на “Вайс, по-точно - на нейния представител в София, за сключването на сделката министър-председателят получава 75 000 лв., военният министър 50 000 лв., а началникът на артилерията ген. Бончо Балабанов - 40 000 лв.

Води се дело за клевета срещу вестника, което само по себе си е скандално. Основният свидетел обаче впоследствие се отказва от показанията си, липсват уличаващите документи, а двамата министри се защитават с аргумента, че по това време имало турска военна заплаха, трябвало да се реагира бързо, а тази фирма обещала най-срочна доставка... Негативната обществена реакция все пак довежда до оставка на Рачо Петров и Михаил Савов няколко месеца след публикацията. Журналистът Васил Христов обаче “обира парсата”, т.е. влиза в затвора. 

Изглежда, корупционните сделки не са били рядкост по това време, защото Добри Ганчев пише в своята книга “Спомени от княжеското време” и за други такива, пак във връзка с биографията на генерала: “Бързаше М. Савов, много бързаше... Лаком бе за удоволствие, за разврат, за разгулен живот. А той се добива с пари, с много пари... И ги доби той тез пари, забогатя повече, отколкото си въобразяваше, в ръцете му дойдоха милионите. Купуваха се от Шнайдер (френска оръжейна фирма - бел. на авт.) артилерия, палатки, лопати, мотики, топове, снаряди, въжа... какво не? Купуваха се за много десетки милиони, даже за стотици. А от тях, от тез милиони, имаше какво да се даде и на военен министър, и на княза, и на президент-министъра, та и на други някои...” 

Според Добри Ганчев 
Фердинанд и ген. Савов били съдружници 
в далаверата 
с оръжейните доставки

И затова генералът открито говорел в компания: “Ако аз съм взел две, той взе двайсет!”. Т.е. - какво може да ми каже, няма да ме подгони, след като е намесен... А обществената мълва обсъждала главно съотношението: дали наистина е било 2 на 20? 

Петя АЛЕКСАНДРОВА