На 3 юни 1873 г. в Сливен тържествено бил посрещнат дядо Серафим - не само първи владика на града и епархията, но и символ на възродената след петвековно обезличаване българска православна църква.
В книгата си “И стана ден” писателят Цончо Родев опис-ва това събитие подробно. Младежи, качени на коне, 

посрещнали госта чак 
в Чаирлийската кория, 
за да го придружат 
като почетна стража 

Улиците на града още от тъмно преливали от празнична глъч и суетня. Улицата към църквата била застлана с чемшир и цветя, а двугласен хор от ученици, които даскал Чинтулов сам избирал по гласовете им, запял специален химн, написан и стъкмен към музика от самия поет. “Н. Преосвещенство, предводим от множество свещеници, редом наредени..., заведе ся с песни от учениците в черкова, гдето Дядо владика слезе да отслужи вечернята. Народ, мъже и жени, попълни черковата дотолкоз, щото и яйце да хвърли человек, нямаше где да падне”, така разказва за събитието в. “Право”. 

Правнукът на митрополит Серафим - Георги Хаджипетров, с изключителна нежност и топлота разказва за своя именит прадядо в родословната книга, която е написал. (Откъс от нея е публикуван във в. “Сливен”, 2004 г.). 

Но как така правнук,
нали владиците не се женят?

Екзарх Антим I направил за Серафим първото и единствено до днес изключение в каноническите правила на Църквата, според които женени или овдовели свещеници не могат да бъдат ръкополагани за владици. Екзархът имал, изглежда, достатъчно основания за това свое решение, когато в началото на 1873 г. в Цариград ръкоположил за митрополит въведения вече в архимандритско достойнство бивш монах и овдовял пловдивски свещеник, а преди това - взаимен и килиен учител, възпитаник на Христаки Павлович и на Свищовското свещеническо училище, младо цариградско гайтанджийче, пирдопчанчето Златан Груев. Това станало заради големите му заслуги в Пловдив по време на борбите за българско училище и българска църква през тежките на изпитни години от 1839 до1869 г.
В семейната история на Серафим има покъртителни моменти. Съпругата му, презвитера Ана от Златица, родила в Пловдив през 1865 г. четвъртата си щерка Цветанка, но не можала да й се порадва, защото скоро след раждането починала. Почти по същото време с дете се сдобила и първородната й дъщеря Анастасия. Така лелята на Цветанка и племенницата Фани (Теофана) станали млечни сестри

и майката на Фани
откърмила и 
своето сестриче, 
заедно с дъщеря си

А съдбата на поп Златан му отредила тежкия жребий да бъде баща и майка за четири невръстни деца - 11-годишния Любомир, 5-годишната Марийка, 2-годишната Райничка и пеленачето Цветанка. Голяма взаимна любов и привързаност имало между сливенския владика и рожбите му и те личат във всеки ред на запазената кореспонденция. Децата пораснали, задомили се и се пръснали из България, но той редовно им пише писма, в които, по стародавен маниер, се обръща към тях с думите: “Драги ми чеда, г-н Георги и Марийка!”. Така, на “Вие”, той се обръщал докрай и към зетьовете си: “Г-н Георги, г-н Стефан, г-н Минчо...”



Паметникът на митрополит Серафим в Сливен

Митрополит Серафим идва в Сливен в неспокойни времена, а хората тук открай време са горди, свободолюбиви и патриоти.

държавния архив в Сливен
е съхраняват писмата на
сливенския владика
до екзарх Антим I, 

които са исторически извор за събитията по време на Априлското въстание в този край. В тях той дава сведения за бойния път и състава на четата на Стоил войвода, за настроението на населението, за радостта, въодушевлението, надеждата... След което идват тревогата, покрусата и отчаянието от погромите и насилията на турските войски и башибозуци. Дядо Серафим не го сдържа да седи и да чака, той тръгва да обиколя епархията си, да окуражи, да утеши хората. Замръква в Ямбол и цяла нощ къщата, в която нощува, е замервана с камъни. На 26 (13) май през нощта Шевкет паша потегля към родното си село Бояджик - около 1300 жители, 260 къщи. На младини направил опит да отвлече хубавата Йова, но брат й Кольо Попов едва не го убил. Затова пашата с такова озлобление се нахвърля на селото. Бояджик е обърнат в огън и пепел, според доклада на митрополит Серафим, 

около 200 фамилии
а избити “из корен”

В писмата си първосвещеникът съобщава, че Шевкет паша имал телеграма от одринския сердар Абдул Керим паша да съсипе още седем села, а и Сливен също, защото там “всички били комити”...
Какви ли са били дните и нощите на беловласия владика по това време, когато отвсякъде идвали и му донасяли за убити, посечени, поругани, изгорени... Никой не знае. Историята обаче помни, че в 1876 г. сливенският архиерей спасил града от сеч и унищожение от ордите на Шевкет паша. Историята звучи като легенда. Бащата поръчал да облекат в празнични дрехи 11-годишната Цветанка и като я хванал за ръка, излязъл вън от града, по пътя откъм с. Бояджик, откъдето се очаквали 20-хилядни пълчища, начело с Шевкет паша. Проснал се по очи пред него и дълго го молил да пощади града и хората му. Дядо Серафим казал на пашата, че е готов да приеме потурчването на най-малката си дъщеря срещу спасението на града и пет околни села. Как е реагирал турският паша? Стреснал ли се е, трогнал ли се е от това необичайно предложение? Турчинът високомерно заявил, че щом един папаз (поп) дава собствената си дъщеря на правоверните за спасението на града, той, Шевкет, няма да закача Сливен и селата. И не иска момичето.

Владиката не вярвал много на поганска дума и продължил да праща на екзарха писма - доклади за турските зверства, за грабежите, за палежите.... И да моли за бърза и действена защита. Юджин Скайлер, след като посещава два месеца по-късно тези места и вижда пръснатите по полето човешки черепи и кости, в доклада си до американското правителство изказва личното си възхищение: “пресветлият Сливенски митрополит Серафим е посетил Шевкет паша и паднал на колене. Духовни водачи като сегашния в Ислиме (Сливен) историята рядко познава“.

В дописка Макгахан също пише: “Град Сливен за малко е избягал съдбата на Батак. Шевкет паша бил решен изцяло да го разруши и ако изпълнението на неговия план е било предотвратено, това е само благодарение на българския епископ”.

Стефан Панаретов превежда писмата на Серафим и така, с автентични свидетелства, запознава английската общественост с жестокостите, извършени от османците. 

След побягването на турците от Сливен в края на декември 1877 г. в града настава хаос, някои “по-ачигьоз патриоти” се разшетват да рушат джамии, да ограбват турските къщи и добитък... За въдворяването на реда се налага избирането на временна управа. Владиката Серафим става първият кмет на града. 

На него, дето трябва да призовава към смирение и търпение, му се налага да разпраща из града множество доброволни пандури (общински стражари), които да хващат обирджиите и да изземват от тях заграбеното. На 16 (4) януари 1878 г. сливналии, начело със своя митрополит, посрещат руските освободители в местността “Харманите”. 

В своите задължения
ато кмет владиката предлага
радът да поеме
зхранването на войската

Веднага са намерени помещения за Губернски съд и Съдебен съвет, назначени са български санитарки в руската болница. Митрополит Серафим пише писмо до княз Черказки за освобождаването на заточеници от своята епархия. През 1879 г. по негова поръчка арх. Марин Юруков изготвя архитектурно-строителния план на новото градско училище (няколко години по-късно владиката ще положи основния камък и на девическото училище “Хаджи Мина Пашов”).

През октомври 1878 г. в Сливен е учредено първото в България дружество “Червен кръст” и негов председател е дядо Серафим. Целта е събирането на дарения за болните и за болница. Работа, с която се нагърбват свещениците по енориите. 

Любимият на сливенци владика умира на 11 август 1896 г., погребан е в двора на катедралния храм “Св. Димитър”. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА