Щурец, китарист и стрелец. Имаше един човек, който се определяше точно така. Невероятен музикант и талант, казваха другите за него. И бяха прави, защото той го доказваше всеки ден през всичките си 67 години. Тъкмо бе издал поредния си албум” Изповед”. Говореше за него с особено чувство, след като там бе излял душата си. Готови да се представят пред меломаните бяха още пет диска и 150 неиздадени песни. Тъжното бе, че му оставаха още само четири месеца живот. Такава бе прогнозата на лекарите. С воля, сила на духа и желание да живее той успя да „открадне” от съдбата още един. Тръгна си завидно спокоен. Мъдър и праведен в утрото на 25 април 2013 година. Българският рок осиротя, сцената загуби един от най-атрактивните си китаристи, „чудният свят на „Щурците” вече никога нямаше да бъде същият.
На 10 декември Петър Гюзелев трябваше да навърши 72 години. Роден е в Стара Загора. На студентския бал във ВИТИЗ, едно от най-желаните и недостъпни събития на 1967 година, свири една нова група. Двама от членовете й: Кирил Маричков и Петър Цанков са дошли от култовата банда „Бандараците”, а другите двама: Петър Гюзелев и Веселин Кисьов - от „Слънчевите братя”. Име новата формация още няма, но пък се радва на голям успех още от първото си появяване. Прави се конкурс за името. Предложенията са много. Така се раждат „Щурците”, които бързо се изкачват на родния рок връх и до днес си стоят там.


Бандараците

В златните си времена четиримата са правели по близо триста концерта на година. Естествено, Петър Гюзелев като китарист, вокал и композитор е в основата на този успех. Но познава и трънливия път, който води към него. „Щурците” са бунтари, а на това не се гледа добре от властта. „В началото не можехме да направим цял концерт. Прекъсваха ни след седмата-осмата песен. „Концертна дирекция” протестираше, защото иска да печели. Заплахата, че групата ни ще бъде забранена, ни тежеше” - казва Гюзелев в едно от последните си интервюта пред Българската национална телевизия.

Но талантът, наградите, които логично идват, хубавите песни, които публиката отпреди 40 години до днес пее с радост, се оказват решаващи да оцелеят и изнесат 2800 концерта. 
Промяната от 1989 година носи ентусиазъм и надежди за Гюзелев. В началото той е особено активен, обхванат от еуфория. „Тръгваш бързо и изведнъж виждаш, че си останал самичък. Тогава трябва да изчакаш. Да вървим всички заедно” – казва той. Но идва разочарованието от бавната промяна - такива мисли го владеят, като се връща в миналото.
Тежък инсулт преобръща живота на артиста. В момента на удара има късмет, че до него е Ефросина, втората му съпруга и голяма любов. Тя усеща какво се случва и мигом вика линейка, за да дойде фаталната грешка на лекарите. Те не виждат тумора, който вече се е загнездил в главата на Щуреца и го лекуват за друго. „Ако бяхте дошли при нас веднага след припадъка, за шест месеца щяхме да ви излекуване напълно”, казват американците. Но вече е фатално късно.

Петър Гюзелев не се притесняваше да вини тогавашното правителство и лично Тодор Живков за болестта си. Когато гръмна Чернобилската атомна централа, три дни управниците мълчат, а радиацията се стели и проникна в организмите на хората. В другите държави са предупредени за опасността. У нас се пази дружбата със СССР, а не народът. 

„В тези дни имахме участия на открито. Валеше дъжд. Масово колеги пострадаха. Георги Минчев получи тумора заради радиацията” - казваше Гюзелев. Той не обичаше да говори за тези неща. Смяташе ги за неинтересни за широката публика, но винаги удовлетворяваше журналистическото любопитство. „Това е личен проблем - казваше. - Не плача. Всъщност всеки си има някакъв проблем. Един го боли зъб, друг крак, аз имам тумор в главата.” Борбата със злото се води в продължение на шест тежки години. Гюзелев е плувец, един от първите сноубордисти в България, опитва се да живее както винаги го е правил. 


„Щурците” на гости на Ники Кънчев

В началото наистина е бил нервен на съдбата, на лекарите за грешката им. После се успокоил и дори се опитва да ги оправдае. „Има 26 вида тумор - казвал, как да открият точно какъв е моят.” А и музикантите в началото не свирят добре. Това казва. А главата му е пълна с музика. Става в два полунощ и в него звучи песен. В четири тя вече е готова. Има и друг вариант. Не толкова лек. Не му харесват само три такта от новото парче. И трябва да минат две години, докато ги намери. После почва да планира графика на работата през следващите 365 дни, докато излезе следващият му албум. А знае, че му остават само четири месеца живот.  

„Щурецът” се запознава с Ефросина покрай бурните дни на промените. Тя е медицинска сестра, придружава понякога шефа си проф. Александър Чирков на предизборните му акции като кандидат-депутат. Случва се Гюзелев да участва в програмата. После се срещат по митинги и създават, както съпругата твърди, едно добро семейство. 

Тя обаче е протестантка, на което рокаджията гледа с лека насмешка. Иронизира я, когато тръгва на църква. Веднъж решава да я придружи. Не се налага втори път да му се обяснява какво е да вярваш. Той изведнъж става друг човек. Говори за любовта между хората, за култа към семейството, за грижата за децата. Поглежда различно на парите, желае да помага, става двигател на много благотворителни акции, прави безплатни концерти, говори, че трябва да си помагаме, да бъдем честни. Смята, че човек не трябва да гледа само личните си интереса, а и на другите. Смъртта го дебне, но той не й обръща никакво внимание. „Тя е нещо нормално - казва. - Трябва да живееш добре, докато си жив, а не докато си жив, да мислиш за смъртта.” И така си и отиде.

Подготви Исак ГОЗЕС