Генерал-лейтенант Петър Пенев е роден през 1927 г. в Хасково. В родната му къща е отсядал самият Васил Левски и този факт го топли и му дава сили до днес. Той е отявлен родолюбец, борец за истина и справедливост, прави на пух и прах крадливите и лъжливите политици. Не ги оставя на мира, пише им писма, напомня им за обещанията, които са дали пред народа.
Гордее се с приятелите си, които не са случайни хора: Тенчо Драгнев, старши научен сътрудник в атомния център в Дубна, писателят Николай Христозов, д-р Чудомир Мерджанов, бивш заместник-министър на здравеопазването, и др. Ген. Пенев е бил в ръководството на Военнополитическата академия в София през историческата за България 1951 г. и кандидат за президент на Република България на изборите през 2006 г. 

- Генерале, наистина ли сте участвали в изборите като кандидат за президент на Република България?
- Разбира се! Това е безспорен факт, закономерен за същността на живота ми. Ако исках да стана много богат човек, щях да се пиша най-видния дисидент до 10 ноември 1989 г., а след това да съм втори политически деятел на прехода след Петър Дертлиев. Но аз съм скромен човек, не обичам да се хваля със заслугите си към България. Никога не съм се стремял към материално богатство, каквото днес имат натрупано много от ръководните политически дейци. Аз трупах духовно богатство и това ми даде сили и възможност да реализирам една голяма своя идея в помощ на бедните. Тоест аз съм този, който създаде БСБ - Българският съюз за бедните. Днес в България има повече от 350 партии, но няма нито една от тях, която реално да защитава бедните в страната ни. А по официални данни българите с всеки изминал ден стават все по-бедни. Всъщност аз публикувах в средствата за масова информация тази и още една своя идея - за учредяването на културно общество, което да носи името на проф. д-р Асен Златаров. И единствената възможност да реализирам тези две свои идеи беше да стана президент на България. Затова се кандидатирах. Но властващите по това време се изплашиха от предизборната ми програма и от това, че един син на тютюноработници, с доказана жертвоготовност в името на своя народ, с безспорни успехи при разобличаването на злосторници има шансовете да стане президент на България. Пладнешките разбойници по върховете на държавата направиха всичко възможно да провалят предизборната ми кампания, направиха така, че колкото се може по-малко хора да научат за мен и за програмата ми. Те бяха уверени, че ако аз стана президент, България няма да е на последно място в Европейския съюз и народът ни нямаше да е най-бедният. Но за тях това беше неизгодно.

- За какви заслуги ви произведоха генерал-лейтенант? 
- Изпълних уникална мисия по поръчка на тогавашния министър-председател на България Вълко Червенков. 

- По-точно? 
- Организирах политически бунт на офицерите от Военнополитическата академия с конкретната цел да се предотврати замислената от Сталин балканска война срещу Йосиф Броз Тито. Изпълнявайки поставената ми задача, аз всъщност помогнах и за това първата атомна бомба да не бъде хвърлена в Европа. Вместо благодарност обаче бях изключен от редиците на комунистическата партия, уволниха ме от армията и ме зачислиха в запаса като “редник”. Решението е било взето от партийната комисия при Главно политическо управление, но по-късно е отменено с едно уникално решение на Контролната комисия, потвърдено и от Политбюро на ЦК на БКП. Званието “генерал-лейтенант” също ми беше възстановено.


Снимка Иван Григоров

- Върнахте ли се във Военнополитическата академия? 
- Не, изпратиха ме като партиен секретар на геологопроучвателната бригада “Еньовче”, Ардинско. И то в момент, когато съветските специалисти, които работеха по геоложките обекти в България, си заминаха за СССР, а бригадата беше под въздействието на вражеските сили.

- Какво ще рече това?
- За началник на бригадата беше назначен виновникът за разгрома на партизанския отряд “Антон Иванов” - Тодор Атанасов Кърпачев. Този човек беше дявол - лично е участвал в разстрела на 73-ма партизани и за това си участие е получил 36 500 лв. Той беше създал една групировка около себе си, която не работеше в полза на държавата. Моята задача беше да го разоблича, но той се оказа много хитър и вместо да уволнят него, освободиха мен... Разбрах, че разобличаването на такива убийци е много трудна работа. Вярно е, по-късно председателят на комисията, извършила формалната проверка за делата на убиеца и която ме сне от партийното секретарство, така се изплаши от истината, че избяга на Запад. Нелегално... А тези, които ме оклеветиха и бяха ограбили 260 000 лв., отидоха в затвора.

- Все пак справедливост има, нали?
- И слава Богу! Но аз бях уволнен дисциплинарно и трети път като старши плановик на ТПК “Стаханов” - Хасково. 

- Защо?
- Защото разкрих престъпната дейност на секретаря на градския комитет на БКП в Хасково Петър Сулев и обвързаните с него престъпници. Вярно е, прокурорката Маргарита Политова разпореди да бъда върнат на работа като неправилно уволнен. Този факт от моята биография е уникален, защото никой не беше си позволил да посочи с пръст партийни деятели крадци. А бащата на същия този Сулев е бил агент на Гешев и лично е инквизирал д-р Павел Тагаров. Докторът е плакал пред мен, докато ми разказваше за методите на Сулев-баща. 

- Доколкото знам от биографията ви, вие сте били уволнен и от завод “Мир” в Хасково, и то от същия този партиен деятел?
- В този завод бях принудително назначен от Сулев като плановик. Тоест отчитах производството на ризи за вътрешния и външния пазар. В този завод работих 20 години и установих, че 221 000 броя ризи липсват, не са осчетоводени и в документите на производствения процес. А това значи, че жените, които са ги изработили, не са получили заплащане за тях. Оказа се обаче, че действително откраднатите ризи са около половин милион бройки, защото около 300 000 ризи са били скроени и ушити без документ. Което значи, че на работничките не им е платено за този труд.

- И къде са отишли тези ризи?
- Издействах т.нар. “Андроповска” проверка, в която участваха представители на всички контролни органи в Хасковски окръг. По време на проверката беше обесен домакинът на завода. На всички групови майстори бяха връчени актове за начет за липсващите много хиляди ризи. Петър Сулев се погрижи тези актове да не стигнат до съда, тъй като изчезнаха. Той обаче, този път, не успя да реализира моето уволнение, защото секретарят на градския комитет ревизира неговото решение за уволнение и го отмени. Така успях да прекратя 30-годишна практика за кражба на ризи и за безбожното ограбване на труда на работничките.

- Сега сте на 90 години и пак не се спирате на едно място. Пишете писма до депутати, до политическите мъже, чакате отговор от Елена Йончева и Корнелия Нинова, правите предложения, споделяте свои виждания, не се ли уморихте?
- И на сто да стана, пак ще правя същото, стига да ме държат краката. А те, слава Богу, още ме слушат и аз ще продължа тази своя борба за справедливост, докато очите ми са отворени...

Тодорка НИКОЛОВА