Белетрист и поет, график и декоратор, историк на изкуството и теоретик на стиловете, изследовател на фолклора и философ, автор на научни и литературни статии, сказчик и преводач. Но при всички тези дейности и във всички тия дейности той беше един упорит и неуморим търсач на истината. Така пише за него синът му Богомил Райнов.
В неговите спомени бащата е “навъсен, мрачен, с хлътнали страни на аскет и очи на фанатик”. Човек, който денонощно е сведен над книгата или над ръкописа си, обвит в цигарен дим, безразличен към бита си, равнодушен към храната, нехаен към дрехите си, нелюбезен и дори груб с колеги, враждебен към гости и пестелив на нежност дори към собствените си деца... Като се прибавят и няколкодневните запои от време на време... 

Май не е бил много лесен за съвместен живот академик Николай Райнов

Съпругата му Диана Минчева, братовчедка на Асен Златаров, навярно е била търпелив човек и всеотдайна съпруга и майка. Но съдбата отрежда твърде кратък срок на това семейство - само десет години. Когато Диана умира, Николай Райнов е на 36 години, а децата му Богомил и Боян - на 6 и 4 години. Животът на всички в малкото жилище, където бащата работи в стая, която е едновременно кабинет, спалня и детска, се променя невъзвратимо и катастрофално. Помощта на роднини, прислужници и прислужнички не решава проблема за липсващия уют и топли грижи към децата. “По силата на обстоятелствата аз получавах възпитанието си колкото сред книгите, толкова и сред уличните нрави”, ще си признае по-късно Богомил Райнов. И ще си припомня: “Домът, който майка ми с най-оскъдни средства се бе постарала да направи приветлив и уютен, добиваше с течение на годините все по-занемарен вид. Чергите и завивките бяха окъсани, столовете - пробити или вързани с тел, картините, поставени някога да красят стените, сега ги загрозяваха, опушени и потънали в прах. Тая обстановка никак не смущаваше баща ми, между другото, защото рядко я забелязваше... Беше му безразлично какво ще обядва и додето обядваше, вниманието му бе насочено не към храната, а към книгата, която четеше, дъвчейки бавно залците”. 


Николай Райнов(вляво) според сина му Богомил Райнов(вдясно) винаги изглеждал смръщен и странен

Седем години след смъртта на Диана той повторно се жени

От този брак няма почти никакви материални следи - ни деца, ни спомени, ни семейни фотографии. 

Коя е Елена Радушева - Райнова, която за кратко време променя живота и фамилията си? Тя е родена през първата година на ХХ век в Шумен. Майка й Стефка като ученичка е избрана да посрещне генерал Гурко с хляб и сол при освобождението на Шумен. По-късно става учителка. Бащата на Елена е търговец, един от основателите на дружество “Шуменско пиво”. Търговията го обвързва с Русе и Елена завършва в този град гимназия. Две години следва естествени науки и медицина в австрийския град Грац. Но когато избухва Първата световна война, тя се връща в България и се записва в Богословския факултет. По това време в този факултет учат и завършват само мъже. По време на студентството си Елена работи и сама се издържа. 

Първата дипломирана богословка на България

(някои твърдят, че е първа в света на православието!) се завръща в Русе при родителите си и на 25 г. започва да преподава логика и немски език в своята бивша девическа гимназия. Но София, в която има вече спомени и приятели, неудържимо я привлича. През 1932 г. е назначена за възпитателка в сиропиталище в столицата. Тук живее, омъжена за писателя Стилиян Чилингиров, едната й сестра Стаматка, така покрай нея и Елена се сближава с писатели и художници. В тази среда среща за първи път и бъдещия си съпруг Николай Райнов. Имало ли е чувства помежду им? И да е имало, едва ли Николай Райнов - много сдържан и дискретен, немногословен и самовглъбен, чужд на ефектните жестове и демонстрации - би позволил да се забележи и разбере. Потомците му днес твърдят, че този брак е бил по-скоро компромис в името на децата и бита. 


Семейство Райнови с приятели 

Много са били пътечките, които са го сближили с Елена: и той е завършил Духовна семинария, и тя, като него, знае няколко езика - руски, френски, немски, в късни години дори се явява на изпит по старобългарски. И тя пише - стихове за деца, статии за религиозни издания... Пристрастена е като него към природата и туризма, много чете... Според нейни съвременници била кротка и възпитана жена, тъмноока, слаба, с бяло лице, ласкава с всички. 

Какво се случило, че този брак не изтрайва повече от година, никак не е трудно да се отгатне. Момчетата били вече тийнейджъри - на 11 и 13 години. Тези седем години след смъртта на майката били решаващи за формиране на характерите им, на емоционалната им нагласа, на навиците им в един живот, в който бащата им обръща внимание само ако го питат за някоя непозната дума или име. Въвеждането на чуждата млада жена в дома, потънал в униние, прах и хаос, желанието й да създаде ред и режим, да наложи възпитателни ограничения и забрани среща яростната детска съпротива. Николай Райнов осъзнава, че неволно е подвел Елена, като я е поканил в това семейство. И че

домашната война не е по силите й

И сам предлага да се разведат, за да я освободи. Тогава разводът не е лесна работа, трябва да има доводи и доказателства за разрива - прелюбодейство, грубо насилие, изоставяне на семейството... “Парясницата”, ако има вина, завинаги е отхвърлена от обществото.


Според спомените за него обичал няколкодневните запои в тесен приятелски кръг

След като писателят решил окончателно да се разделят, той помолил Илина Коракова, близка приятелка на Елена, да каже пред съда за него най-лоши неща. След като се развеждат, Николай Райнов завежда двете приятелки в сладкарница и щедро ги черпи. 

Елена Радушева не се омъжва повече, Николай Райнов също остава самотен до края. 

Тя работи като преподавател по немски, по богословие, по религия, в един период превежда книги от немски, в друг е продавачка в книжарница. 

В свободното си време безплатно води “християнски” курсове с възпитателна цел, обикаля с племенниците си манастирите. Ангел Козарев, син на сестра й Вичка, ще напише в спомените си, че леля му Елена обичала много децата - гледала братовите и сестрините си малчугани като свои, умеела да ги предразполага, да другарува с тях... Талант, който обаче не проработил в семейство Райнови, семейство на особняци и “чешити”. 

Самата Елена си признава с горчивина: “Провалих се като мащеха”. 

Петя ИВАНОВА