В началото на осемдесетте чаровникът на театралната сцена и кинокамерата Стефан Данаилов гостува в планинското градче на Вазов и Радичков Берковица. Поканата е от току-що открития Клуб на културата и самодееца, отправя я инициаторът на културното огнище и секретар на Образцовото народно читалище “Иван Вазов” Никола Василев.
Паметливите читатели на вестника сигурно ще си спомнят, че вече сме описали апостолската дейност на скромния берковски културтрегер. Навремето пробива до кабинетите на Людмила Живкова и министъра на търговията Георги Караманев, за да снабдява родното читалище и други в бившия Михайловградски окръг с дефицитни технически средства, а така също и с финансирането на строителни и ремонтни дейности. Изобретателният бивш читалищен секретар по-късно като учител в берковската гимназия, където е учил големият Йордан Радичков, се справя с един недъг на социализма. 

Благородната шашма

Поръчаният в монетния двор в столицата метален бюст на патрона на гимназията, руският лекар д-р Иван Панов, не може да бъде направен в срок, поканите за тържеството са пуснати, официалните партийни кадри, включително жена, член на ЦК на БКП, вече стягат тоалетите за тържеството. 

Ами сега? Василев и музейният спец художникът Валентин Герасимов курдисват по тъмна доба върху готовия пиедестал гипсовата отливка на доктора, маскират я с подходящи бои и паметникът е открит! За по-голяма сигурност двамата сладки “мошеници” цъфват до бюста и никой не може да припари до него! След седмица пак в тъмното гипсът е махнат и металният бюст тихомълком е качен върху постамента...

Поканихме Стефан Данаилов точно на Бъдни вечер и го взехме с кола от София, спомня си Василев. Скромен, дружелюбен, весел, той покори почитателите си в пълния клуб. След срещата не пожела да разкарва никого да го вози обратно до столицата, а си купи билет за нощния влак! Така пътувал през цялата празнична нощ (тогава обаче Бъдни вечер бе неглижирана от партийната власт) и пристигнал в София чак призори...

Второто гостуване на любимеца на народа в Берковица съвпадна с осмомартенско тържество. В ресторант “Мрамор” правехме вечерята, а около нас празнуваха женски колективи. 

Изведнъж добре издокарана и хубава циганка покани Ламбо на танц! 

Стана нашият човек с усмивка да танцува, а берковската дама го развъртя на дансинга, та свят му се зави. Но Стефчо Данаилов се оказа на висота, танцуваше и се държеше земно, близо до хората.
За малка разлика от другия любимец на БКП, актьорът със собствено тежкарско амплоа Стефан Гецов. Талант и половина, но малко суетен. Все гледаше около него да има кохорта ласкатели. След срещата в Берковица го поканих у дома, разказва Никола Василев. Съпругата ми отрупа масата с “мляко от пиле”, но студени мезета. Стефан Гецов запита жена ми: “Бе вие у вас нямате ли си котлон?”. Не разбрах това каприз ли бе, или упрек, но талантите имат право да бъдат всякакви...

Авторът на този материал си спомня, че навремето като бях студент в София, вървеше клюката: добре “наквасен”, след като играл ролята на Георги Димитров, Стефан Гецов отишъл при гвардейците, пазещи мавзолея на Димитров, и ултимативно поискал да му отворят, “за да си легне”...

Спомените на Никола Василев се леят със случки на други български величия в изкуствата

Васил Михайлов, емблематичният капитан Петко войвода, също е заведен на другарска вечеря в ресторанта на “Балкантурист” в градчето. Хората го разпознали, заобиколили масата: Запей ни, та запей ни! Че като се изправил Петко войвода, отворил гърло и двеста души занемели, оркестърът спрял!

Взехме Виолета Гиндева от репетиция в театъра в колата, и пълна газ към Берковица. Закъснявахме за срещата, актрисата нямаше време за преобличане. Вече бяхме на километър от града и тя притеснено помоли да се преоблече по-официално. Спряхме до сградата на МТС и полето с хмелови насаждения и Виолета Гиндева, нали си е дама, се приготви да се покаже още по-хубава на своите почитатели...

Великият лирик Дамян Дамянов също ни уважи. Дойде със съпругата си Надежда и критика Марин Кадиев. Да дойде в далечната Берковица трудноподвижният Дамян беше подвиг! Възнаградихме го с аплодисменти, а на утрото инж. Георги Симеонов го нагости у дома си с берковски сочни мекици.

В клуба ни гостуваха големият сатирик Мирон Иванов, писателят Генчо Стоев, Детският радиохор с диригента Христо Недялков, е, те пяха на салонната сцена. Пя ни и Йълдъз Ибрахимова, срещнахме се и с имащия родство в Берковица Андрей Чапразов. Весело стана с певческата звезда Бисер Киров. Съгласи се да ни посети срещу символичен хонорар, а аз му казах, че щом е уважил хората, които през деня са били на полето на бригада, ще му подарим диня. След срещата си говорим в моя кабинет и той изведнъж попита: “А къде е динята?”.

Аз бях забравил за обещанието, но до бюрото ми лежеше голяма ломска диня, Бисер беше я видял... Връчих му я, двамата се усмихнахме. Така с усмивка навремето се срещахме с незабравимите българи от сферата на изкуствата, но дойде времето да се разделяме с неутешима тъга...

Панта рей.

Борислав КОСТОВ