Може би в историята на световното корабоплаване има само един случай кораб да е катастрофирал на сушата. Огромното съоръжение тръгнало от морето към Кърджали, за да се превърне там в ресторант. „Плаването” било изключително трудно. Наложило се по пътя да се секат дървета, които пречат, да събарят стени и преодоляват мостове. Най-големите специалисти в жанра, предвождани от истински герой на социалистическия труд, провеждали операцията. И въпреки това корабът катастрофирал. И добре, че там се оказал фоторепортерът Иван Григоров, за да можем да видим днес тази изключителна гледка.
Тези дни при откриването на юбилейната му изложба /70 години от рождението, на попрището жизнено в средата/ един от докладчиците каза, че фоторепортерите в майсторлъка си се делят на две: Иван Григоров и... останалите. Някои може и да оспорят това мнение, колеги да се засегнат, а юбилярят поради характеровите си особености сигурно ще замълчи. Никой обаче не може да накара многобройните му фотографии /около милион/ да млъкнат. Говорят си те, откъдето и да ги погледнеш, независимо от часа, мястото и политическите сезони навън. 

През 1971 година, ноември, болният по футбола и „Левски” младеж успява да заснеме гола, който звездата на сините със странния псевдоним Фифи Перото забива на ЦСКА. Снимката е оставена на портиера на тогавашния вестник „Старт” и още на другия ден за всеобща семейна изненада и радост е на страниците на изданието. От там нататък всичко е ясно. Връщане назад няма.

Христо Явашев-Кристо, най-известният съвременен български художник, доста се разочаровал, като разбрал, че мъжът с фотоапарат, който го заговаря, е негов сънародник. Всичко това става в Берлин непосредствено, часове преди да започне  опаковането на Райхстага. Добре, че в този момент дошли чужденците и артистът обиграно и любезно започнал да позира. Така станала възможна една от снимките, окачена на юбилейната изложба. До нея е портретът на друг майстор на четката - Самуил Сеферов-Сули, на Марин Големинов, поета Коста Павлов, великия майстор на илюзията Мистер Сенко. Ето го и Филип Трифонов в ролята на Тодор Живков от филма „Ешелоните на смъртта” . Задрямал уморен, докато чака да го извикат за снимки. Георги Парцалев както винаги е усмихнат. Още повече че е поредната Нова година, а в краката е любимото му куче.

Днес, когато марката, цената, фирмата, от която трябва да се купи самолетът, който да стане страж на родното небе, доведе до война между най-първите хора на държавата, една снимка на Иван Григоров крещи възмутено и тъжно. Тя е направена на летище „Божурище” и показва как се нарязват за скрап изтребителите „МИГ” на родната авиация. Разхвърлените разполовени крила и опашки са още топли от напора на флекса, а самолетите допреди дни са летели. На снимката не се виждат обаче доволните лица на военните аташета от новото ни политическо семейство. Иван разказва, че те тържествували и понеже за тях този акт е исторически, не пропускали да си вземат парченце метал за спомен. А в същото време родните пилоти плачели. Встрани табела информирала за графика, по който въоръжението на Българската армия трябвало да бъде унищожено. Една картина, а колко невесели мисли носи след себе си.

Старец държи снимка на младо момче на колело. Това е синът му, партизанин, предаден от братовчедите си и опечен жив в селската фурна в България, в която, както някои казват, нямало фашизъм.
Да се разказва снимка е почти толкова глупаво, колкото да се описва картина. И ако все пак си позволяваме да го правим, то е заради невидимите истории, които неизменно живеят зад фотоса. Преди да се удивите на този кон на балкона, може би е добре да се каже, че всичко започва от кръчмата в близко до Банкя село. Човекът с интересна рижа глава си пиел напоително до момента, в който забелязал, че Иван Григоров, прикрит от колегата Георги Дончев, тайно го снима. Скочил той, извадил ловджийски нож, последвал скандал, после сдобряване и покана: Елате вкъщи. Заедно с гостите рижавият качил по стълбите до втория етаж и коня си. В знак на уважение той го сложил до себе си на масата и продължил да си пийва. После го извел и на балкона, животното използвало случая да хапне от близката череша, а фотаджиите стреляли на дълги редове...

„Един от куриозните ми случаи беше, когато слагаха втория реактор на АЕЦ - разказва Иван Григоров. - Никой не знаеше, че го монтират. Ние отиваме да снимаме просто централата и изведнъж виждаме, че в момента слагат в земята ядрото на реактора. Вадя фотоапарата - снимам, снимам. После отварям - вътре не съм сложил лента... Така изтървах уникалните снимки.”
Днес Иван Григоров се радва, че отрано се е посветил на най-хубавата професия на света. В същото време се възмущава, че въпросът с авторското право остава все така нерешен и че вестници, които претендират да са стожери на морала, крадат снимките му безогледно. „Ние сме единствената страна в Европа, която няма музей на фотографията - казва човекът с най-богат архив у нас. - Десетки наши майстори на обектива си отидоха, а ценните им фотоси, някои от които от войната, така се запиляха. Това е престъпление пред историята и тя няма да ни го прости”, твърди Иван Григоров.


Кон и череши яде... 1991 г.


Конверсия, 1990 г.


Сули


Корабът  „Емона“, с. Чифлик, 1979 г.


Христо Проданов след Лхоце, 22 май 1981 г.


И като се почна... 1991 г.


Георги Парцалев


Кристо

Исак ГОЗЕС 
Снимки Иван ГРИГОРОВ