Кобургът съвсем не е бил случаен претендент за българския престол
Зад него стои Дунавската империя, гарант му е самият Франц Йосиф
Историята не носи нито едно тяхно извинение, молба за прошка от народа, осъзнаване на виновността за прегрешение пред идните поколения. Ако героите възрожденци бяха живи със своя идеализъм, саможертвен подвиг, родолюбиви идеали, как биха погледнали на тях, как биха ги приели или отрицали? Ще преклонят ли тихомълком глави пред могъщите и властните, ще приемат ли доброволно и с готовност чужденец да се разпорежда с България и народът й да бъде покорно негово стадо? Говорим за показаната политическа недалновидност от делегатите. Но само те ли са мълчаливо стоящите пред бъдещето на Родината виновници за довеждането и задържането на Кобурга в нея?
Сред малообразованите депутати има немалко можещи и вещи в политиката. Срещат се и духовно издигнати люде, фигурират личности, интелигенти, познавачи на човешката природа, психолози, ученици на големите интелектуалци в Европа. Те не могат да не знаят, да осмислят, да преценят потайните намерения на Австрийската империя след загубата на владенията й в Италия, съперничеството й с Русия и алчния й поглед към топлите морета. На българския престол Кобургът съвсем не е случаен претендент, зад него стои Дунавската империя, гарант му е самият Франц Йосиф. По този случай историята не отбелязва нито едно зафиксирано документално свидетелство, дали депутатите са опонирали на избора на принца, мислили ли са за идните дни. Така минават повече от три десетилетия, за да дойде октомври 1918 г., когато по искане на балканските народи и на страните победителки той е принуден да абдикира.
От страната Негово величество не си тръгва с една пътна чанта и една връхна дреха на гърба си, а с цяла влакова композиция. Какви богатства отнася със себе си - мълчанието ги прикрива, потулва ги досега и историята. Старият Кобург си отива, увенчан с позорна слава. Остава мрачният спомен за неговото дълголетно царуване. Остава династията, която той е създал. И тия, които милеят, скърбят, ронят сълзи за нея, нарекли се “българи”.
Генчо МАРКОВ, Габрово
Последвайте ни
0 Коментара: