Познато ли ви е името Марко Мърнявчевич? Познато ви е и то до болка - това е всъщност истинското име на известния Крали Марко. Всеки знае, че той е безстрашен герой, борил се срещу турците и защитил народа ни. Народната памет е съхранила образа му, като не рядко той е хиперболизиран и митологизиран.
Смята се, че героят от българското народно творчество Крали Марко действително е съществувал и е живял през 14в. в Прилеп, днешна Македония (по онова време българска територия). Разбира се, приказките и песните силно преувеличават неговите възможности, придавайки му свръхествествени сили, но явно народът силно е тачил този, който освобождава “три синджира роби”, за да създаде от историческата личност един епичен герой...

Според народната вяра Крали Марко получил огромната си сила, след като се погрижил за детето на една самодива и тя го закърмила с чудното си мляко. В някои песни той моли вярната си посестрима-самодива да му помогне в критичен момент от битката, а в други я преследва, защото е убила верния му побратим. 

Но историческите факти говорят друго.  Крали Марко не е нито пазителят на народа, познат от народните песни, нито е напълно ясно дали е от български произход. В науката битуват различни теории, като една от най-застъпените е, че  той е сърбин и е син на прилепския деспот (крал) Вълкашин  (съвладетел на т.нар. Душановото царство). През 1371 година Вълкашин заедно със своя брат деспота на Сярско Йоан Углеша, тръгват на поход срещу османските турци, като според тогавашните хронисти разполагат с 60 000 бойци, но са разбити в Битката при Черномен, където загиват и двамата. След  тяхната гибел, властта попада в ръцете на Марко Мърнявчевич, като център на владенията му е град Прилеп. Поради неспособността на войската му да воюва срещу османците, Крали Марко се принуждава да се обяви за турски васал и по този начин обрича народа си на сигурно иго.

 За него се счита също, че взел участие в Косовската битка, при това на страната на Мурад I. Най-вероятно е убит в битката при Ровине между османските турци и влашкия войвода Мирчо Стари.

 Образът на Крали Марко е отличен пример как фолклора понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската. 

Разбира се, ние сме далеч от мисълта, че това е неправилно или по някакъв начин срамно. Във времена, в които  народът ни е страдал заради безчинствата на поробителя, българите са имали нужда от крепител, който “да бъде с тях”  в трудните моменти. Именно заради това образът на сръбския деспот е превърнат в сакрален символ на българската храброст. Защо този крепител е бил точно Крали Марко, остава загадка за нас.