На 24 април 2017 г. от 21 часа беше излъчено по БНТ, Канал 1, поредното предаване BG история с водещ Горан Благоев. Темата беше за проф. Богдан Филов, забележителен български учен, държавник и т.н. Целия час на предаването се говори от поканените учени за постиженията на проф. Богдан Филов като учен - археолог, в национален и международен мащаб, като световно величие и т. н.
Няколко пъти се изтъкна, че той е основоположникът на науката археология у нас. Цялото предаване беше повторения на тези неща и нищо не се спомена, че той е бил министър-председател на Царство България, регент и най-верният български ръководител на Хитлер и нацизма.

До това предаване беше известно, че 

основоположници на археологията в Нова България, след Освобождението от турско робство 1878 г. са чехите проф. К. Иречек и Карел Вацлав Шкорпил (1859 - 1944), брат му Херменгил Вацлав Шкорпил (1858 - 1923, Варна), братовчеди на Иречек.

Те са били учители, създали са музеи във Варна и другаде, правили разкопки в Плиска, Велики Преслав, Велико Търново и Никюп, създали са научни трудове, карти на археологически обекти. Карел е починал в София, а е погребан в Плиска. Когато тези известни учени, възпитаници на Карловия университет в Прага, идват у нас, Богдан Филов (1883, Ст. Загора - 02.02.1945, София) е бил само на четири години.

Също чехът Вацлав Добруски (1858 - 1916), археолог, епиграф, нумизмат - завършил образование в Прага, е работил в същите области - Плиска и Преслав. Той е първият директор на Народния археологичен музей в София, създаден по Закона за опазване на старините (1909). По това време с тях е работил в Плиска и Велики Преслав археологът Ф. И. Успенски - руснак.
След тях идват археолозите А. Протич, Б. Филов, Д. Дечев, Н. Мушмов и т. н. 

Ясно е, че се поднася “нов прочит”, непознат за досегашните поколения

Дори известният археолог проф. Овчаров не коригира наложения стил, а с умиление съжаляваше, че евреите не били съгласни да се монтира в София паметна плоча. Не е късно! Проф. Овчаров да предложи на наследниците на евреите, загинали в Аушвиц (Освиенцим), на загиналите антифашисти и тези, загинали при бомбардировките над София (1943-1944), да дадат дарения за такава плоча! 
Ние, нещастните прости зрители очаквахме да се запознаем с

Богдан Филов, начело на държавата, с изявленията му за вярност към непобедимия Райх, за исканията му пред цар Борис III “да пратим поне една представителна част срещу болшевиките” 

и т. н. На 1 март 1941 г. във Виена подписва с Хитлер договор за присъединяване на България към Оста (Рим-Берлин-Токио) не царят Борис III, а министър-председателят на България Филов, придружен от Серафимов, Балан, Д. Шишманов и Ганчев. Министърът на външните работи Иван Попов няколко часа преди заминаването за Виена се разболял и не отишъл. 

Нищо не казаха за 560-хилядната армия хитлеристи, съсредоточена у нас от 1 март 1941 г. и на 16 април с. г. напада Югославия и за седмица я окупира. След това и Царство България я окупира. Югославяните дадоха през периода 1941 - 1944 г. 1 700 000 жертви в борбата за освобождение от окупаторите. Същото стана и с Гърция, която даде 650 000 жертви. Драмското въстание 1942 г. от 30 села е против българските окупатори и даде 8000 жертви.

На 12 декември 1941 г. проф. Богдан Филов подготвя документ за обявяване война на Великобритания и САЩ,

въпреки изпратения от президента Ф. Д. Рузвелт началник на външното разузнаване полк. Уилям Донован (после генерал), с мисия да убеди нашето правителство да не приема хитлеристките войски в България. Богдан Филов на другия ден - 13 декември 1941 г., внася документа в парламента и с овации и ръкопляскания на народните представители парламентът обявява война на Великобритания и САЩ. Следват варварските бомбардировки в София и други големи градове в страната. 

Богдан Филов подписва за 20 000 евреи да бъдат пратени в лагерите на смъртта Съставя специална “машина” - Дирекция за депортиране на евреите,

с директор Белов и секретарка Лиляна Паница. Преди да бъдат арестувани, домовете на евреите биват обирани мародерски, след което при нечовешки условия, в животински вагони откарани в Лом. 
През 1943 г. са депортирани от Беломорска Тракия 4058 евреи, от Македония 7144, от Пиротско - 185, или всичко 11 387 души. За това нямаше време седянката BG история!


Богдан Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт (вдясно е Рибентроп)

В България започва широка съпротива срещу това чудовищно престъпление и от вътрешността на страната са спасени 48 000 евреи. Изявени срещу това антисемитско мероприятие на археолога са владиката Стефан - София, владиката Кирил в Пловдив и негови съидейници, зам.-председателят на парламента Димитър Пешев и група депутати, общественици, учени, Елин Пелин и други интелектуалци. В дневника на Богдан Филов може да се прочете каква борба е водил той с тези хуманисти, човеколюбци. В дневника му има и много други потресаващи факти. 

Седянката от историци не спомена термините “фашизъм”, “нацизъм” и “хитлеризъм”

Зловещата “машина” на българския фашизъм е пряко и главно свързана с Богдан Филов. Законът за защита на държавата (ЗЗД), допълнен по негово предложение да се съдят и малолетни на смърт. Убити са 250 младежи до 17-годишна възраст, от които 24 от 2 до 13 години (1941-1944); Законът за защита на нацията (ЗЗН), закон за евреите; държавна сигурност, обществена безопасност, жандармерия, полиция, ловни роти. Филов и министърът на вътрешните работи вземат решение до 15 август 1944 г. да ликвидират нелегалните, като използват и армията.


На гости на Дучето

Известни са мародерствата и садизмът на българските окупатори в Югославия и Гърция. В тази връзка Ф. Д. Рузвелт казва: 

“Българските управници след войната ще бъдат съдени като криминални престъпници” Уинстън Чърчил е още по-категоричен и конкретен. 

Учудващо е, че нищо не беше споменато и за родителите на Богдан Филов, затова, уважаеми читатели, и това ще спомена! Бащата на Богдан Филов - Димитър Генков Филов, учи в Калофер, Цариград и Одеса. В Русия е заедно с Христо Ботев, а след това е учител в Бесарабия. В Одеса завършва военно училище и служи в руската армия. През 1877 г. пристига с руските войски и поручик Димитър Филов е назначен за командир на рота опълченци при ген. Столетов. Участва в сраженията при Стара Загора, Шипка и Шейново. След 1878 г. е военен командир в Пловдив. Участва активно в Съединението 1885 г. и в Сръбско-българската война с награди като подполковник, командир на бригада. През 1887 г. е един от ръководителите на бунта русофили. Разгромени са и осъдени на смърт (февруари 1887 г.). Сред тях са и революционерите Олимпи Панов, Атанас Узунов, Тома Кържиев. Смъртно ранен, Димитър Филов издъхва в болницата в Русе на 28 февруари 1887 г. 

Богдан Филов е осъден от Народния съд като най-верен хитлерист и германофил от българския управленски елит и екзекутиран на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а баща му, подполковник Димитър Филов, разстрелян по-рано заедно с други русофили, стремящи се за приятелски отношения с Русия. Каква пародия на съдбата?!

 Митко ГЪЛЪБОВ
член на Изпълнителния съвет и председател на общинската организация на ПП ”ДРП Българската пролет”- Севлиево