В августовското лято на 1968 г. два български мотострелкови полка (от Елхово и Харманли, както и други обслужващи подразделения) изпълняват интернационалния си дълг в братска Чехословакия. Тогава войски на Унгария, Полша, ГДР, СССР и България прегазват границите на социалистическата тогава държава и обявяват, че контрареволюцията в нея е потушена.
В тези събития е участвал като обикновен боец и нашият колега журналистът Исак Гозес. Ето какво си спомня той от онези дни. В ранното утро на 21 август 1968 г.

Чехословакия още спи и не предполага, че вече сме се заели с потушаването на контрареволюцията й 

В 4,30 сутринта бронетранспортьорът ни пресича границата. Напускаме СССР и по-конкретно Украйна и вече сме в Словакия. Широк асфалтов път ни превежда през малки селца и градчета. Тук-там някои отместват пердетата, любопитни да видят бръмчащата колона от танкове и бойни машини, вероятно тръгнали на учение. Преходът си върви нормално до момента, в който нервен глас по националното радио от Прага не съобщава, че страната им е обект на вероломно нападение от войски на Варшавския договор. Следва нов момент - същият говорител тревожно съобщава: Чувам грохота на танкове. Нападат ни. Прекъсвам предаването.

Пред град Кошице командването решава, че е най-разумно да го заобиколим. Между сградите и по улиците може да ни се случи всичко. Въпреки разумния ход, в покрайнините работници от местния захарен завод са излезли на шосето и протестират бурно. Те замерят колоната с едри глави цвекло. 

Един от офицерите е ранен в окото от счупеното стъкло на джипа

Откарват го с хеликоптер, а ние навлизаме в тясно дефиле. Очаквайте нападение, съобщава радиостанцията. Войниците са готови за стрелба, но всичко се разминава. Походът продължава цяла нощ, на сутринта спираме пред първите къщи на Банска Бистрица. Полкът се готви за решителен удар. Ясни са и конкретните задачи: дузината войници от взвода ни трябва да превземе завод за дървообработване с 400 работници. Чакаме заповед. Отсреща на спирката няколко жени пък чакат рейса. 

- Нали няма да стреляте, питат. - Гледаме учудено.

- Няма, ако не стрелят по нас? - Сега пък те се чудят:

- Ама кой?


Явно нещо не е наред. Никой от местните не говори за контрареволюционери. Ами тогава излиза, че няма от кого да ги освобождаваме. След малко колоната бетеери се подрежда на централния градски булевард. Съветски танк се задава от вътрешността на града. Банска Бистрица е в ръцете на “освободителите”. Насъбралото се множество пита защо идваме в страната им с пушки. Гледат с огорчение на мисията ни. 

В центъра на града се намира редакцията на местния вестник “Смер”. Засега е забранен, а ние пазим денонощно да не излиза. И все пак той се печата нелегално. Всеки ден някакъв нов слух оправдава или отрича присъствието ни. 

Марцела е едно божествено изящно създание с най-сините очи, които са се раждали. Тя идва при нас, докато пазим редакцията, държи се приятелски, дори нежно, и почти целият взвод е влюбен в нея. Но дойдоха журналисти от вестник “Народни армия”. Търсеха героизъм. А за да има герои, трябва да има врагове. Тогава някой наклевети Марцела. Каза пред репортерите, че тя е шпионка, а ние, бдителните и печените воини, веднага сме я усетили и обезвредили. Журналистът остана много доволен от разказа. След няколко дни статията вече бе на страниците на вестниците в България. Укротената местна газета веднага я отпечата. Марцела я прочете и много плака. Повече не я видяхме, но не крия, че продължихме да мислим за нея.

Интернационалната ни мисия приключи внезапно

В края на октомври изведнъж си прибираме багажа и тръгваме. Качват ни на товарни вагони. Чехите бързат да ни прогонят. На границата със Съветския съюз ни прехвърлят на спални купета. В тази страна вече не сме окупатори, а освободители. Веят се червени знамена. Гърми духова музика. 

Акостираме на пристанището в Бургас. Градът е излязъл да ни посрещне. Ето ги нашите 5 минути слава. От морето до Елхово пътищата са изпълнени с хора. Хвърлят ни цветя, плодове и цигари. Държат се речи. След няколко дни вече не сме войници. Всички, които са подали документи за кандидатстване във висши учебни заведения, от днес са студенти. Мотивите: отсъствие по време на изпита. Символично в протоколите е поставена оценка 6.

Исак ГОЗЕС