Добри Ганчев в своите спомени за княжеското време споменава една любопитна случка, свързана с етикета на обличане. За погребението на граф Дьо Грено в двореца се събрали придворни и висши чиновници.
Денят бил делничен и всеки пристигнал както бил облечен от сутринта - един в редингот, друг в светъл костюм. Надникнал в залата княз Фердинанд и смаяно се развикал: “Боже мой, тези хора ще вземат с нощни халати да посещават двореца ми!”. И всички се разбягват, дори и тези с подходящи за погребение дрехи. 


Заможните най-бързо се ориентирали в модата. К. Стоилов (снимката вдясно) се обличал най-елегантно.

Д. Г. по този повод споделя: “До Фердинандовото идване в България надали в София имаше 5-10 фрачни дрехи. Драган Цанков отиваше в двореца при княз Батенберг с шаячени дрехи, Каравелов - с обикновен редингот...” Според тези спомени луксът в облеклото и обилието от бижута са необясними и укорителни в страна, където 

дори дворецът е просто една стара
паянтова къща с две войничета
на пост пред вратата. 


Първите ни държавни мъже дълго време робуват на своите традиционни представи за прилично и подходящо облекло. 

Външният вид на народните ни представители във Великото народно събрание заслужава специална тема. Дядо Цеко Петков идва в парламента с вехтата си и окъсана хайдушка премяна, накичен с всичкото си оръжие. Осман Ефенди от Тузлука носи мръсна бяла чалма и ямурлук. Има депутати в народна носия и такива, при които дрехите “a la franca” нелепо се съчетават с военни чизми и кални галоши. Или с домашни кожухчета. С други думи - кой каквото има. Като се съберат нейде на гости и пийнат, 

се събуват по чорапи
да играят хоро, а цилиндрите
оставят по килимите


На един тържествен концерт във Военния клуб Петко Р. Славейков тръгнал да чете стихове на трибуната в шаячена домашна дреха, но приятелите му го възпрели и той изтичал до вкъщи, за да се преоблече официално.

Българинът обаче е бързо възприемчив. И докато дядо Славейков продължава да си носи удобните дрехи от нашенски шаяк дори и в парламента, Константин Стоилов например праща четири страници обяснение до една фирма в Лондон, която трябва да му изработи подходящ за ръста и вкуса му цилиндър. Андрей Протич дал цяло състояние, за да си набави модно бастунче. А Димитър Станчов се облича така изискано, “по виенски”, че дори домашните му мърморели, че е забравил отде е тръгнал. 

Около княгиня Климентина, а по-късно и около княгиня Мария-Луиза се оформя кръг от придворни дами, сред които изпъкват с чар и елегантност Мара Белчева, Султана Рачо Петрова и младата графиня Анна Станчова, по баща Дьо Грино. 


Първите бански скандализирали общественото мнение.

Ето как граф Робер дьо Бурболон - личният секретар на княз Фердинанд, описал в писмо до майка си един от приемите през 1901 г., по-точно дамските тоалети: “Бахметиева носеше роклята със сърмените пайети, с която я бяхме видели у тях, и великолепната диамантена диадема с гроздове от перли. Белова - берлинска рокля с красив корсаж (но съсипан от чудовищните буфан ръкави), с цвят на розов лист, с бяла дантелена гарнитура, преплетена с черен копринен гайтан, и презрамки от черно кадифе... Сензационното завръщане на госпожа Султана Петрова, отново приета в двореца, след като уж писмено се извинила на княза: розов атлаз, волан, прикрит под сърмена бродерия. Госпожа Винарова - в стара, но изискана рокля от кремав атлаз с букетчета стил “Помпадур”. Маркова носеше рокля от същата материя в бледорозово и сребристо като голямата ни пътна чанта...” 

Това подробно описание е смайващо не само с факта, че мъж може толкова детайлно да познава дамската мода, материите, украшенията, но и с клюкарския си тон. То обаче е и един красноречив документ, че 

българките по-бързо 
и от мъжете хвърлили 
зад гърба си сукманите 


и възгрубичкото бельо от избелено домоткано платно. За това спомагат, разбира се, и търговците, които още в края на ХIХ век откриват в по-големите български градове магазини, където стоката се докарвала (според рекламата!) топла-топла от Виена, Париж, Берлин, Лондон... Появили се и т.нар. “модистки къщи”, както и първите модни журнали. Тон в модата давали, естествено, чужденците - дипломатите и съпругите им, немците и французите от Двора, висшите чиновници и банкерите, които честичко прескачали зад граница. 


На Черни връх с Алеко Константинов, дамата вляво е Радка Кръстева


По-бавно, малко след появата на съответните спортове, са се появили и спортните дрехи в България - за велосипедисти, за скиори, за тенисисти... Запазените снимки от първите ни пързалки в столицата ни убеждават, че любителите на “лъзгавицата” вече са наясно, че им трябват специални екипи. Младите дами скиорки с удоволствие навличат клинове, в които изпъкват природните им прелести. Първите бански събуждат ропот и морализаторски коментари по вестниците, защото повече откриват, отколкото скриват женското тяло. Няма как да не се усмихнем обаче, като прочетем какво е написал художникът Александър Божинов за прочутия поход към Черни връх в 1895 г., организиран от Алеко Константинов: “... туристическа екипировка не съществуваше - гащета нямаше, туристически обуща нямаше, торби за на гръб нямаше, че и бастуни с шипове нямаше - никакви излетнишки удобства не съществуваха. Всякой си носеше храната в каквото му попаднало - чантичка, кошничка, вързопче, торбичка, а други просто в джобовете си наблъскали каквото са мислили, че ще им трябва... А как бяха облечени тия основатели на туризма в България! Всякой беше с обикновените си дрехи, с които се разхожда из града или работи в службата; имаше и с рединготи, защото тая дреха тогава беше на мода, имаше и с лачени обуща, малко “шпиц”, макар и лакът им да беше олющен. Голяма част носеха на главите си сламени шапки “гарсонет”, а други - по-голяма част, бомбета сиви и черни...”

На една оцеляла снимка (по-млада с година от прочутия поход), също до Черни връх, на снимката се вижда и една дама - Радка Кръстева, съпруга на небезизвестния д-р Кръстьо Кръстев, литературен критик, преводач и писател, участник в литературния кръг “Мисъл”. Защо Радка е тръгнала “барабар с мъжете” не е трудно да се досетим, като ни дойде наум колко ревнива е била. Но тук друго е интересното - така, както и да я гледаме, тя е облечена като за следобедно соаре, а съпругът й, д-р Кръстев, не е забравил дори вратовръзката си. Днес никак не е трудно да се качиш на Витоша дори с бална рокля - има лифтове, автобуси, табели, пътища и пътеки... Но тогава, от призива на Алеко за масов поход до Черни връх, става ясно, че първите ни туристи са използвали катъри, коне и местни хора за водачи, обяснимо защо - планината по това време била трудно проходима за хора, които не я познават. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА